Речник на българските митични същества

[galina_dim]

В българската митология са се родили и съществуват и до днес десетки митични същества и герои. Те живеят в приказки, легенди и поверия от стотици години насам. Произходът на много от тях е славянски, други са се родили от тъмните години на турското робство, за да държат децата по домовете им.

Баба Яга
Славянско митично същество описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за вещица имаща същите харакеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака).

В Италия нейното съответствие е Бефана (Befana). Смята се, че през нощта срещу 6 януари Бефана пуска през комина чорапчета пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия 6 януари е официален празник.

Използва се за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Яг) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал. В нашата митология образът ѝ се свързва със зли магии. Малките деца се страхуват от нея, защото тя ги яде, а възрастните - защото им прави магии и заклинания. В руската митология тя се носи по небето в хаван, като гребе от него с метла.

Банник
Славянски дух, обитател на банята. С магическите си способности банниците развързвали езиците на къпещите се хора. Често се явявали с вида на близък роднина — възрастен мъж. Тези духове имали важно значение според късните славяни, тъй като в банята, на четири очи, се споделяли най-големи тайни, сключвали се тайни договори, планирали се заговори. И така, ако човек успеел да улови банник и да го принуди да проговори, можел да научи много тайни за околните. Най-лесно банникът се заплашва с огън или слънце, бидейки същество свързано с водата и влагата.

Брегини (Берегини, Брягини)
Двойка славянски женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера.

В древността славяните вярвали само в две свръхестествени сили, които управлявали света — злият дух Упир и благотворните Брегини (*bergyne). Първият създавал всяко зло и беда по света, а вторите отговаряли за доброто, за късмета, за щастието.

Славяните си представяли Брегините като неразделна двойка — девойка и старица. Те бдели над родилките по време на раждане и закриляли новороденото от зли духове, които биха се опитали да го откраднат.

С времето славянската религия се развила и се появили антропоморфните божества. От този период нататък представите за Брегините коренно се променили. Те придобили черти на зли духове, които вредят на хората и отвличат деца, а положителните им функции били прехвърлени на по-късните Рожденици. Най-често изобразявали Брегините като същества с торс на жена и с крака, опашка и криле на граблива птица.

Блатник (Блатний, Болотной, Blatny)
Славянски дух, обитател на блатата.

Вярвало се, че на дъното на всяко блато, блатните духове трупат съкровища векове наред и ревниво ги пазят от натрапници. Затова ако човек се приближи много до някое блато, блатниците могат внезапно да изскочат от тинята и да го завлекат на дъното, за да го удавят.

Вампир
Съгласно славянските вярвания, когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.

Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.

Суеверия
Древните славяни изпитвали велик страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от труповете, за които вярвали, че са вампирясали:

Режели главите им и ги слагали мужду краката, за да не могат да си ги открият;
Режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях;
Овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни;
Забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, нажежен шиш, или гвоздей;
Слагали гарванов нокът — зад дясното ухо.
За някои вампири се е смятало, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии — техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху тях. Също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва: „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу...“ или: „Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века“.

Семейни вярвания
Съгласно тези вярвания, някои вампири се връщат при семействата си и се опитват да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Широко е разпространена легендата за вампира, който се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни — най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Според друга легенда, така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата ѝ. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.

Както по всичко личи, вампирите са славянско „откритие“. Те са характерна и общоразпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух Упир.

Веда
Ведата в славянската митология и българския фолклор е женско същество от рода на самодивите и русалките, което причинява зло на хората.

Вила (Самовила)
Вилите, известни още като самовили, са красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават труднодостъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и според преданието, ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.

Водник (Воденик, Водяной, Водяник, Wodzanoy)
Водник (Воденик, Водяной, Водяник, Wodzanoy) в славянската митология е дух — господар на реки, потоци и извори. Водникът е повелител на русалките. Често вреди на хората.

Водниците рядко излизат от водата и най-често обитават водите около воденици. Според народните вярвания те са зеленикави дребни старци, покрити с блатна трева, вместо окосмяване. Водникът е мнителен и претенциозен, изисква специално уважение. Ако не го получи — поврежда водениците, разгонва рибата, а понякога посяга и на човешкия живот.

В руските приказки водниците яздят гигантски сомове. Те са техни любимци и им довличат телата на удавниците от повърхността на дъното. Поради това в руския фолклор сомовете се наричат "чёртова лошадь", т.е. дяволски кон.

Диви люде (Горски люде, Люди дивие)
Див и диви в славянската митология са две абсолютно различни неща, които често биват смесвани и бъркани.

