Път към познанието на висшите светове

[EXARP]

Във всеки човек са заложени способности, чрез които той може да достигне до познанието за висшите светове. Въпросът е с какво да се започне, за да се пробудят тези способности.
Авторът на книгата, д-р Р. Щайнер /1871-1925/ е немски философ-мистик, основател на антропософията. В тази книга той разглежда в светлината на окултизма свръхчувствените светове, проследява пътя на ученика на окултизма през отделните етапи на неговото развитие, разглежда астралните центрове /чакри/, устройството на етерното тяло и дава много практически упражнения за тяхното развитие.

СЪДЪРЖАНИЕ
Глава I Свръхфизичният свят и неговото познаване
Глава II Как се постига познанието на свръхчувствителните светове
Глава III Пътят на ученичеството
Глава IV Подготовка
Глава V Просветление
Глава VI Посвещение
Глава VII Висшата култура на душата
Глава VIII Условията на ученичеството
Глава IX Астралните светове (Чакри)
Глава Х Устройство на етерното тяло
Глава XI Изменения в съновиденията на ученика
Заключителна глава

ГЛАВА I
СВРЪХФИЗИЧНИЯТ СВЯТ И НЕГОВОТО ПОЗНАВАНЕ
Напълно естествено е, че повечето хора, които се запознават с трансценденталните истини, задават въпроса: по какъв начин бихме могли сами да достигнем такова познание. Ние знаем, че характерната черта на съвременните хора е нищо да не приемат на вяра, на базата на авторитета, а всички свои представи да основават на собствени съждения. И затова, когато мистиците или теософите твърдят, че е известно нещо за свръхфизичната природа на човека и за съдбата на човешката душа и дух преди раждането и след смъртта - те веднага се срещат с този основен въпрос на нашите дни. Такива догми - според мнението на питащите - могат да имат значение само за този, на когото се покаже и начинът, с помощта на който той би могъл сам да се убеди в тяхната истинност.
Това изискване е напълно законно и нито един истински мистик или теософ не може да не признае неговата справедливост. Но вярно е също така и това, че у болшинството от тези, които си задават въпроса, съществува чувство за недоверие или за превзет антагонизъм към твърденията на мистика.
Това чувство става особено забележимо, когато мистикът започ­не да излага как могат да бъдат познати разкритите им вече истини, понеже тогава те му казват: "всичко, което е истинско, може да бъде доказано, докажете ни това, което вие твърдите". По-нататък скепти­ците предполагат, че истината трябва да бъде винаги нещо просто и ясно, нещо достъпно и за най-скромния интелект и прибавят, че истината не може да принадлежи на няколко избрани, на които тя се дава като някакво "особено откровение". И благодарение на това разсъждение вестителят на трансценденталните истини често бива отхвърлян, защото той не може - подобно на учения - да даде такива доказателства за своето учение, които биха могли да бъдат разбрани от всички. Освен това мнозинство, се срещат и хора, които по-внимателно отхвърлят свидетелствата на мистика, но и те не желаят да подложат неговите свидетелства на по-грижливо разглеждане, като обясняват своето нежелание с това, че им се струват противоречиви на обикновените схващания на разума. А след това те се успокояват с мисълта, че човек не може да знае, какво става вън от пределите на раждането и смъртта, че това е нещо, което той не може да познае с помощта на сетивата.

ГЛАВА II
КАК СЕ ДОСТИГА ПОЗНАНИЕТО НА СВРЪХЧУВСТВЕНИТЕ СВЕТОВЕ
Във всеки човек спят способности посредством които той може да достигне познанието на висшите светове. Мистикът, гностикът или теософът говорят за света на душата и на духа като за понятия толкова действителни, колкото за другите е действително това, което се вижда с физическите очи и се усеща с физическите ръце. И неговите слушатели са в право да твърдят, че онова, за което той говори, аз мога също да узная, ако развия в себе си онези сили, които в него са вече пробудени, а в мене още спят. Въпросът е само с какво да се започне, за да се разбудят тези сили. На това могат да ни научат само онези, които вече са ги пробудили.
От незапомнени времена са съществували школи, в които лицата, които са развили висшите си способности, са давали наставления на онези, които са се стремели да развият в себе си същите способности. Такива школи се наричат езотерични или тайни школи, а обучението, което се преподава там - обучение в тайната на окултната наука. Никак не е чудно, че казаното може да предизвика недоразумение - защо тези лица крият своите познания? Ако в тях има неща действително сериозни, то няма нужда до ги държат в тайна, напротив, може и трябва да ги откриват и направят достояние на цялото човечество.
Посветените в същността на тайното знание ни най-малко не се учудват на такова разсъждение на непосветените. Тайната на посветените разбира само този, който сам е посветен до известна степен в тайната на живота. Но пита се, по какъв начин непосветеният може да почувства някакъв интерес към тъй нареченото тайно знание? На какво основание той трябва да търси такова знание, за природата на което не може да си състави някаква представа? В основата на този въпрос лежи грешното понятие за същността на тайното знание. Всъщност тайното знание се подчинява на същите закони, както и всяко човешко знание. То е тайна за средния човек в същия смисъл, в какъвто писмото е тайна за неграмотния. И както всеки може да се научи да пише, ако избере правилен път, така всеки може да стане таен ученик и даже учител, ако избере съответния път. Само в едно отношение условията тук са други, а именно: независимо от желанието на човека за усвояване на изкуството писане, могат да се явят препятствия като бедност или културните условия, в които човек е роден; за достигане познание на висшите светове за този, който сериозно търси това, не съществуват никакви препятствия.
Мнозина смятат, че учителите, които могат да дадат разяснение за висшите знания, трябва да се търсят на определено място. Всеки, който сериозно се стреми към висшите знания, няма да се бои от никакви препят­ствия, за да намери Посветения, който да го въведе във висшите тайни на света. От друга страна, за всеки трябва да бъде ясно, че и посветеният при всеки случай ще намери този, който сериозно и дълбоко се стреми към вис­шето познание, защото съществува строг закон за Посветените, според който никой човек не се лишава от правото на знанието, до което той е дорасъл вътрешно. Заедно с този закон има и друг също строг закон - на никой не могат да бъдат дадени тайните знания, за които той още не е повикан. Колкото е по-съвършен Просветеният, толкова по-строго се изпълняват от него тези два закона. Орденът на Посветените е ограден с непроницаема стена и двата посочени закона образуват връзките, които свързват съставните части на тази стена. Ти може да се намираш в най-интимна дружба с Посветения, но тази стена ще те разделя от него дотогава, докато не станеш също Посветен; ти можеш напълно да се ползваш от любовта и сърцето на Посветения, но той няма да ти повери своята тайна, ако ти не бъдеш достатъчно зрял за това; ти можеш да го ласкаещ, можеш да го питаш, нищо не може да го застави да ти открие онова, което той не смее да ти открие, докато ти не си подготвен да го разбереш правилно.
Пътищата, които водят човека към зрялост и го правят достоен да възприеме духовната тайна, са точно определени. Тяхното направление е начертано с вечни букви в храмовете, където Посветените па­зят висшите тайни. В старите доисторични времена тези храмове са били видими и за физическото зрение. Сега, когато животът съвършено е изгубил духовността, те са невидими за външното око. Но те съ­ществуват навсякъде и всеки, който ги търси, ще ги намери.
Само в своята собствена душа човекът може да намери средства­та, които да накарат Посветения да се разкрие пред него. Той е длъжен да развие в себе си до висока степен известни качества, и само то­гава може да му бъдат съобщени висшите съкровища на духа.
Известно основно настроение на душата трябва да послужи като начало на това. Окултистът нарича това основно настроение път на благоговение, и само този, който притежава такова основно настроение, може да стане ученик. Опитният в тази област знае какви наклонности се забелязват в детинство у тези, които по-късно стават ученици. Има деца, които със свещен трепет гледат на почитаните от тях личности. Подобно отнасяне събужда в дълбочината на тяхната душа чувство, което унищожава всяка мисъл за критика, всяка сянка за противодействие. Такива деца стават юноши и девойки, които са способни да се радват, когато гледат нещо достойно за почит. От такива деца излизат много ученици. Ако някой стои пред вратата на дълбоко почитан човек и го изпълва свещен трепет, когато влиза в стаята, която му се струва светилище, той притежава чувство, което може да послужи като зародиш за неговото бъдещо ученичество. Честит е този, който носи в себе си такива наклонности. Но не трябва да се мисли, че такива наклонности носят зародиш за сляпа покорност и робски чувства. Опитът показва, че по-добре от всички и по-независимо държат главата си тези, които знаят да благоговеят там, където благоговението е уместно. А то е уместно тогава, когато произтича от дълбочината на сърцето.
