относно магията

от **magic_man** » 16 Авг 2007, 13:42

искам да попитам тези които са по напреднали дали съжалявате 4е сте по4нали да практикувате магия защото про4етох в друга тема 4е е много трудно да смесваш ли4ния си живот и окултния .

от **DarkAngel666** » 16 Авг 2007, 14:37

Нищо такова, дори можеш да използваш окултния си живот в полза на личния.

от **avanabil** » 16 Авг 2007, 14:45

А аз да те попитам, възможно ли ти е да се откажеш от магията, ако разбереш, че комплицира личния ти живот? Няма значение дали си начинаещ или напреднал, вече си тръгнал по този път. Можеш ли да спреш? Замислял ли си се за това?

от **DarkAngel666** » 16 Авг 2007, 16:17

А защо да спираш? Поради каква причина? Има ли смисъл да почваш, ако ще се откажеш? Много голяма част от населението редовно практикува медитация (за Холивуд да не говорим). Също така ще се учудиш колко голяма част от същото това население е не просто суеверна, а свръх суеверна. Въобще, никой няма да разбере, че си магьосник, освен ако не му кажеш. Може да си женен с 2 деца и пак никой да не разбере какво си всъщност (в твоя случай омъжена).

от **avanabil** » 16 Авг 2007, 16:29

DarkAngel666, това беше по-скоро реторичен въпрос, продиктуван от контекста на основното питане. "Съжалявате ли, че сте започнали да се занимавате с магия". Нужно ли е да обяснявам, че така поставен въпроса предполага и възможността за отказ от магията. Аз лично не съжалявам, въпреки неодобрението на околните. Без магията имам чувството, че няма да съм себе си. Пък и околните вече започнаха да ме приемат в този ми формат. Друг е въпроса, след като се омъжа нататък, дали ще споделя това със съпруга си. По вероятно е да не го направя...

от **DarkAngel666** » 16 Авг 2007, 16:35

Трябва да спра да прочитам темите набързо laughting9 . И все пак, не е нужно околните да знаят.

от **B-L-O-T** » 16 Авг 2007, 16:43

Не мога да кажа "аз съм напреднал" въпреки че всички ти отговарят без много да се церемонят върху тази част от въпроса ти . Мога да отговоря на въпроса ти с НЕ . Защо ? Това дава израстване . Под "това" влагам лично мои инициации които ясно за всички за злични .

от **magic_man** » 16 Авг 2007, 17:49

не аз не искам да спирам да се занимавам

от **runner413** » 16 Авг 2007, 20:15

Зашо пък да мислим , че трябва да спрем да се занимаваме с магия?!Все пак както са казали някой хора "магията има за цел да напътства съдбата на хората и да помага за тяхното развитие..."

от **demonic** » 16 Авг 2007, 20:42

никога не съм си и помисляла да спирам,и защо мислиш че личния живот не може да се съчетае с окултизма не е така,нали използваме магия с цел да подобрим точно живота си,това е лично мое мнение де,но мисля че магията би ти помогнала точно на личния живот от колкото да ни навреди

от **Arian Star** » 17 Авг 2007, 10:21

Първо, не смятам че трябва човек да се отказва от онова, което смята за свое призвание и интерес, дори в името на любимия човек.

Второ, може би трябва да си намериш мъж, който да разбира това което те вълнува и още по добре, ако той самия е практикуващ и занимаващ се с окултното и магията!

И още нещо си мисля, ако пък случайно се влюбиш и омъжиш за човек, който не е наясно с това което вършиш, просто не му обяснявай нищо, а го убеди че това си е твое лично хоби! Не мисля ,че трябва да се отказваш от нещо, което вече е в твоят начин на живот. Могат да се правят разумни компромиси и без да се лишаваш от работата си с магията! icon_angel

от **magic_man** » 17 Авг 2007, 10:23

първо да кажа че съм мъж а не жена

от **Arian Star** » 17 Авг 2007, 10:50

Упсс, съжалявам, че те обърках! :oops:

