От дванадесет века до нея се домогват политици и управници, учени и окултисти, но тя сама избира своите приемници. Увековечена в мрачните новели на хорър-класика Хауърд Лъвкрафт, мрачната сила, скрита в древната книга “Некрономикон”, и днес смразява с мистичния ужас пред силите на хаоса. Известна още като “Книга на злото”, “Книга за призоваване на мъртвите” и “Книга-ключ”, със своите магически заклинания и формули тя открива врата извън пределите на физическата реалност и ни захвърля в бездънните измерения на преизподнята.
Оригиналното арабско име на “Некрономикон” е “Ал Азиф” (“Воят на нощните демони”). Неин създател е безумният поет Абдул Алхазред от йеменската провинция Санаа. В търсене на истина и просветление, през VІІ век той обиколил Близкия Изток. Две години живял в развалините на Вавилон, пет години изучавал подземните и тайни пещери на Мемфис и още десет години се скитал в арабската пустиня Руб ал Кхали, където според легендите бродели демонични духове и ангели на смъртта, прекланящи се пред Шейтан. Последните си години Алхазред преживял в Дамаск, където около 700 г. написал своята знаменита книга “Ал Азиф”. В предисловието той уверява, че в пустинята видял приказния град Ирем (наричан още Колон) и безименен град, под руините на който намерил светилище с манускрипти с познанието на раса, предшестваща човечеството, наречена “Древните”. Според арабските мъдреци магриби Ирем зат ал Имад бил построен от шах Шадад , владетел на раса от гиганти - нефилим, в друго ниво на реалността. Магрибите вярвали, че Ирем е врата към Великата пустота. Те го достигали в състояние на изменено съзнание чрез съновидения, медитация и употреба на наркотици. В мистичното пространство те общували с джиновете, обитатели на Пустотата и постигали фана - изкуството на анихилация, когато се освобождавали от оковите на материята и постигали власт над хората и демоните. В суфитския мистицизъм тези медиатори били наричани маджнун - “обладани от сила” и в този смисъл бил “безумен” поетът Алхазред.
През Х век “Ал Азиф” била преведена на гръцки и наречена “Некрономикон”, (от “некро”- мъртъв, и “номос” - опит, обичаи и правила). В 1228 г. книгата е преведена на латински и в следващите векове се разпространява в Германия, Испания и Италия. Третият преводач на сакралната книга бил великият алхимик, маг, учен и фаворит на английската кралица Елизабет доктор Джон Дий, живял в ХVІ век. Днес екземпляри от “Некрономикон” притежават Британския музей, библиотеката на Харвардския университет и Националната библиотека на Париж. Предполага се, че в света постоянно съществуват 96 ръкописни копия, но само седем от тях имат силата да отворят врати към други измерения - 3 на арабски, една на гръцки, две на латински език и английския превод на Джон Дий. Ръководителите на традиционните религии в целия свят призовават и се стремят към изземването на опасната книга. Те предупреждават, че в нея се крие огромна сила и четенето неизбежно води до ужасяващи последствия.
“Некрономикон” ни въвежда в мрачните тайни на Земята и Вселената и започва с разказ за чудовищни същества, пристигнали в прастари епохи от тъмните звезди. Дълги столетия Древните пребивавали на дъното на океана, но след това злокобните им пълчища излезли на сушата и завладели света. Хилядолетия по-късно могъщи същества, наричани Стражите на Земята, се осмелили да се изправят срещу демоничните дегенерати, захвърляйки ги в “отвъдни реалности, където цари хаос и изменчивост на формите” и поставяйки своя възпиращ злото печат на границата между световете. Оттогава блуждаещите в пустотата между измеренията и оковани на дъното на океана и в земните недра адски създания очакват мига, когато сатанински заклинания и разрушителната воля на световни тирани ще провъзгласят тяхното гибелно завръщане.