Ако ние не повикаме към живот от дълбочината на нашето сърце ясното съзнание, че има нещо по-високо от самите нас, то ние не ще намерим в себе си сили, за да се издигнем до висшите възприятия. Посветеният е придобил сила да повдига главата си към висините на познанието като е склонил сърцето си към дълбоко и живо благоговение. Духовните висини могат да се достигнат само като се премине през вратата на смирението. Истинското познание може да се достигне само когато се почита това познание. Разбира се, човекът има пра­во със собствени очи да гледа светлината, но той трябва да придобие това право. В духовния живот владеят същите закони, каквито и в материалния. Ако се натрие стъклена пръчка със съответна тъкан, тя се наелектризира, т.е. получава сила да привлича малки частици. Всеки, запознат с физиката, знае това. Също така и всички, които владеят началните основи на окултизма, знаят, че чувството на истинско благоговение развива в душата сила, която рано или късно ще приближи човека във висшето познаване.
Този, който има наклонност към благоговение или който по щастие го е получил чрез съответното възпитание, носи в себе си много благоприятни условия, когато в бъдния свой живот потърси достъп към висшето познание. Онзи, който не притежава такава подготовка още при първите стъпки на пътя ще срещне пречки, ако чрез енергично самовъзпитание не развие чувството на благоговение. В днешно време е много важно да се обърне особено внимание на това. Нашата цивилизация .настройва хората повече към критика, към осъждане, отколкото към благоговение и предано почитане. Нашите деца много по-лесно критикуват, отколкото се прекланят пред висшето. А при това всяка критика, всяка осъждаща мисъл, толкова понижават силите на душата към висшето познание, колкото самоотверженото почитание ги развива. С това ние не говорим против нашата цивилизация. Именно по силата на критиката и съзнателното отнасяне на човека към правилото "всичко изпитвайте и приемайте доброто", ние дължим величието на нашата култура. Никога човек ни би достигнал тези резултати в науката, промишлеността, в начините на съобщенията, не би стигнал и до днешните правови отношения, ако навсякъде не си е служил с критиката и не се е ползвал от мащаба на собствения си разум. Тези придобивки във външната култура обаче е трябвало да бъдат заплатени със съответната загуба на духовност и висши познания.
За всеки трябва да бъде ясно, че при пълното потъване в днешните житейски суети, много трудно може да се достигне познанието на висшите светове. При тези условия само енергичната работа над самия себе си може да помогне на човека. В онези времена, когато условията на материалния живот не са били толкова сложни, по-лесно се е достигало духовното издигане. Достойното за почит, издигнато до святост, се е отделяло от другите житейски понятия. Във века на критиката идеалите се принизяват. Други чувства заемат мястото на почитта, преклонението, обожаването и удивлението. Нашият век оставя все по-назад тия чувства и съвременният човек във всекидневния си живот твърде рядко се сеща за тях. Но този, който търси висшето поз-нание,трябва да възроди в себе си тези чувства, трябва да се научи да ги влива в своята душа. Това се постига не със знание, а с живот. Който иска да стане ученик, трябва навсякъде, във всичко обкръжаващо го и в своите собствени преживявания да търси онова, което може да възбуди чувство на удивление и благоговение. Навсякъде, където е възможно, той трябва да се въздържа от всякаква критика и всякакво осъждане. Ако аз срещна някого и осъдя някоя негова слабост, то аз губя най-висшата си духовна сила, но ако се помъча с любов да се задълбоча в неговите добри качества, с това аз събирам тази сила. Учениците на окултизма трябва винаги да следват това правило. Опитните окултисти знаят каква сила се придобива, ако във всички неща се вижда доброто и се въздържа от осъждане. Но това не трябва да бъде външно правило в живота. То трябва да проникне самата дълбочина на нашата душа. Човек може сам да усъвършенства себе си, той може напълно да се преобрази. Това преобразяване обаче трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговите мисли. Не е достатъчно външно да проявява уважение към едно или друго същество, той трябва да храни такова уважение в своите мисли. Трябва съвършено да изгони от съзнанието си всяка помисъл за осъждане и критика и да се старае да развие в себе си мисли за уважение и благоговение.
Всеки момент, когато това се постига, в човека се пробуждат сили, които иначе биха останали в спящо състояние. Чрез това в човека се открива духовното зрение. Той започва да вижда неща, които по-рано са били невидими за него, започва да разбира, че дотогава е виждал само част от света. Всеки човек за него се явява в съвършено друг вид, макар че засега той още не може да вижда човешката аура - за това е необходимо по-високо развитие.
Незабелязано за външния свят се извършва встъпването на ученика в пътя на познанието. Възможно е и никой да не забележи промените в него. Той изпълнява своите задължения, труди се, както и по-рано. Промяната става само вътре в него, скрита за външния поглед. Целият душевен живот на човека се просветлява от това основно настроение за благоговение към всичко, което е истински достойно. В това единствено основно чувство се събира като в център целият душевен живот на човека. Както слънцето със своите лъчи съживява всичко живо, така и благоговението в ученика одухотворява всички чувства на душата му.
Отначало човек не вярва, че такива чувства като почит и уважение могат да имат нещо общо със способността за познание. Това произлиза от обстоятелството, че ние сме свикнали да си представяме способността за познание като нямаща никаква връзка с другите душевни действия. Но при това се пропуска, че душата е тази, която познава. Чувствата за душата са същото, каквото е храната за тялото. Ако на тялото се дава вместо хляб камък, то неговата дейност ще се прекрати. Същото става и с душата. За нея почитта, уважението, благоговението са питателни вещества, които я правят здрава и силна и преди всичко силна за познавателна дейност. И обратно - презрението, омразата, неоценяването качествата на достойния парализират н убиват познавателната способност. За окултиста този факт се вижда в аурата на човека. Душата, която е развила чувството за почит и благоговение, променя своята аура. Жълто-червените и керемидено-червените цветове изчезват и се заменят с гълъбово-червени. Заедно с това се открива нова способност за познание. Ученикът започва да познава такива неща от обкръжаващата го среда, за които по-рано не е имал никакво понятие. Благоговението събужда в душата симпатическа сила, посредством която към нас се претеглят свойствата на обкръжаващите ни същества, които дотогава са били скрити (окултни) за нас.
Още по-действено ще стане придобитото чувство за благоговение, когато към него се присъедини и друго чувство. То се състои в това, че човек се приучава да отдава по-малко значение на впечатленията си от външния свят и в замяна на това да развива силно вътрешния си живот. Човек, който преминава от едно впечатление към друго, който всякога търси развлечения, не е годен за окултното знание. Ученикът не трябва да бъде глух за впечатления, които идат от вътрешния свят, но богатството на неговия вътрешен живот трябва да направлява тези впечатления. Човек със силно чувствителна душа, при преминаване през планинска местност има различни преживявания от човек с бедни чувства. Само преживяното вътре в нас ни дава ключа за красота на външния свят. В душата на човек, който плава по море, могат да се породят съвсем малко преживявания, докато друг при същите условия възприема безсмъртната реч на Мировия Дух и му се откриват тайните на миротворението. Нужно е само умело да се отнасяш със своите собствени чувства и представи, ако искаш да развиеш дълбоко съдържателно отношение към външния свят. Светът във всички свои прояви е изпълнен с божествено величие, но за да намерим величието в това,което ни обкръжава, трябва предварително да го преживеем в нашата собствена душа.
