Какво е отношението ви към смъртта?

[WildSpirit]

Интересно ми е да разбера какво мислите по този въпрос. Защо се приема като нещо трагично и на всички са им "потънали гимиите" на погребенията.

[fly^spirit]

Това е интересна тема и често дискутирана.За мен смъртта е преход.Вярвам в това,че душата живее докато умира физическото ни тяло.Но това мение не се отнася за всички.Разбирам тъгата на хората относно загубата на близък човек,защото те знаят че повече няма да го видят.За повечето от тях-това е смъртта.Без смъртта не може,тя е част от живота.Ще дам един пример-Франкенщайн.Създава своето "творение"както го нарича,защото иска да открие тайната на живота и смъртта,иска да дари хората с безсмъртие.Но след като разбира какво е създал сам разбира че някои от тайните на живота и смъртта трябва да останат неразгадани.Както вече казах за мен смъртта е преход и не я намирам за толкова ужасна.Понякога се чудя ако я нямаше смъртта какъв би бил смисъл на вечността?

[Гост]

fly, готин постинг. Искам да те питам - говориш за смъртта че била преход и т.н. Това как го разбра ? Предполагаш го, чуваласи за него, чела си някаде че е или си го преживяла ? - отговорът на този въпрос е интересен само за теб (аз просто те карам да си го зададеш).
Наистина е прието от разни мистици и окултисти, че смърта е преход, и ново начало - добре, но ти как го разбра това ? преживя ли го ?

Знам че стилът на писане ми е груб за нормалните хора, аз просто го наричам - "директен".За лудите е нормален - лудите ги наричам "странни"

Искам да кажа с това - не обращай внимание какво пиша - а това което искам да ти кажа. Не се захващай за думите. Забелязал съм че човек който не разбира това което чете се захваща за начина на писане или за грешките в един текст, а не за това какво съдържа наистина той

[EliKarim]

Интересна темичка се заформя тук....
Аз самата също бих страдала при загубата на близък. Това е нормално човешко чувство - страданието, тоест "да ти потънат гемиите". Хората се привързват към нещо, обичат, изпитват емоции и чувства...това е част от мисленето, част от човешкото съществуване....
Аз си представям нещата като нива, дори като дървото на живота в кабала. Мисля, че смъртта е точно такъв преход, преминаване от едно ниво в друго. Друг е въпросът за темата колко е тънка границата между тези нива. Вярвам в прераждането и мисля, че нивата може би обаче не са едно или две а повече. Аз самата дълго съм търсила информация относно книгата на мъртвите и интерпретациите за смъртта. Това е много интересна тема.
Придържам се към мисълта на fly^spirit по отношение на това, което тя каза за смисъла и безкрайността.

[arcopal]

Смъртта - единственото сигурно нещо за всяка живо същество, за всеки метериален обект! И все пак...

Мнението ми че Смъртта е феномен засягащ само материята, феномен породен от непрекъснатото увеличаване на ентропията на системите, тенденцията за увеличяване на хаоса, дисбаланса и саморазрушаване на предметите с течение на времето. Считам обаче, че Съзнанието няма много общо с подобни феномени! Дори "по определение" ние, Мислещите, сме същества опитващи се да подредят света около себе си(всеки според вкуса си) и така противодействащи на увеличаването на разрухата. А какво е разрухата, ако не смърт?! Защото в крайна сметка изветрянето на скалите довежда до изчезването им, натрупването на бъговете в компютрите - до блокиране... все един вид Смърт за съответния обект!

Що се отнася до личните ми преживявания, довели ме до там, че да твърдя, че Смъртта е само физичен просес, нямащ нищо общо със съзнанието - те са две!

Първата ми среща със Смъртта беше, когато бях на около 8 годинки - тогава "разбрах" за предстоята кончинана на свой близък, "видение" след което няколко дена бях в шок, не можех да говоря и да спя... за жалост никой не ми повярва... докато не се случи се точно това което аз бях описал...

Второте преживяване е доста по-интересно и весело! Всъщност става дума за серия еднотипни преживявания - моите срещи с починалите ми близки! Вече на няколко пъти, когато ходя на погребение, на 40-дена-помен или друг обред свързан с умрели мои познати и роднини, ГИ засичем да се мотаят наоколо... един път дори моята баба забеляза че я гледам и след като се усети че я виждам, ме помоли да предам съобщение... е, малко странно ме гледаха хората след като го направих, но какво пък...
Лошото бе когато се опитах да успокоя майката на починала моя съученичка... тогава за малко ми се размина боя, защото "съм се бил подигравал на жената", а аз само описвах момичето което стоеше до нас, пускаше весели коментари, мрънкаше как всички са толкова тъпи и тъжни, и как не могат нищо друго освен да плачат... и да - Мъртвата изглеждаше Прекрасно! Всъщност от малкия си опит Мъртвите(или Душите на мъртвите ако предпочитате) изглеждаха винаги Прекрасно, страшно красиви и весели!