Текстовете на прокълнатата книга разкриват, че Древните се прекланяли пред две всемогъщи и всеобхватни божества, наречени Йог-Сототх и Азатотх. Йог-Сототх е олицетворение на миналото, настоящето и бъдещето и се отъждестява с безкрайността. Сърцевината му се обитава от неговия брат-джудже Азатотх - опора на мирозданието и владетел на световете. Азатотх излъчва в космическата бездна вълни от вероятности, всяка от които съдържа безкрайно число сценарии за съществуването на всички същества и светове. Йог-Сототх и Азатотх символизират още безкрайното разширение и безкрайното свиване. В тези представи откриваме удивително реалистичен древен прототип на съвременните астрофизични модели за Големия взрив и катастрофичното свиване на космоса и на квантовите физични модели, които допускат едновременното съществуване на паралелни светове.
Душа и посредник между маговете и пратениците на хаоса бил Нярлатхотеп. Чрез Могъщия вестител магрибите установявали контакт с Азатотх. Нярлатхотеп можел да приема всяка форма, но посветените го познавали по миризмата. В “Некрономикон” откриваме и свидетелство за присъствието на тайнствена сила, персонифицирана в божеството-дракон Ктулху, изобразяван с чудовищен лик, заобиколен от десетки протуберанси и пипала. Запокитен от Стражите на Земята на дъното на Пасифика, върховният жрец на Древните Ктулху спи мъртвешки сън до края на еона в прокълнатия град Р`лйех. Ако Ктулху бъде призован от маг в неправилното време, той ще се издигне от бездната и порази човечеството с пристъпи на безумие. Друга легенда твърди, че сънищата на хората са мислите, а живота им - съня на Ктулху и ако божеството се събуди, ние ще изчезнем.
Магическата книга съдържа описание и на други чудовищни същества, които могат да бъдат призовани със специални символи и заклинания. Един от боговете - Шуб-Ниггурах, се появявал в образа на Черен козел. Нему се покланяли не само араби, гърци и египтяни, но и най-древната цивилизация - шумерите. Обширни пасажи от текстовете са посветени на шогготите - рептиловидни създания от протоплазмена пяна. Древните им отредили съдбата на слуги, но шогготите станали независими и действат по своя воля и за своите непонятни цели. Те често се явяват на изпаднали в наркотично опиянение, но не се поддават на контрол от човека. Друга загадъчна раса са дълбинните, хибриди между риба, жаба и човек, обитаващи океаните, пещерите и земните недра. Техен повелител е съюзникът на Ктулху - божеството Дагон. Дагон се споменава във филистимската традиция, вавилонците го познават като изплувалият от водите на Персийския залив бог-риба Оанес, а гърците и римляните - като Посейдон и Нептун. Властта над тях така очарова мага, че той бавно, но сигурно става техен роб. Най-отблъскващите същества в “Некрономикон” са т.нар. гули или упири. Въпреки, че приличат на хора и могат да встъпват в сексуални контакти с тях, гулите издават ужасяващи крясъци и имат чудовищни черти на лицата. При определени обстоятелства човек може да се трансформира в упир, но обратният процес е невъзможен. Първоначално обитавали уединени местности и се хранели с трупове и случайни скитници, но днес, известни като вампири, разрастват властта си над целия свят и пред тях се прекланят магически ордени, култове и общества.
Надниквайки отвъд бариерата между световете в търсене на могъщество и безсмъртие, съвременните магове пропускат в нашата реалност ужасни и разрушителни сили. Мнозина вече са убедени, че СПИН, ебола и други чудовищни синдроми на епохата са само научните названия на злите сили, призовани със силата на магическите символи и заклинания, а концепцията за клонирането и психотронното оръжие са извлечени от древните трактати. “Книгата на злото” е ориентирана към егоцентричните и агресивни тирани, способни да хвърлят света в пламъците на нова световна война. Неслучайно личности като Наполеон, Хитлер и всевъзможни агенти и разузнавачи на “велики сили” от столетия търсят легендарния Ирем в сърцето на арабската пустиня, за да получат подкрепата на неземно могъщите сили “от зората на времето”. Истинско щастие е, че са се провалили. Но още колко дълго ще задържим затворена вратата към преизподнята?