За тази цел ученикът трябва да намери в своя живот такива минути, в които той в самота и тишина да се погълне в себе си. Но в тези мигове той не трябва да се предава на размишление за своето лично аз. Това би го довело до противоположни резултати. Той трябва в такива минути на вътрешна тишина да даде отзвук на преживяното, на всичко онова, което му е открил външният свят. Всеки цвят, всяко животно, всяко явление ще му открият в тези минути на тишина неочаквани тайни. Това ще го подготви да гледа на всички впечатления от външния свят със съвсем други очи. Преминаването от едно впечатление към друго притъпява способността за познаването. Само възприемащият, който се стреми възприетото да му открие своята същност, успява да развие своята познавателна способност. Ученикът не трябва да се стреми да продължи усещането, а чрез вътрешната дейност да обработва възприетото.
Тук се крие твърде опасен подводен камък. Вместо да работи в себе си той може да отправи силите на волята си, за да задържи възприетото впечатление и изчерпи доставяната от него наслада и тогава за ученика се откриват много източници на заблуждение. Той трябва да премине през цял ред съблазни. Всички те искат да завладеят неговото "аз", да го затворят в себе си,тогава, когато той трябва да го открие за света. Той трябва да търси впечатленията, защото само така може да пренесе външния свят в своята душа. Ако се притъпи за впечатления, той ще прилича на растение, което няма да бъде повече в състояние да привлича към себе си храна от околната среда. А ако се ограничи само във възприемане на впечатления, той се затваря в себе си и ще има значение само за себе си, но не и за света. Колкото и силно да живее, колкото и силно да развива своето "аз", светът ще го отдели от себе си. За света той е мъртъв. Ученикът гледа на всички впечатления само като на средство да стане по-ценен за света. За него насладата е само наставник, който му тълкува живота. Той се учи не да събира знания като съкровища, а да може със своето знание да послужи на света.
Съществува основен закон в тайната наука, който не трябва да се нарушава. Всеки учител трябва да го запечата в съзнанието на своя ученик. Този закон гласи: всяко познание, с което ти искаш само да се обогатиш, да събираш съкровища вътре в себе си, ще те откъсне от твоя Път, но всяко познание, което ти търсиш за благото на човечеството и всеобщото развитие, ще те премести крачка напред. Този закон трябва непременно да се изпълни. И не можеш да станеш ученик, ако не направиш този закон ръководна нишка в своя живот. В много окултни школи тази истина е формирана така:всяка идея, която не стане за тебе идеал, убива твоята духовна сила; всяка идея, която става за тебе идеал, създава в теб жизнена сила.

ГЛАВА III
ПЪТЯТ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО
В самото начало на духовното усъвършенстване ученикът се насочва към пътя на благоговението и развитието на вътрешния живот. Заедно с това, окултната наука дава и практически правила, посредством които се развива вътрешният живот и се дава възможност да се излезе на Пътя. Тези правила не са възникнали произволно. Те са плод на опита и знанията от най-дълбока древност. Навсякъде, където се дават наставления за достигане на висшето познание, практическите методи са едни и същи. Всички истински учители на окултизма са единодушни относно вътрешния смисъл на тези правила, макар че не винаги ги обличат в еднакви думи.
Нито един учител на окултизма, като дава тези правила, не се стреми посредством тях да господства над другите хора. Той не иска да лишава никого от самостоятелност, защото никой толкова съзнателно не цени и не пази човешката свобода и самостоятелност, както учителят на окултизма. Орденът на всички посветени е ограден със стена, която се пази от двата закона, споменати по-рано. Ако посветеният наруши тези закони, излезе от затвореното пространство и влезе в общение с хората, тогава за него влиза в сила трети строг закон:всяка твоя дума, всяко твое действие, трябва да бъдат направлявани така, че да не потискат свободната проява на волята на нито един човек. Като се има предвид казаното, ученикът трябва да бъде напълно уверен, че самостоятелността на неговата воля и постъпки не губят нищо, ако следват практическите правила, които му се предлагат.
Първото от тези правила може да се изкаже приблизително така: "създавай в себе си минути на вътрешен покой и се учи в тези минути да различаваш същественото от несъщественото". Това може да се изрази с думите на обикновения език така, но в началото всички правила и учения на тайната наука са били давани не в разговорна реч, а със знаците на символичния език. Този, който иска да достигне пълното им значение и сила, трябва да получи достъп до изучаването на този език от символи. Този достъп зависи от това, дали са направени предварителни крачки в тайното учение. Тези първи крачки ще се направят, ако точно се съблюдават всички, посочени в тези статии, правила. Пътят е открит за всеки, който сериозно иска да стъпи на него.
Горното правило е просто, а също така е просто и неговото изпълнение. То ще доведе към целта само тогава, когато се изпълнява строго и сериозно.
Ученикът трябва да отдели от своя всекидневен живот определено време, през което да се отдаде на съвсем друга работа, различна от всекидневните му занятия. Не трябва обаче да се мисли, че тези минути на вътрешна тишина нямат нищо общо с неговите постоянни занятия. Напротив, този, който правилно използва тези минути, ще забележи, че придобива нови сили за изпълнение на всекидневните си задачи. Също така не трябва да се мисли, че изпълнението на това правило ще отнеме на човека времето, необходимо за изпълнението на задълженията му. Не. Достатъчни са пет минути всеки ден. Въпросът е как да се използват.
В тези минути човек трябва съвършено да се откъсне от обикновения ход на своя живот. Неговите мисли и чувства трябва да приемат съвсем друг характер. Пред духовните му очи трябва да преминат неговите радости, скърби, грижи, изпитания и постъпки. Той трябва да ги разгледа от висша гледна точка. В обикновения живот ние гледаме на делата на другите със съвсем други очи, а не както на нашите собствени. Това е естествено, защото човек е свързан вътрешно с всичко, което преживява или върши, докато преживяванията и постъпките на другите разглежда само отвън. Затова в минутите на тишина трябва да се помъчим да разглеждаме своите преживявания и дела така, като че това са преживявания и дела на друго лице.
Ученикът трябва в известни минути да погледне на себе си като страничен човек и с вътрешно спокойствие и обективно обсъждане да се противопостави сам на себе си. Когато това се достигне, собствените преживявания се явяват в съвсем нова светлина. Докато човек е затворен в тези преживявания, той е толкова свързан със същественото, колкото и с несъщественото. Погледът, достигнат при вътрешния покой, отделя същественото от несъщественото. Всяка печал, всяка радост, всяка мисъл и всяко намерение получават друго значение, когато поставиш себе си пред себе си. По същия начин, когато човек се намира през деня в долината и наблюдава предметите отблизо, той ги вижда едни, а когато се покачи вечер на върха на планината и хвърли поглед към ця­лата местност, те са съвършено различни. Ценността на такова вътрешно спокойно самообладание зависи не толкова от това, което тогава се наблюдава, колкото от това, че възниква духовна сила.
Всеки човек носи със себе си освен своя видим човек, още и висшия човек - ако може така да се каже, който остава скрит дотогава, докато не се пробуди. Всеки сам трябва да го пробуди в себе си. Докато това висше същество спи, спят и висшите способности, които водят към свръхчувственото познание.
Посочената по-горе сила, която води към вътрешен покой, е сила магическа, която освобождава висшите способности на човека. Докато ученикът не почувства в себе си тази магическа сила, той трябва сериозно и строго да продължава да прилага посоченото правило, при пълна увереност, че най-после ще дойде ден, когато около него ще се разпространи духовна светлина и за неговото вътрешно зрение ще се открие съвършено нов свят.
Във външния живот на ученика на бива да настъпват никакви промени, когато той започне да прилага това правило. Той трябва, както и по-рано, да изпълнява всички свои задължения, да страда със същите страдания и да преживява същите радости. По никакъв начин той на бива да се отчуждава от живота. Нещо повече, необходимо е по-пълно да следва изискванията на живота, тъй като през минутите на тишина, той се е проникнал от висшия живот. Постепенно този висш живот започва да оказва своето влияние и на всекидневния му живот. Изпитаното през тези минути на уединение душевно спокойствие влияе и на целия останал ден. Човек става по-спокоен, придобива увереност в своите действия и каквото и да му се случи, той не губи присъствие на духа, равновесие. Такъв ученик постепенно започва все повече да се ръководи сам и все по-малко да се поддава на влиянието на обстоятелствата и външните събития. Той скоро забелязва каква сила му дават тези кратки минути на вътрешен покой. Нещата, които са го вълнували по-рано, престават да го вълнуват. Всичко от което той по-рано се е боял, престава да го плаши. Променя се разбирането му за живота. По-рано при започване на каквато и да било работа в него се е появявало съмнение в силите му. Сега съмнението вече не съществува. В него се явява увереност, а заедно с това и сили, за изпълнение на предстоящата работа. Той задушава самата мисъл за съмнение, защото е напълно уверен, че съмнението му причинява вреда. Така, мисъл след мисъл проникват в мирогледа на ученика и оказват плодотворно влияние на неговия живот. Ладията на живота му уверено поема правилната посока сред житейските вълни, докато по-рано тези вълни са я тласкали произволно от едно място към друго.