[fly^spirit]

fly, готин постинг. Искам да те питам - говориш за смъртта че била преход и т.н. Това как го разбра ? Предполагаш го, чуваласи за него, чела си някаде че е или си го преживяла ? - отговорът на този въпрос е интересен само за теб (аз просто те карам да си го зададеш).
Наистина е прието от разни мистици и окултисти, че смърта е преход, и ново начало - добре, но ти как го разбра това ? преживя ли го ?

Знам че стилът на писане ми е груб за нормалните хора, аз просто го наричам - "директен".За лудите е нормален - лудите ги наричам "странни"

Искам да кажа с това - не обращай внимание какво пиша - а това което искам да ти кажа. Не се захващай за думите. Забелязал съм че човек който не разбира това което чете се захваща за начина на писане или за грешките в един текст, а не за това какво съдържа наистина той

Здравей Mortimus!Не съм преживяла смъртта ,защото може би нямаше да пиша тук иначе:),но прав си за това,че предполагам,чела съм и доста неща относно смъртта,които ме карат да вярвам в това което казах.Ако всичко в този свят е творено със умисъл,то не по маловажна е и смъртта.Да за мен тя е преход,не ново начало а преход.Не критикувам "езика ти"и уважавам това,че си директен.

[fly^spirit]

fly, готин постинг. Искам да те питам - говориш за смъртта че била преход и т.н. Това как го разбра ? Предполагаш го, чуваласи за него, чела си някаде че е или си го преживяла ? - отговорът на този въпрос е интересен само за теб (аз просто те карам да си го зададеш).
Наистина е прието от разни мистици и окултисти, че смърта е преход, и ново начало - добре, но ти как го разбра това ? преживя ли го ?

Знам че стилът на писане ми е груб за нормалните хора, аз просто го наричам - "директен".За лудите е нормален - лудите ги наричам "странни"

Искам да кажа с това - не обращай внимание какво пиша - а това което искам да ти кажа. Не се захващай за думите. Забелязал съм че човек който не разбира това което чете се захваща за начина на писане или за грешките в един текст, а не за това какво съдържа наистина той

Здравей Mortimus!Не съм преживяла смъртта ,защото може би нямаше да пиша тук иначе:),но прав си за това,че предполагам,чела съм и доста неща относно смъртта,които ме карат да вярвам в това което казах.Ако всичко в този свят е творено със умисъл,то не по маловажна е и смъртта.Да за мен тя е преход,не ново начало а преход.Не критикувам "езика ти"и уважавам това,че си директен.Не те наричам нито луд,нито странен,а човек със разширено мислене.

[fly^spirit]

Тъй като без да искам съм изпратила два пъти отговора си,моля модераторите да отстранят първия отговор,както и този след като свърши предназначението си.

[map_F]

хaй, хора смарта е преходен период след това пак сашествуваш, но по малко по различен начин. Нашият живот е едно приготовление кам смъртта.

[Гост]

хaй, хора смарта е преходен период след това пак сашествуваш, но по малко по различен начин. Нашият живот е едно приготовление кам смъртта.

хахахах, видя ли го това, приживя ли я смърта че говориш толкова сигурно какво е точно, какво било отношернието и към живота и тем подобни шиц. Та ти не можеш да живееш камо ли да умреш.Само човек поканил смърта може да я познава и да говори за нея. Кви са тея въздухарски приказки в тоя форум. Всеки е много компетентен и знаещ пак само глупости се говорят! И аз мога да говоря наизуст разни шиц дето самo ги чел или чул от баба ми и приятелят ми, ама наистина ли са така?!?

[Гост]

vseki ponasq posledstviqta si ot kazanoto:)xaxa

[arcopal]

Защо на "всисчки са им потънали гемиите"!? Мното е просто - ами защото наистина са им потънали!

Когато човек умре нямаме Никога повече възможност да общуваме с него - е, кажете, как да не сме тъжни! Раздялата е нащо което много трудно се понася, защото присъствието на близък е нещо повече от навик, то е един емоционален наркотик, който вместо удоволствие ни носи спокойствие! А това е така, защото сами се усещаме слаби! Лишени от Спокойствието си, хорато изпадак в шок и нещо като емо-наркотичен глад... наречен траур!

При условие, че всичко извън физическия свят се игнорира като несъществуващо, няма друга алтернатива освен да изпаднеш в по-слаб или по-силен шок(според куража ти) от смъртта на ближния си! Защото това ИзчезванеВНищото е несъвместимо със нормалния начин на мислене и живот, който водим! Живот, който се ограничава само до самия себе си - една затворена, статична система!

А освен това всяка смърт ти напомня, че скоро и твоят ред ще дойде! А когато се очаква неизбежно да Изчезнеш - дори и най-смелият от нас ще поизтръпне!

