Жълта тинтява

[runner413]

Жълта тинтява
Gentiana Iutea L.


Описание:Многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище. Корените достигат на дължина до 1 м, отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Отначало растението образува само листна розетка и едва след третата година се развива до 1,5 м високо, изправено, неразклонено стъбло. Цялото растение е голо (без власинки), синкавозелено. Листата са срещуположни, елипсовидни до яйцевидно елипсовидни, целокрайни, надлъжно надиплени, с дъговидно жилкуване. Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки. Стъбловите листа са по-дребни, с къси дръжки или приседнали, а най-горните са сраснали в основата помежду си. Цветовете са златистожълти, събрани, в многоцветни прешлени в пазвите на най-горните 3—7 двойки листа. Венчето е до 2,5 см дълго, с къса тръбица и 5, по-рядко 6—9 широко разперени, линейни, остри дялове. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна продълговата кутийка. Цъфти юли — август. В България са разпространени още 13 вида тинтява, някои, от които могат да се използуват вместо жълтата тинтява самостоятелно или в комбинация с други горчиви растения.


Частите които се използват:Използва се коренът (Radix Gentianae), който се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не ферментира, тъй като съдържа значително количество захари (около 20%).

Съставки: Съдържа около 3% горчиви гликозиди. Основният гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително по-нисък индекс на горчивина. Около 5 пъти по-горчив е амарогенцинът. В корените се съдържат още пектин, дъбилни и слузни вещества, тлъсто масло, а също и алкалоидът генпианин.

Места където расте:Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки към горната граница на гората, най-често между 1600 и 2200 м надморска височина. У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин. Поради хищническото й събиране в миналото жълтата тинтява е застрашена от изчезване и затова е обявена за защитен вид. Събирането на корени от естествените находища е забранено.



Действие на билката:Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Спиртните разтвори са по-силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода. Билката тонизира цялата храносмилателна система — засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо температуропонижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.

Приложение:Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се използува при ревматизъм, подагра и малария.

Начин на употреба - Прилага се под формата на отвара, приготвена от 1/2—1 чаена лъжичка ситно нарязани корени в 1/2 л вода. Приема се по 1 кафена чашка преди ядене. Използуват се и настойки във вино или ракия.