Такова спокойствие и увереност действат върху цялото същество на човека, вътрешният човек започва да расте, а заедно с него растат и онези способности, които го водят към висшето познание. Защото със своите успехи в това направление ученикът достига постепенно до там, сам да определя по какъв начин впечатленията от външния свят трябва да му въздействат. Например той чува дума, която преди неговото ученичество би го обидила или раздразнила, а сега е в състояние да лиши тази дума от нейното жило, преди тя да достигне вътрешния човек. Или друг пример: човек лесно става нетърпелив, когато трябва да чака, но като встъпи в Пътя, в тези минути на вътрешен по­кой, той дотолкова се е проникнал от безцелността на нетърпението, че при всяка поява на нетърпение у него незабавно възниква чувство на противодействие, с което нетърпението се премахва. Такива минути на продължително чакане ученикът може да използва за полезни наблюдения.
Сега трябва ясно да си представим значението на всичко казано. Необходимо е ясно да съзнаваме, че висшият човек се намира в непрекъснато развитие и че само с помощта на описаното спокойствие и увереност е възможно неговото правилно развитие. Вълните на външния живот стесняват от всички страни вътрешния човек, ако волята на човека не направлява живота, а животът направлява него. Такъв човек е подобен на растение, което е принудено да се развива в пукнатина на скала. То ще забавя своя растеж дотогава, докато не получи простор за своето развитие. Никакви външни сили не могат да дадат такъв простор за вътрешния човек. Може да го създаде единствено вътрешното спокойствие. Външните условия могат да изменят само външната страна на живота, но не и да събудят в него духовния човек. Ученикът трябва сам да възроди висшия човек вътре в себе си.
Тогава този висш човек става вътрешен повелител, който уверено ще направлява условията на външния човек. Докато външният човек владее и ръководи, вътрешният остава роб и вследствие на това не е в състояние да развива своите сили. Ако моето настроение, моето раздразнение или самообладание зависят от друг, а не от мен, то това е признак, че аз още не съм намерил Повелителя в себе си. Аз трябва да развия в себе си способност, с помощта на която впечатленията от външния свят да ми причиняват само установеното от мен действие, иначе аз не мога да стана ученик. И колкото по-сериозно търси ученикът тази сила, толкова по-сигурно той ще се приближи към целта. Работата е не в бързите успехи, а в това доколко сериозно той търси. Някои, макар и да са работили години над себе си, не са забелязали никакъв успех, но много от онези, които не са се отчайвали, а са останали непоколебими, внезапно са достигнали вътрешна победа.
Разбира се, при известни условия се изисква голяма сила, за да се достигне до вътрешно спокойствие. Колкото е по-голяма тази сила, толкова по-значителни са и достигнатите резултати. Целият успех на ученичеството зависи от това - доколко човек е способен енергично, с вътрешна правда и безусловна чистосърдечност, да разглежда своите мисли, чувства и постъпки от гледището на страничен човек.
С това възражение на нашия висш човек обаче се появява само едната страна от вътрешната дейност на ученика. Трябва и нещо друго. Човек, макар и да се поставя в положение на страничен по отношение на себе си, все пак разглежда самия себе си, вижда своите постъпки и преживявания и ги разглежда във връзка със състоянието, в което той се намира. Необходимо е да прекрачи това и да се възвиси до чисто човешкото, което няма нищо общо с неговото особено положение. Той трябва да премине към разглеждане на онова, което би го засегнало като човек, ако се намираше при съвършено други условия. Благодарение на това в него се съживява нещо, което го издига над личното, неговият поглед се обръща към по-висшите светове. Това са онези светове, за които неговите чувства и всекидневен опит нищо не могат да му кажат. По този начин той пренася центъра на съзнанието си в своя вътрешен свят. Той се вслушва във вътрешния глас, говори с него в минутите на тишина, влиза във вътрешно общение с духовния свят. Тогава се отдалечава от шума на всекидневия живот, този шум за него затихва, около него настъпва тишина. Спокойно вътрешно съзерцание, общуване с чисто духовния свят изпълват цялата му душа. Подобно тихо съзерцание трябва да стане потребност за ученика. Преди всичко той цял се потапя в света на мислите. Но за такова размишление е необходимо ученикът да развие живото чувство. Той трябва да се научи да люби онова, което му навява Духът.
Тогава за него явленията от духовния свят стават толкова реални, колкото и явленията на външния свят. Той започва да се отнася към своите мисли като към неща в пространството. След това за него наближава час, когато започва да чувства откритото в тишината, чрез вътрешна работа на мисълта, като нещо по-реално от явленията във физическия свят. Той разбира, че в този мисловен свят говори самият живот. Убеждава се, че мислите не са само мъгляви картини и че с тяхна помощ с него беседва скритата същност, която му говори от тишината. По-рано всички звукове са достигали до него с помощта на слуха, сега те звучат през неговата душа.
Откриват му се вътрешното слово, вътрешният говор. Висше блаженство изпитва ученикът, когато за първи път преживява този момент. Над цялото негово същество се излива вътрешната светлина. За него започва втори живот.
Този живот на душата в мислите, разширен постепенно до живот в духовната същност, се нарича в гносиса или в теософията медитация (съзерцателно размишление). Подобна медитация е средство към свръхчувственото познание.
Ученикът в такива моменти обаче не бива да се отдава на блажените чувства. Той ие трябва да допуска никакви неопределени усещания. Те биха му попречили да достигне истинското духовно познание. Ясно, твърдо и определено трябва да се комбинират неговите мисли. За това могат да му послужат тези мисли, които са резултат на откровения, получени през време на медитацията. Такива съчинения ученикът ще намери в древната мистична и съвременната теософска литература, те ще му дадат материал за неговата медитация. В тези произведения мъдреците или сами са изложили мислите за божествената премъдрост, или лък са я предали на света чрез своите ученици.
Благодарение на медитацията в ученика става пълно превръщане. Той придобива съвършено друга представа за действителността. Всички неща за него приемат друго значение. Необходимо е да се повтори, че чрез такава промяна ученикът по никакъв начин не трябва да се откъсва от света. Абсолютно не трябва да се отклонява от кръга на своите всекидневни задължения. Напротив, той се убеждава, че и най-малкото действие, което извършва, и най-незначителното преживяване, което среща, е във връзка с мировата същност и мировите събития. И когато благодарение на моментите на съзерцанието, тази връзка стане за него напълно ясна, той ще се отправя към своите всекидневни задължения с нова, все повече увеличаваща се сила. Защото той вече знае, че всичко което прави и всичко, което понася, той го прави и понася за великото духовно мирово единство. В медитацията се ражда сила за живот, а не апатия или равнодушие.
С твърди крачки върви ученикът по житейския път. Каквото и да му донесе животът, той не се отклонява от него. По-рано той не знаеше защо работи и страда, сега знае това. Очевидно е, че подобна работа на душата ще достигне по-бързо към целта, ако става под ръководството на опитни хора. Затова искайте съвета и наставленията на такива опитни ръководители. Това, което без ръководител изглежда безмислено, при такава помощ става целесъобразно. Който се обърне към опитните и действително мъдри хора, ще получи помощ. Той трябва да търси само приятелски съвет, а не такава сила, която иска да властва над него. Този, който действително притежава големи знания, е скромен и нищо не му е толкова чуждо, колкото желанието за власт.