Див е едно от наименованията на бога-сътворител Род, и произхожда от праиндоевропейската дума за бог — *dyēus, което вероятно е било името и на първичния върховен бог в религията на индоевропейците.

Диви люде (Горски люде, Люди дивие) в славянската митология са човекоподобни демони, целите покрити с тъмна козина, обитаващи гъстите планински гори. Ако човек неволно наближи бърлогите, където са оставени децата им, те се нахвърлят с крясъци върху него и го разкъсват. Понякога, обаче, могат да се смилят над изгубено в гората човешко дете и да го отгледат като свое.

В древноруските легенди дивите люди обитават далечни приказни земи. Сред тях някои са многоглави, други имат кучешки глави (песоглавци), птичи глави и крака, криле и пр. В "Слово о плъку Игореве" и други източници, дивите люди се наричат просто диви: "Дивъ кличетъ връху древа" или "уже връжеся дивъ на землю".

В изследванията на славянския фолклор двете понятия често се бъркат и това е причина за възникването на някои противоречия, относно ролята на бог Род и неговия характер. Някои учени разглеждат всички източници споменаващи "Див" като отнасящи се до бога сътворител и поради това го описват като второстепенен демон. Други (основно руски) изследователи твърдят, че в повечето по-късни източници „Див“ се употребява в смисъла на "див човек", един от дивите люде и не касае първичното божество — демиург Род.

Домовик (Домовой, Домник, Дед, Стопан)
В славянската митология е дух на починал родоначалник или праотец на семейството. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката.

Славяните особено са почитали домовика — заделяли храна от празнични трапези и я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална "стопанова гостба", канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели.

Вярвало се, че след като е измолена помощта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост от това дали са почтителни към него или от настроението му.

Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

Домовица (Домница, Домашница, Домашна Баба)
В славянската митология е женски домашен дух — партньор на домовика. Вероятно е друго име за Кикимора.

Дворник (Дворный)
В славянската митология е дух, обитаващ двора на къщата, охраняващ градините, хамбарите, кокошарниците и другите помощни сгради край дома.

Жабалака
Митично същество, способно да се преобразява в жаба като защита. Върши черни магии и вреди на хората, преминаващи през блата.

Жар-птица
В славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така огнената птица охранява плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.

За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта. Това вярване е славянското проявление на общо-индоевропейската идея за прераждащата се огнена птица Феникс.

Змей
Змей в славянската митология е демон с образ на змия, човек и птица, с крила, крака и опашка.Тялото му е покрито със светещи люспи. Змеят е висша зла сила, пратеник на бога на злото Чернобог, и се стреми да разруши божествения ред — Правда.Живее в пещери, по високи планини и скали. Змейовете отклоняват или спират облаците и дъждовете, предизвикват суши като заприщват реки, пресушават езера, или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад.

Змеят може да се превръща в красив млад мъж и да подмамва или отвлича жени. От техния сексуален контакт се раждат юнаци. Понякога змейовете принуждават селата, край които живеят, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спира реките или отравя езерата.

Пръв враг на змея е бог Перун — върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.

Богът-конник Ярило също встъпва в битка със змея всяка пролет, което израз на борбата между доброто и злото, между зимата и лятото.

Сред южните славяни се вярва, че някои змейове (хали) са добротворни — пазят селата си от други змейове и помагат на хората в беда. Начин да се прогони зъл змей от селото е фолклорният ритуал „Гонене змей“. При него всички неженени мъже от селото се събличат чисто голи, събират се в дружина и тръгват да обикалят въоръжени. Вдигат шум и мушкат навсякъде, където може да се е скрил духът на змея. Ако срещнат човек по улиците може да го набият, защото змейовете често се превръщали в хора. Накрая всички заедно се изкъпвали в река, така че силата на водата да отнесе злите енергии.

Змеят може да бъде победен от лековити билки - вратига, комунига, синя горска тинтява, чемерика, перуника, набрани на Еньовден или през Русалската неделя.

Караконджул
Думата има турски произход /още - караконджо/, но е навлязла трайно в българската демонология.

Караконджулът наподобява космат човек с голяма глава, рога и опашка, с едно око и един крак. Той е половин човек - половин кон. Приема облика на голо човече, на куче, теле, яре. Живее само през "мръсните дни" - от Бъдни вечер до Йордановден. Заради него януари се нарича "караконджов" месец.

Живее в пещери, реки, запустели воденици и където расте бръшлян. Той примамва пътници и ги възсяда. Хвърля ги от високи скали и дървета в дълбоки вирове или ги разкъсва между воденичните колела. Съществото злосторничи само до първи петли, след това изчезва внезапно.

