Хаос

[Poison]

Имаше някаква мисъл че живота е подготвил големи изненади зе всеки от нас. Страхотни планове и щастие, ама само да знаем как да си вземем.

[ChaoS]

*запява* "...your own... Personal... Jesus...!(...)Reach out, touch faith!..."
Трика е да не се предаваш, да не губиш надежда и да вярваш, че всичко ще се подреди.(да знам, че звучи изтъркано, но е така)
Иначе ако се поддадеш... Е, прочетете статията за "Радостта От Сатан". ^_^

[Poison]

*сбръчква вежди замислено* Ми трябва да вярваш ама като се струпат разни нещица на главата ти хич не е така!

[ChaoS]

Ето една историйка по въпроса:

Един човек умрял. Явил се пред коспод, който му показал живота му на филм- една пътека с два реда стъпки- на човекаи господните.
По едно време човекът се обърнал към бога и казал:
- Господи, защо в най- трудните мигове следите са само едни? Защо си ме изоставил тогава?

А господ се усмихнал и му рекъл:

- Тогава, чадо мое, аз не те изоставих. Следите са едни, защото те носих на ръце.





Замислете се- всеки си има някакво нещо, в което вярва. Дори Айнщайн, който е бил атеист, е вярвал, че има нещо, което е подредило вселената. Просто когато е трудно, човек трябва да повярва, че божеството, което ще го води в трудните мигове е в него. "Господ помага на тези, които си помагат сами." Аз може да не съм праведен християнин, но знам, че църквата на пример е едно много спокойно и тихо място, където винаги можеш да отидеш и да размишляваш спокойно. А паленето на свещичка... Просто ти помага да повярваш, че нещата ще се подредят.
Човек винаги трябва да има надежда, иначе умира ззаедно с нея.

[SatarA]

Мда...искам само да отбележа,че не се чувставм нещо повече-не ме разбирайте погрешно...просто някак..не на място в този свят,макар да съм свикнала отчасти...част от мен копнее да се върне там,където и е мястото...Но трябва да си свърша рабоатата тук...
не се мисля за нещо повече-просто може би са ми минали доста неща през главата и гледам по различен начин на нещата...а и не знам колко човешко ми е останало-буквално ми е писнало хората да се плашат от мен и да виждат бещо зло,излъчващо смърт...те не ме смятат за човек

[ChaoS]

Но... ти не си човек, СатарА...

И все пак...

Не си "нещо зло излъчващо смърт". Това, че повечето хора не съумяват да видят какво има зад маските ти не значи, че няма и такива, които успяват. Човешкото в теб не е умряло все още... А и не си си свършила работата.

Вярвай- ще дойде ден, когато нещата най-сетне ще станат такива, каквито трябва...

[till_it_sleeps]

Какви 'трябва' да са нещата?

[ChaoS]

Просто:
Трябва да сме си свършили работата и да сме си отишли там, където ни е мястото...
Или поне тя трябва да отиде там...
Моето място не е никъде, но мисля да я последвам...

[AZA]

Къде ще ходиш пък ти ... Навсякъде и Никъде ?! Ако е така, значи може и да се видим Там/Тук ;)

[V.V.V.V.V.]

вие от хаоса ли сте или от детската градина !?
http://www.segabg.com/10022004/p0080004.asp

[AZA]

Аве тип ... ко общо има тва дет си дал с темата ?! И кое те кара да мислиш за детската градина ... ?

[ChaoS]

Аза е прав. WTF?

[Persa]

...просто някак..не на място в този свят,макар да съм свикнала отчасти...част от мен копнее да се върне там,където и е мястото...Но трябва да си свърша рабоатата тук...
не се мисля за нещо повече-просто може би са ми минали доста неща през главата и гледам по различен начин на нещата...

Mила Satara, не си единствената, която се чувства така, повярвай ми! Един ден ще отидем там, където ни е мястото - у дома. А дотогава.... права си - ще трябва да си свършим работата.
Колкото до човешкото - щом сме се родили в такъв образ, значи в този си живот сме такива, и то в добрия смисъл на думата.
И още - нали не ти пука кой как гледа на теб?

[SatarA]

По принцип никак...но когато става въпрос за собствения ми брат нещата стоят различно*въздъхва* но какво да се прави-моля се някой ден да ме разбере,та макар и късно...