Който чрез медитацията се издигне до това, което свързва човека с областта на Духа, той започва да съживява в себе си вечното начало, което не се ограничава с раждането и смъртта. Само онези, които не са го почувствали в себе си, могат да се съмняват в съществуването му. Такъв е пътят, който води човека към познанието и към съзерцанието на вечната неразрушима същност на неговото собствено същество.
Гносисът или теософията учи за безсмъртието на тази същност, за нейните превъплъщения. Често питат защо човек нищо не знае за своите преживявания преди последното раждане или в задгробния свят. Всъщност трябва да се пита - как се достига до такова познание?. Пътят се открива в правилната медитация. В него се съживяват възпоминанията за преживяното преди раждането и смъртта. Всеки може да придобие такова познание. Във всеки има способност лично да види и узнае онова, което учат мистиката и теософията, необходимо е само да се избере правилен метод за нейното развитие.
Цветове и звуци може да възприема само същество, което има очи и уши, но окото не може да възприема нищо, ако няма светлина, която да осветява предметите. Окултната наука дава средства за развитие на духовния слух и зрение и за запалване на духовната светлина. Учителите на окултизма разделят методите, които водят към това на следните три степени:
1. Подготовка. Развиват се духовните чувства.
2 Просветление. Запалва се духовната светлина.
З.Посвещение. Открива се общуването с висшите духовни същества.
Източникът на следващите сведения е едно тайно предание, за името и същността на което днес още не могат да се съобщят точни подробности. Тези сведения се отнасят до трите степени, чрез които окултната школа, която пази това предание, води към известна степен от Посвещението. Тук се открива само онази част, за която може да се говори открито в печата. В самите окултни школи учението се извършва по един напълно определен план. Някои упражнения служат за да приведат душата на човека в съзнателно общуване с духовния свят.
Тези упражнения се отнасят към онова, което ще се съобщи по-нататък приблизително така, както правилното преподаване в училище със строга система се отнася към наставленията, придобити случайно при разходка. Обаче сериозното и настойчиво изпълнение на онова, което тук се отбелязва, може да доведе към средствата, с помощта на които да се открие достъп на онзи, който търси път към същинската окултна школа. Разбира се, нетърпеливите опити, без сериозно отнасяне към работата и без настойчивост, не могат да доведат до нищо сериозно. Този, който се стреми към повече.трябва да се обърне към учител. Окултното обучение може да бъде успешно само ако се спазва казаното във втора и трета глави.
Степените, които посочва споменатото по-горе предание, вече бяха съобщени. Те са: Подготовка, Просветление и Посвещение. Не е необходимо тези три степени да бъдат в такава последователност, че докато не се премине докрай първата, да не се отива във втората, и в третата - преди да се довърши втората. В някои неща човек може да бъде вече просветлен и даже посветен, докато в други неща да е още в подготвителната степен. Въпреки това, необходимо е да се посвети известно време на Подготовката, преди да се започне с Просветлението. Необходимо е също така да е просветлен поне до известна степен, преди да започне Посвещението. В изложението за по-голяма яснота тези три степени вървят една след друга.

ГЛАВА IV
ПОДГОТОВКА
Подготовката се състои в определена грижа за живота на чувствата и мислите. С помощта на тази грижа в душевното и духовно тяло на ученика се появяват висши духовни органи за чувства и действия. По същия начин в предишните стадии на еволюцията силите на природата са снабдили физическото тяло със съответните органи.
Началото започва с това, че вниманието на душата се насочва към известни явления от околния свят. Един род такива явления представляват никненето, развитието и зреенето на жизнените форми, а друг род - всичко, което е свързано с процъфтяването, увяхването и умирането. Навсякъде, където и да погледне човек, среща подобни явления. Те съвсем естествено пораждат в него определени мисли и чувства. Обаче при обикновените условия човек не се отдава достатъчно на тези мисли и чувства, защото преминава твърде бързо от едно впечатление към друго.По тази причина за ученика е необходимо да обърне съзнателно внимание на тези факти в природата. Той трябва в онези определени минути, когато душата му възприема никненето и цъфтенето, да отстрани от нея всичко останало и да се отдаде, макар и за кратко време, изключително на това единствено впечатление. Скоро ще се убеди, че чувството, което по-рано само за миг е преминавало през неговата душа, се усилва и приема определена активна форма. Той трябва да даде възможност на това чувство спокойно да прозвучи. При това необходимо е в него да настъпи пълна вътрешна тишина, да се затвори за останалия свят и да се вслуша в онова, което се открива на душата му от никненето и цъфтенето.
При това не трябва да се мисли, че може да се успее в развитието, ако се притъпяват чувствата по отношение на света. Отначало ученикът трябва да хвърли поглед на явлението, колкото е възможно по живо и внимателно, и след това да се отдаде на появилото се в душата чувство и възникналите мисли. Важно е да се отправи вниманието едновременно и на чувството, и на мисълта, като при това се запази пълно вътрешно равновесие. Ако ученикът създаде необходимото спокойствие и съумее да се отдаде на това, което възниква в душата му, след известно време в него ще се появят нов род чувства и мисли, които по-рано не е имал. Колкото по-често той се упражнява по този начин, съсредоточавайки се последователно ту върху никненето, цъфтенето и зреенето, ту върху увяхването и умирането, толкова по-живи ще станат тези чувства. А от чувствата и мислите, които възникват по този начин, се създават органите на ясновидството така, както силите на природата създават очите и ушите на физическото тяло от живата материя. Съвсем определено чувство е свързано с поникването и растенето, а също така и с увяхването и умирането. Но това става само когато тези чувства се развиват по описания по-горе начин. Какви са тези чувства може да се опише само приблизително и ясна представа за тях може да се добие само тогава, когато те се изпитат чрез тези вътрешни преживявания. Когато човек често обръща внимание на процесите на никненето, растенето и цъфтенето, той започва да чувства нещо приблизително сходно с чувството, което изпитва при изгрев слънце. При наблюдаване пък на увяхването и умирането се появява чувство, подобно на чувството при бавното издигане на луната. Тези две чувства са две сили.които при съответни грижи и постепенно развитие могат да създадат в човека най-великите окултни сили. За този, който съзнателно и непрекъснато се отдава на тези чувства се открива цял нов свят. Постепенно се разкрива онази душевна област, която се нарича астрален свят. За него растенето и увяхването престават да бъдат такива неопределени неща както по-рано. Те се появяват като линии и очертания, за които той по-рано не е подозирал. Тези линии и очертания на различните явления се съединяват в различни образи. Разпукващият се цвят, младото растящо животно или умиращото дърво пораждат свои определени линии. Светът на душата (астралният свят) постепенно се разкрива пред него. В тези линии и образи няма нищо произволно. Двама ученици, които са на еднакво стъпало на своето развитие, при едно и също явление, винаги виждат едни и същи линии и образи. Както за двама човека с правилно развито зрение кръглият стол е кръгъл, а не за единия - кръгъл, а за другия - четириъгълен, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същ духовен образ. И както в обикновената естествена история се описва външният вид на растенията и животните, така учителят на окултната школа описва и рисува различните образи на процесите по-никване и увяхване по родове и видове.
Когато ученикът достигне до състояние да може да вижда духовните образи на тези явления, които и физически са видими за него, тогава той не е далеч от онази степен, когато ще бъде в състояние да вижда предмети, които нямат физическо съществуване и по тази причина остават съвършено скрити (окултни) за обикновените хора.
Трябва да се обърне внимание на това изучаващият тези скрити страни на природата да не губи време в размишления относно значението на това или онова явление или предмет. Такива разсъждения само ще го отклонят от правилния път. Бодро, със здрав ум и с тънка наблюдателност, той трябва да се вгледа в явленията и след това да се отдаде на своите собствени чувства.
Той не трябва да изследва по умозрителен път какъв смисъл имат видимите неща, нещата сами ще открият този смисъл.