Кикимора
Кикимора в славянската митология е домашен женски дух, често отъждествяван с Домница, която е партньорка на Домовика.

Съвсем в дуалистичния контрастен дух на славянската вяра, Кикимора едновременно помага и вреди на хората, като по традиция всичко зависи от тях самите. Така, ако домакинята поддържа усърдно дома си, Кикимора по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако домакинята е немарлива, мързелива, Кикимора ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посреднощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси, така че и малкото свършена работа да отиде нахалост.

Вероятно образът на Кикимора първоначално е възникнал като олицетворение на духа на починала по-стара домакиня от същия дом. Тук дом носи не толкова значението на къща, а на сбор от хора — близки родственици — които живеят под един покрив. Добре е да се вземе под внимание, че до края на 7 век от н.е. славяните живеят в строг патриархален строй, в който най-малката обществена единица не е семейството, а целият род, който живее и работи заедно.

Родът е обединение на кръвен принцип, в което всички хора са в родствени връзки един с друг и имат общи баща или дядо и майка или баба. И когато се е случело бабата, най-старата домакиня, основателката на рода да умре, наследниците ѝ са предполагали, че духът й остава в дома. Тя е била толкова привързана и закрепостена към него, че и след смъртта си е носела домашните си задължения, продължавала е да бди над порядъка като Кикимора, със стонове и пакости принуждавайки наследничките си да си вършат съвестно работата. В подкрепа на такова предположение е съставката "-мора" в името на Кикимора, с която дума славяните обозначавали душите на умрелите.

Ламя
Ламята е митологично женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с остроноктести крака, кучешка глава и остри зъби. Според преданието, устата ѝ е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото ѝ е покрито с жълти люспи. Чести са образите с три или девет еднакви глави. Ламята се среща често в народните песни и приказки. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера, също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някого, за да го изяде.

Въпреки страховитостта ѝ някои юнаци излизат на борба с нея и я побеждават, като отрязват главите й. Най–често такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак. Врагове на ламите са змейовете.

Мори (още мари, нави, мавки, мрави)
В славянската митология, нечисти, лоши мъртъвци, неживи. Най-общо това са всички зли духове на умрели хора.

Хората които загинат от неестествена смърт (убити, самоубийци, жертви на нещастен случай) или приживе са извършили тежки престъпления и носят големи грехове, душите им не биват допускани до света на мъртвите Нав и остават в Яв (света на живите). Тук те непрестанно страдат и се превръщат в зли духове — вампири, върколаци и пр. — които излизат нощем и мъчат, тормозят и убиват хора. Някои мори носят главите си подръка, застават под прозорците и назовават по имена обитателите на къщата. Ако някой в просъница отговори на повикването, той скоро ще умре.

Мравá
Мравá — в митологията на българските славяни е зъл женски дух-кръвопиец. Вярва се, че мравата се явява нощем и пие кръв, най-вече от родилките и децата. Начин да бъде смутена е човекът да размърда палците на краката си.

Вярването в мрава е особено добре запазено сред българите мохамедани и се свързва с древнославянския митичен образ на морите.

Мусаил
Мусаил в славянската митология е най-висшият горски дух-главатар на лесниците и на всички горски твари и духове.

Таласъм
Зъл и невидим дух, обитател на мостове, чешми, и сгради, най-често изоставени в образ на куче и котка. Характерен е за българския фолклор. В Родопите е познат под наименованието дракуз.

Той се ражда, когато зазидат човек при строеж - мома, невеста, момък, младоженци, или от закопано имане.Ако е жена, пее, плаче или преде.Ако е мъж, свири на кавал или гайда.

През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на неживи. Блуждаещите им души търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили.

Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. След като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (някога е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършена домашна работа и ръкоделие край себе си. Всичко разпръснато или омотано се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци обземат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него и ще се засели в дома му.

[Black_Tiger]

това е много интересно браво на този който го е постнал

[galina_dim]

Този, която го е постнал, ти казва "пак заповядай"
А сайтът, където го намерих, е в "Описание на темата", така че можеш и да го поразровиш.

*Немезиусе, не съм ти забравила молбата, през уикенда.

[Black_Tiger]

добре..извинете госпожице

[B-L-O-T]

Тоя речник много беден бе !?

[Марио]

Това ми напомня като малък имах една съседка, където й виках баба Яга. Все си правих асоциация как магесва над някакъв кипящ зелен котел и се движи в къща на кокоши крак.