[Uonko]

Аз лично се придържам към гледната точка на кодекса Бушидо за смъртта. Един самурай се събужда с мисълта, че днес може да му е последния ден. И така всяка сутрин. Така може да се насладиш добре на живота като правиш необходимото за собственото си усъвършенстване и не се занимаваш с излишни глупости. За съжеление освен, че ми харесва идеята не съм направил много за да я достигна, но се старая и в това може да се намери смисъл. За след смъртта немога да говоря по обясними причини като например че още съм жив :lol:

[Cord]

Aми аз мисля че не трябва да се мисли и че няма смисъл да се мисли.
Каквото и да е смъртта,нито може да се предотврати или избегне нито нищо,няма как да разберем какво е след смъртта.като умрем всички ще разберем,но засега това е излишно загубено време,човек трябва да живее докато е жив и т.н.и да гледа да си изкара добре живота а не да се тревожи дали ще живее някакъв друг неземен живот и т.н.

[Marta]

Aми аз мисля че не трябва да се мисли и че няма смисъл да се мисли.
Каквото и да е смъртта,нито може да се предотврати или избегне нито нищо,няма как да разберем какво е след смъртта.като умрем всички ще разберем,но засега това е излишно загубено време,човек трябва да живее докато е жив и т.н.и да гледа да си изкара добре живота а не да се тревожи дали ще живее някакъв друг неземен живот и т.н.

Не трябва да се мисли и няма смисъл да се мисли - Cord, ами ние НЕПРЕКЪСНАТО мислим. Поне аз още не съм постигнала просветлението и онова нещо "в главата", което наричат "кречеталото", "дърдоркото" и т.н. е постоянно с мен. И съм убедена, че почти всички хора са в същото положение. Ако не беше така, медитацията щеще да е най-лесното нещо на света.

И понеже така и така мислим, си струва да насочваме мислите в определена посока, така че да има полза от тях, а не да се носим по течението им.

Конкретно за мислите за смъртта: Казваш, че човек трябва да живее, докато е жив. Ами точно заради живота човек започва да си задава въпроси за смъртта. И когато стигне до някакви отговори, те могат да променят качеството на живота му - да го живее по-смислено, по-осъзнато, с повече любов.
Един прмер: Дон Хуан обяснява на Кастанеда, че смъртта на всеки човек е винаги зад рамото му и може във всеки един момент да го докосне и му казва, че това никога не трябва да го забравя. Това съм го пробвала и мога да ти кажа, че ефектът е невероятен. Беше дребна, глупава случка, но която при нормални обстоятелства ме вбесява. Точно в този момент обаче успях да си спомня за Кастанеда. И си дадох сметка, че ако сега, в този момент Тя реши да ме докосне по рамото, последните думи, които искам да кажа на този човек, не са глупостите, които ми идват на устата. Казах нещо съвсем различно - в смисъл "разбирам те и те обичам". И тогава всичко - целият свят - изведнъж се промени.

Разбираш ли, Cord, мисълта за смъртта може да те накара да си спомниш, че обичаш, или пък да осъзнаеш колко невероятен е този момент... Тя може коренно да промени живота ти и да го направи по-хубав. Разбира се, ако не е мисъл от типа "Оле ле, ужас" - т.е. това, което пречи, е страхът от смъртта, а не мислите за смъртта.

[arcopal]

Aми аз мисля че не трябва да се мисли и че няма смисъл да се мисли.

Хммм... то и за секса няма смисъл да се говори, и за първият ти цикъл(за момичетата), и за това че огънят ще те изгори, щом си пъхнеш ръката в него, и за лъжата,с която някой ще те оплете, и за това какво е било в конц-лагерите... все неща които може 100% да разберем само ако ги изпитаме!!! Вярно е, че не можем да узнаем едно усещане преди да сме го изпитали... но нима така не правят животните!

Животните не се грижат за нищо! Те получават необходимото със времето... когато му дойде времето ядат, когато му дойде времето се плодят и когато им дойде времето умират... те не се притесняват за бъдещето, те просто го живеят!

Но какво да правим ние - Хората!?

[Cord]

а не сме ли ние хората най висшите(висш,морти,не виш както пишеш ти icon_bduh ) животни ,най еволюиралите....

[EliKarim]

Ами Cord, нали точно ти твърдиш, че няма нужда да се мисли... Според мен точно този тип мислене ни прави най-висшите животни, най-еволюиралите (както чета в твоя постинг). Нима ти живееш ден за ден и не мислиш?!

[Cord]

Не,аз не живея ден за ден,и мисля,за лошите неща(смърта я пиша лошо нещо)мисля как да ги избегна предотвратя,и какви ще се последствията и т.н.но не виждам смисъл да мислиш за смъртта,нито можеш да я предотвратиш(засега),нито да я избегнеш,нито да разбереш какви ще са последствията,смъртта винаги ще си остане мистерия...

[Marta]

О.К., Cord, разбирам те, но опитай се да погледнеш на въпроса от друг ъгъл. Сам казваш, че смъртта е мистерия - т.е. за нея нищо не знаем със сигурност. Значи не можем да сме сигурни, че е лошо нещо. Не твърдя, че е добро, а че не знаем. При това положение според мен си струва човек да застане точно по средата - между твърдението, че е добро, и това, че е лошо - и да се опита да разбере кое е верно./Между другото, тук освен всички останали начини, мисленето също ще влезе в работа :smile: /