Следва това, което в окултизма се нарича способност за ориентиране във висшите светове. То се достига само, когато ученикът се проникне напълно от съзнанието, че чувствата и мислите са също така действителни факти във висшите светове, както са столът и масата във физическия свят. В света на чувствата (или астралния) и в света на мислите (или менталния), чувствата и мислите действат помежду си също така,както във физическия свят чувствените неща. Докато човек живо не се проникне от такова съзнание, той не ще повярва, че неговата лоша мисъл може да действа на другите, населяващи менталния свят, да мисли също така разрушително, както изстреляния произволно куршум може да повреди физическия предмет, в който се удари. Може би той никога не ще си позволи да извърши видима постъпка, която счита за безмислена, но няма да се страхува да храни лоши мисли и чувства, тъй като те му се струват безвредни за останалия свят. Той може да успее в науката за духа само като внимава за своите мисли и чувства по същия начин, както във физическия свят внимава за своите постъпки. Ако някой види пред себе си стена, той не се опитва да премине през нея, а заобикаля встрани, като се съобразява с физичните закони. Същите закони съществуват и в света на чувствата и мислите, само че те не действат на човека отвън. Те трябва да се създадат от живота на неговата душа. Това може да се достигне като не се допускат никакви лоши мисли и чувства. Всяко произволно колебание на мислите, всяко безцелно фантазиране, всички случайно възникнали и прохождащи чувства трябва да се премахнат. Но не бива да се мисли, че вследствие на това може вътрешно да се обеднее - напротив, само когато човек започне да управлява своя вътрешен свят както трябва, се появява истинското богатство на чувствата и истинското творческо въображение. Вместо дребнави, разхвърляни чувства и мисли се появяват пълни със значение чувства и плодотворни мисли. И тези чувства и мисли спомагат на човека да се ориентира в духовния свят. Той влиза в правилни отношения с нещата в духовния свят. Както, като физически човек, той може да се ориентира сред физическите предмети, така също той трябва да намери пътя си в свърхфизичните светове между явленията растене и увяхване, с които се е запознал по гореописания начин.
По-нататьшната грижа на ученика е да се съсредоточи върху звуците. Необходимо е да се различават звуците, който се причиняват от безжизнено тяло (падащ предмет, звънец или музикален инструмент) и тези, които се произвеждат от живо същество (животно или човек). Когато слушаме звука на звънец, ние възприемаме неговия тон и породеното от него приятно чувство; когато слушаме вик на животно, можем да възприемем и вътрешното преживяване на животното, неговата радост или страдание. На този род звуци ученикът трябва да спре цялото свое внимание. Той трябва да се стреми звукът да му открие нещо, което се намира вън от неговата собствена душа и трябва да се потопи в това чудо, да слее своето собствено чувство със страданието или с радостта, които му се предават чрез звука. Не трябва да се отдава на това приятен или неприятен е за него звукът и доставя ли му удоволствие или не; до душата му трябва да достигне само онова, което изпитва живото същество, от което излиза звукът. Който се упражнява по този начин по определен план и обмислено, може да достигне способността да се слива със съществото, което издава звука. За музикално развития човек такива упражнения ще бъдат по-лесни, отколкото за немузикалния. Но не трябва да се мисли, че музикалното чувство може да замени тези упражнения. Необходимо е ученикът да чувства по този начин цялата природа. Чрез това в неговите чувства и мисли се появява нова способност. Цялата природа чрез звуците си започва да предава на човека своите тайни. Това, което по-рано е било за него непонятен шум, става пълен със смисъл език на природата, който говори на неговата душа. Ако ученикът успее да развие вътрешното си внимание, той скоро ще забележи, че може да слуша там, където по-рано е било за него тихо. Той започва да слуша душата.
Към това трябва да се присъедини още нещо, ученикът е длъжен да изслушва другите съвършено различно от по-рано. Той трябва да се научи така да изслушва другите, че неговото собствено вътрешно "аз" напълно да мълчи. Когато някой изказва мнение и друг го изслушва, то вътре в слушащия се появява обикновено или одобрение, или несъгласие. Повечето хора ще почувстват нужда веднага да изкажат своето одобрение и несъгласие, но-ученикът трябва да се отнася по друг начин към чуждите мисли. Той трябва да достигне вътрешното мълчание, когато се изказва друг. Отначало това се постига само в отделни, нарочно избрани случаи. Бавно и постепенно този съвършено нов начин за вслушване в мислите на другите започва да става привичка за ученика.
В окултните школи такива упражнения се извършват по определен план. Учениците са длъжни през известно време да изслушват мисли противоположни на техните убеждения, и да подтискат всяко чувство на несъгласие и недоволство. Освен това, ученикът трябва грижливо да се наблюдава подобни чувства да не останат и в най-дълбоката част на неговата душа. За тази цел е полезно да се слушат мненията на хора, стоящи в някои отношения много по-ниско, като се заглушава всяко чувство за лично превъзходство или за по-голямо разбиране. Полезно е също да се заслушват в децата, за да се убедят, че даже и най-мъдрият може да научи от детето много.
По този начин човек се научава да се вслушва в думите на другите съвършено индеферентно, като напълно се отказва от своето лично "аз", от своето мнение и чувство. Когато той се научи да слуша, без да критикува, даже и тогава, когато изслушваното мнение принадле­жи към "най-извратените" - от негово гледище, тогава той постепенно придобива скъпоценната способност да се слива със същността на другия човек, да влиза напълно в нея и чрез думите да слуша самата душа на другия. При продължително упражняване звукът става истинско средство за вярно разбиране на душата. Но при това е необходимо най-строго самовъзпитание, което от своя страна ще доведе човека към високата цел. А ако тези упражнения се извършват заедно с упражненията, които се отнасят до звуците в природата, тогава в душата започва да расте новото чувство за вътрешно слово. Ученикът започва да чува, когато с него говорят по духовен начин и постепенно му се откриват тайните на духовния свят. Всички висши истини се достигат чрез такова "вътрешно внимание". И всичко, което истинският изследовател на окултизма съобщава, го е получил по този начин. Но от това съвсем не следва, че не трябва да се изучават окултните съчинения, докато не е достигнато състоянието да се слуша това "вътрешно слово". Напротив, четенето на такива книги, слушането на учението на окултните изследователи, винаги издигат човека и му дават възможност сам да достигне такива способности.
Във всички окултни школи такова изучаване представлява част от подготвителната работа. И колкото и усърдно да се труди ученикът в другите упражнения, той не ще постигне целта, ако не усвои ученията на окултните изследователи. Защото тези учения са почерпани от "вътрешното слово", от "вътрешното съобщение", и затова те притежават духовен живот. Тези учения не са само думи те са живи сили. И тогава, когато ученикът следва думите на окултния учител, когато той изучава книгите, написани под влиянието на истински вътрешен опит, в неговата душа действат сили, които го правят ясновидец също така, както силите на природата създават от живата материя неговите очи и уши.

ГЛАВА V
ПРОСВЕТЛЕНИЕ
За източник на просветлението служат съвсем прости преживявания. И тук пялата работа се състои в това да се пробудят и развият известни спящи във всеки човек мисли и чувства. Само онзи, който с пълно търпение, сериозно и непрекъснато продължава определените упражнения, може да достигне да възприема вътрешните светлинни явления. Трябва да се започне да се наблюдават по определен начин представителите на разните царства на природата, а именно: прозрачен, правилно формиран, минерал(кристал), растение и животно. Отначало трябва да се отправи цялото внимание за сравнение на минерала с животното приблизително така: мислите, които се появяват от предмета на наблюдението трябва да се придружават с живо чувство. Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не трябва да се вмества и пречи на интензивното внимателно наблюдение. Трябва да се разсъждава например така: минералът има форма, животното също има форма. Кристалът остава спокойно на своето място. Животното променя своето място. Влечението (желанието) е причината, която кара животното да променя своето място. И целият му организъм служи на това желание. Неговите органи са направени съобразно това желание. Формата на минерала е образувана не по неговото желание, а от сили вън от желанието. Който интензивно мисли по този начин и при това с напрегнато внимание разглежда кристала и животното, в неговата душа се съживяват две съвършено различни чувства. От кристала в нашата душа се появява един род чувство, от животното - друг род. Вероятно в самото начало не се успява в това, но постепенно, при постоянно търпеливо упражняване, тези чувства възникват в душата на наблюдателя само не трябва да се изоставят упражненията. Появилото се в душата чувство отначало се запазва само докато продължава наблюдението, после то се запазва и за по-дълго време и накрая остава завинаги да живее в душата. Тогава и при най-малка подбуда двете чувства се появяват в душата и без наблюдение на външния предмет.
