
Откакто се помня съм бил въздух, дори когато разбрах същността на земята дълго време се чудех дали да я приема в мен и до каква степен.Но, както всеки елемент и въздуха си има много недостатъци. Например, забравям. По много и много често.Несериозен съм към живота си, тялото си и същността си.Но все пак , обичам въздуха заради нещо, което е дълбоко в моята лична същност, необременена от въздействието на елементите, и това е рисуването.Когато съм рисувал най-любимите ми творби никога не съм мислел какво точно правя.Просто се отпускам и позволявам на мислите ми да летят.Някои от тях можете да видите тук - http://www.photoshop-bg.com/forum/index ... =0&start=0 . Но, в началото на тази година реших да понапредна в живота от гледна точка на социално развитие - работа, нещо което мога да покажа на хората и да бъда уважаван заради него. И така, започна едно чудене което приключи преди около месец.Реших да разделя аурата си на две части, лява и дясна.В лявата част, която определям като страната на чуствата реших да поставя въздушната си същност, а в дясната която считам за практическа - земната същност. И нещата започнаха да се получават. Но, естествено не напълно.Както знаем, въздушната същност е много непостоянна, никога неможе да определим към какво се стреми и какво ще направи. Това не ми пречеше преди, защото още бях ученик. Но сега съм на 23 години, а когато човек расте растат и отговорностите, затова имам нужда и от земната. Но немога да ги съчетая.Нещо не работи както трябва. Когато пусна еднакви потоци въздействие върху себе си, те се неутрализират и се чуствам празен.Когато пусна повече от въздуха, започвм да забравям отново, не ме интересува дали ще ходя на лекции, дали ще правя това което знам че трябва, и искам да правя, просто ме мързи.Но знам, че ако оставя нещата така за по-дълго време, то въображението ми ще се засили до степента, която ми трябва.Ставам интровертен, леко ми се завива свят когато седя, гледам в една точка и мисля за нещата, а след това просто започвам да рисувам.