Но отговора ми си важи както за мъжете, така и за жените! icon_flowerface

от **Child Of Nature** » 17 Авг 2007, 11:12

Аз съм се замислял. Какво ли щеше да е, ако си бях напълно нормален и хората не се шашкаха когато влизат в стаята ми и виждат рафта с хилядите книги и предмети.
Истината е че с магията се чувствам в свой води. Изпитвам такова удовлетворение когато "служа" ката да го нарека в името на Природата и истински се радвам, че съм поел по този път.
Но,
винаги след като си прекарвам страхотно с някой от приятелите ми или с гадже да речем съм се замислял как тези хора са толкова невероятни и в същото време си нямат понятие от нещата, с които се занимавам. Малко или много когато човек се занимава сериозно с окултизъм живота му минава по пруг начин, влага енергия и средства в други неща, мисли по друг начин, държи се по различен начин и това някак си се отразява. Иска ти се да поговориш с някой, който няма да те гледа като муле докато му обясняваш какви си ги вършил миналото пълнолуние...
Изведнъж когато смениш средата и си сред хора, които понятие си нямат от магия но в същото време си живеят страхотно си казваш "как искам да съм като тях".
Стаята ми е пълна с книги, талисмани, символи, билки, ритуални предмети, огромни метли, картини на богини и богове, хладилника в нас мирише на билкарница от всичките масла, които пазя там. ОСвен това аз лично не празнувам християнските празници, дори Коледа или Велик ден, дори именния си ден не празнувам /чествам тяхните еквивалентни езически празници/. Общо взето живота ми е доста странен и плашещ за човек, който не практикува и в същото време е решил да ме опознае. А на някои това не им допада и започват да гледат странно или да изопачават истината.
И все пак, не мисля че съжалявам наистина, но има моменти когато се чувствам много изолиран от останалите и държанието ми е различно, а за едно 17 годишно момче това малко или много се отразява на социалния му живот.
Магията дава, но за да получиш, тя също така взима.

от **dsims** » 17 Авг 2007, 11:35

Аз за нищо не съжалявам, не мисля и че има закакво. Решил съм че този път ми каресва завъртял съм волана и съм тръклнал понего. Веднъж изпитах истинско удоволствие, когато една моя съоченичка ми каза че е сънувала че ми идва нагости и стаята ми е била пълна с книги, джунджурии, глобоси, колби и т.н. Веднъж по фискултура ми дойде отвътре и посъветвах едно момче от класа ми да бъде по-внимателен, а той ми се разсмя. След пет минути бе при сестрата, бе се спънал и си беше одарил силно главата. Всеки на който кажа че мога да направя нещо ново и да се получи идеално ми вярва и така и става. Наняколко пъти са ме питали за любовни магии (на такива им се смея в лицето). А чак тази година казах на няколко човека че се занимавам с окултни неща. И да обобща Не съжалявам че се занимавам с магия!

от **Child Of Nature** » 17 Авг 2007, 11:43

Когато стаята ти наистина се напълни с книги, глобуси, джунджурии, колби и т.н. и поканиш някое момиче в нея пак ще си поговорим...
icon_badgrin

Това в кръга на шегата естесвтено, радвам се че не ти харесва и нямаш проблеми в живота си.

от **[-_-]** » 17 Авг 2007, 11:50

Тази тема ме накара да се замисля. Ако бях нормален, сега нямаше ли да живея по друг начин. Ако си бях нормален сега нямаше да се крия и други такива. Но все пак аз си живея моя живот, аз съм индивидуален. : )

от **demonic** » 17 Авг 2007, 19:10

извинявай,но какво е това ако бях нормален,всички ние сме нормални обикновенни хора,но с по-различни интереси,както ние така и ти сме си съвсем нормални хора и не друго а просто щяхме да мислим по различен начин и да гледаме на живота с друго око това е разликата

от **B-L-O-T** » 17 Авг 2007, 19:18

runner413 написа:"магията има за цел да напътства съдбата на хората и да помага за тяхното развитие..."

"Магията" няма цел . Използването и от човека с някаква определена цел е частен случаи .

от **Lilith** » 17 Авг 2007, 23:37

А може би в основата на въпроса е нещо съвсем друго! Всеки казва че никоя магия не остава без последствия за този който я прави! Ако действително е така, може би все пак обърква личния ви живот... и понякога носи доста негативни последици...