От тези чувства и свързаните с тях мисли се образуват органите на ясновидството. Ако към тези упражнения се прибави и наблюдение на растение забелязва се, че чувството, което се получава от него по своето качество и сила стои по средата между чувството, което се получава от минерала и това от животното. Органите, които се образуват, може да се нарекат духовни очи. Посредством тези органи ученикът започва постепенно да различава астралните и ментални цветове.
Докато от ученика е било усвоено само онова, което се описа като Подготовка, духовният свят, с неговите линии и образи остава за него тъмен чрез Просветлението, той се озарява със светлина. Необходимо е да се забележи, че думите тъмно и светло, също както и другите употребявани изрази, дават само приблизително понятие за това, което трябва да се разбира под тях. Но ако се ползваме от общоупотребявания език е невъзможно да се постъпи иначе, защото той е устроен само за физическите неща. Окултното учение определя това, което за ясновидеца се излъчва от кристала като гълъбово или виолетово, това което излиза от животното като червено или портокалово. В действителност този цвят е от духовно естество. Цветът, който излиза от растението е зелен. Растението е такова явление в природата, което и във висшите светове по своите свойства в някои отношения остава подобно на растението във физическия свят. Това не се наблюдава нито в кристала, нито в животното. Трябва да си обясним, че в горепосочените цветове са означени само главните цветове на минералното, растителното и животинското царство, а всъщност има още много преходни тонове. Всеки камък, всяко растение, всяко животно има свой определен нюанс. Тук се присъединяват и онези същества от висшите светове, които никога не са въплатяват физически, с техните чудесни, а често даже и ужасни цветове. Въобще, богатството на цветовете в тези висши светове е неизмеримо по-разнообразно, отколкото във физическия свят.
Щом като човек достигне способността да вижда с "духовните очи" рано или късно ще се срещне със съществата в астралния свят, които никога не се появяват във физическия свят, някои от които са по-висши от него, а някои - по-нисши.
Много пътища се откриват за ученика, когато се издигне значително в своето развитие. Но в никакъв случай той не трябва да отива по-далече без опитен ръководител. Даже и за тези упражнения, които се описаха тук, най-добре ще бъде, ако той има опитен ръководител. Обаче, ако човек притежава сила и настойчивост, необходима, за да постигне успех в Просветлението, вероятно той ще търси и ще намери ръководител.
Във всички степени на окултното развитие е необходима голяма предпазливост и който не иска да я спазва, той трябва да се раздели с мисълта за окултното развитие. Необходимо е също онзи, който желае да стане ученик, да не загуби нищо от своите добри качества. Нещо повече, той трябва по време на ученичеството си постоянно да развива и да извисява своята нравствена сила, своята вътрешна чистота, своя дар за наблюдение. По време на първите упражнения в Просветлението е необходимо да развива чувството за състрадание, както към хората, така и към животните и да усилва своята любов към красотата на приро дата. Ако той не се погрижи за това, състраданието и чувството за красотата могат да се притъпят по време на тези упражнения. Сърцето му се втвърдява, а това би го завело към опасни последствия.
В какво се изразява достигнатото състояние на Просветлението и как след това нежната ръка на учителя показва на ученика пътя към Посвещението за това ще се говори в следващата глава, доколкото това е потребно и може да се каже открито.
Днес мнозина се стремят към окултното знание. За това те прибягват и до най-разнообразни начини, включително и до опасните и недостойни методи. Предвид на това, посветените в истинското знание са разрешили да се публикуват известни части от тайното учение. Затова ние можем да дадем своите съобщения само в пределите на разрешеното. Необходимо е да се открие, макар и част, от истината, иначе разпространяваните заблуждения могат да причинят голяма вреда. Ако се върви по посочения път без пресилване, никой няма да пострада. Трябва обаче строго да се съблюдава следното правило: никой не бива да губи за такива упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото положение в живота. И не трябва, като встъпи в "Пътя", веднага да измени каквото и да било от своя външен живот. За да се достигнат действителни успехи е нужно търпение. Човек трябва да умее да прекратява тези упражнения, когато това е необходимо, и спокойно да се обърне към своите обикновени знания, без да задържа мисълта си върху упражненията. Който не се научи да чака във висшия и най-добрия смисъл на думата, той не е годен за ученик и никога няма да постигне ценни резултати.
* * *
Този, който търси път към окултното знание по описания в предните страници начин, трябва постоянно да има предвид, че достигнатите от него успехи могат да се проявят по-различно, отколкото той е очаквал. Без това той лесно може да падне духом и даже да се откаже от по-нататъшните опити. Силите и способностите, които подлежат на развитие, отначало едва се забелязват и тяхната същност е съвсем различна от всичко това, към което човек е привикнал в своите предишни преживявания, защото дотогава той е познавал само един физически свят, останалите светове са били недостъпни за неговия поглед и разбирания. Ето защо не е чудно, че сега, когато в него се развиват душевните и духовни сили, той не може да ги забележи веднага. В това се състои неизбежната опасност за този, който избира път за окултизма без опитен ръководител. Учителят вижда направените от ученика успехи по-рано отколкото последният узнава за тях.
Учителят вижда как се образува нежното духовно зрение преди ученикът да започне сам да подозира това. Значителната част от работата на учителя се състои именно в това ученикът да не губи увереността, търпението и настойчивостта дотогава, докато сам не съзнае своите успехи. Учителят не може да даде нищо на ученика. Той може само да го води към пробуждане на спящите способности и да бъде опора за този, който иска да премине от мрака в светлината.
Мнозина напускат пътя на окултното знание скоро след стъпването си в него, само защото не забелязват своите успехи. И даже когато за ученика се проявят първите висши преживявания, той гледа на тях като на илюзия, защото си е съставил съвършено друга представа за тях. Той губи мъжеството, защото счита първите опити толкова незначителни, че не вярва във възможността да достигне чрез тях нещо ценно. Мъжество и вяра в себе си - това са два светилника, които никога не трябва да угасват на пътя за окултното знание. Който не е в състояние наново и наново да започва упражнението, което наглед не му се удава, не може да отиде далеч.
Много по-рано, от съзнаването на успехите, в ученика се появява смътното чувство, че е на верен път. Това чувство трябва грижливо да се укрепва и усилва, защото може да стане верен ръководител за ученика. Но преди всичко трябва да се изкорени предразсъдъка, че са необходими някакви съвсем особени тайнствени условия за висшето познание. Необходимо е да се изясни, че за изходна точка трябва да се вземат тези мисли и чувства, с които човек постоянно живее и че той трябва само да им даде друго направление. Нека всеки каже в себе си: "в моя собствен свят на мисли и чувства са скрити и най-високите тайни, аз само не съм ги познал до сега." Съвременният човек носи със себе си своята душа и своя дух, обаче съзнава само своето тяло, а не душата и духа, ученикът започва да съзнава своята душа и своя дух, както обикновеният човек съзнава тялото си.
Затова има толкова важно значение за развитието на познаването на невидимите светове, ученикът да даде правилна насока на своите мисли и чувства. Тук ще се съобщи един метод, чрез който може да се достигне тази цел. Той е съвсем прост, но дава големи резултати, когато се прилага настойчиво и с необходимото вътрешно настроение.
Поставете пред себе си семе от растение и насочете интензивно и съсредоточено цялата си мисъл в него. Благодарение на достигнатото съсредоточаване вътре у вас се развива определено чувство. Преди всичко трябва да си разясните формата, цвета и всички отличителни белези на семето, което се намира пред очите ви, после трябва да се отдадете на следното размишление: когато това семе се посади в земята, от него ще поникне растение със сложна форма. Трябва живо да си представите това растение, трябва да го създадете във въображението си и после да се попитате: това, което сега аз си представям в моето въображение, действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината. Ако пред мен се намираше изкуствено направено семе, такова, което да не може да се различи от истинското зърно, то никаква сила на земята и на светлината не би могла да извлече от него живо растение. Който напълно си разясни тази мисъл и я преживее вътрешно, ще може да си разясни правилно и следното: в семето се намира в скрита форма като сила онова, което по-късно ще израсте от него. В изкуственото семе тази сила я няма, въпреки че за моите очи двете семена са еднакви. Следователно в естественото семе се съдържа нещо невидимо което в изкуственото го няма. Към това невидимо трябва да се отправят чувствата и мислите. Трябва да си представите, че това невидимо ще се превърне по-късно в растение, което се облича във форма и цвят... А после трябва да се отдадете на мислите, че невидимото ще стане видимо. Ако аз не можех да мисля, то в съзнанието ми не би могло да се яви това, което по-късно ще стане видимо.
Особено важно е всичко, което се явява чрез мисленето да може същевременно и силно да се чувства. Трябва в тишината и спокойствието, без примесване на други мисли, да се достигне до преживяване на една определена мисъл, също така да се даде възможност на тази мисъл и свързаното с нея чувство да успеят да проникнат дълбоко в душата. Ако това става правилно, тогава след известно време - може би и след много опити - ще се появи нова сила, която ще доведе ученика към ново възприятие. Семето като че е затворено в малко светло облаче. По духовно чувстван начин то се появява като особен род пламък, който в средата е боядисан с лилав цвят, а по краищата - с гълъбов. Тук се появява това, което по-рано е било невидимо за физическото око и което се е предизвикало от силата на мисълта и чувствата. Това, което чувствено е било невидимо, това растение, което впоследствие трябва да се развие, се открива пред ученика по духовно видим начин.
Естествено е, че мнозина ще приемат всичко казано за илюзия и ще кажат: защо ни са такива фантазии? Не малък брой хора се отричат и се връщат назад от Пътя. Това е необходимо; който не съумее в такива важни моменти на човешкото развитие да различи фантазията от духовната действителност, той още не е готов. При това, за да се успява в Пътя, необходимо е да се притежава мъжество да се преодолява страхът и малодушието. От друга страна, трябва постоянно да се грижим за развитието на здрав смисъл, за да се отличава истината от самоизмамата. По време на всички тези упражнения ученикът не трябва да губи нито за минута пълното съзнателно господство над себе си. И тук той трябва да мисли тъй ясно, както за предметите и събитията във всекидневния живот, твърде голямо зло ще бъде, ако изпадне в мечтателност. Необходимо е във всеки момент да притежава ясен и трезвен разум. Наново и наново той трябва да изпитва себе си, не е ли изгубил от своето равновесие, не се ли е изменил в своите всекидневни отношения, продължава ли с предишната яснота да съди за явленията в обикновения живот.
Твърдо спокойствие вътре в себе си, ясно отнасяне към всичко обкръжаващо - ето какво трябва постоянно да притежава ученикът. Задължително е строго да се предпазва от произволните мечти, а също така и от случайните упражнения. Посоченото в тези статии е било от незапомнени времена проверено и изпитано в окултните школи. Който си служи с други упражнения, измислени от самия него или четени в книги или чути от другиго, той тръгва по неправилен път и скоро ще се намери в областта на безкрайната фантазия.
Друго упражнение, което трябва да се присъедини към гореописаното, се състои в следното: поставете пред себе си растение, което е в пълното си развитие и като гледате към него мислете, че ще дойде време, когато това растение ще

[EXARP]

ГЛАВА VI
ПОСВЕЩЕНИЕ
Посвещението е най-висшата степен в тайните школи, за която може да се дават сведения в печата. За всичко, което стои след Посвещението, няма публикувани съобщения. Но и към това може да намери пътя всеки, който премине през степените на Подготовката, Просветлението и Посвещението.
Знанието и способностите, които получава човек чрез пътя на Посвещението, иначе биха могли да се получат само в много далечно бъдеще - след много прераждалия - по съвсем друг път и в друга форма.
Човек може да знае за тайните на живота само според степента на своята зрялост. Само в недостатъчната зрялост се крият препятствията за достигане висшите степени на знанието и на способностите. Човек не трябва да употребява огнестрелно оръжие преди да придобие достатъчна опитност, за да си служи с него, безвредно за другите. Ако всички желаещи се допускаха без затруднение към посвещение, то с това те биха се лишили от необходимия опит, който ще трябва да придобият в бъдещите въплъщения, когато тайните на живота биха се разкрили постепенно пред тях в нормалния ход на еволюцията. Затова в замяна на естествения опит, в предверието на Посвещението е нужно да се даде нещо друго. Първите преживявания на стремящия се към посвещение се състоят вследствие на казаната причина от тъй наречените изпитания, които му се дават като съкратен опит. За тези изпитания се говори открито и в печата, но естествено е, че за истинската им същност, подобни общо достъпни тълкувания дават съвършено лъжлива представа, защото, който не е преминал Подготовката и Просветлението, той не може да участва и в тези изпитания, следователно не може и вярно да ги опише.
Пред посветяваната личност се представят някои неща и факти, които принадлежат към висшите светове. Но той може да ги види и чуе само тогава, когато вече е способен да възприема образите, багрите, звуковете и т.н., за които се говори в главите Подготовка и Просветление.
Първото изпитание се състои в това, че ученикът получава по-истинска представа за телесните свойства на неодушевените предмети, после за растенията, животните и човека, отколкото тази, която има човек със средно ниво. Но под това не трябва да се подразбира онова знание, което днес се нарича естествено научно знание. Тук въпросът не е в знанията, а в живото съзерцание. Обикновено това става така, че Посветеният показва на посветявания, по какъв начин се откриват за духовния слух и зрение явленията в природата и живите същества. Пред погледа на съзерцателя те се явяват до известна степен разкрити, оголени. За физическите очи и уши остават скрити, като че облечени в покривало, онези свойства, които се разкриват пред посветявания. За да може да падне това покривало, необходимо е събитие, което се означава като духовен процес - изгаряне. Затова това първо изпитание се нарича изпитание с огън.
За някои хора самият живот се явява вече до известна степен безсъзнателен процес на посвещение чрез изпитание с огън. Това са онези хора, които успешно са преминали през много и трудни опити, които по естествен начин са създали в тях пълно доверие в себе си, мъжество и настойчивост и са ги научили да понасят скърбите, разочарованията и неуспехите в живота с душевно величие, вътрешно спокойствие и несъкрушима сила. Който прекара изпитания от такъв род, той сам и без да съзнава това, вече принадлежи към Посветените и на него му трябва малко, за да се разкрие неговото духовно зрение и слух, и да стане ясновидец. Добре трябва да се помни, че при истинското изпитание с огън работата съвсем не е в това да се удовлетвори любопитството на търсещия. Наистина, той узнава необикновени факти, за които другите хора нямат никаква представа, но това познание не е цел, а само средство, което води към целта. Целта се състои в това, чрез познанието на висшите светове, търсещият да може да придобие истинско доверие в себе си, висше мъжество и съвършено различно душевно величие и издръжливост от тези, които се достигат при обикновения живот във физическия свят.
След изпитанието с огън всеки кандидат може все още да се върне назад. Той може да продължава своя предишен живот, като в същото време се чувства укрепен във физическо и в духовно отношение и в следващото раждане може да продължи започнатото посвещение. А в сегашния живот той става по-полезен член на човешкото общество, отколкото е бил по-рано. В каквото и положение да се е намирал преди, неговата твърдост, неговата внимателност, неговата решителност, неговото благотворно влияние върху близките му стават по-значителни, отколкото са били преди изпитанието.
Ако пък ученикът иска да продължи окултното обучение и след изпитанието с огън, той трябва преди всичко да изучи известна система знаци, каквато се употребява в окултните школи. Посредством такива знаци се излагат оригиналните окултни учения, понеже това, което в нещата е действително скрито (окултно), не може да бъде непосредствено изказано с думите на обикновения език или изложено с обикновената система за писане. Онези, които са научили от Посветените висшето знание, превеждат неговите учения на обикновен език, доколкото това е възможно.
Знаците на тайното писмо не са измислени произволно, те съответстват на силите, които действат в света. С помощта на тези знаци се узнава езикът на нещата. Скоро за посветявания започва да става ясно, че знаците, които той узнава, съответстват на фигурите, цветовете, звуците и т.н., които той се е научил да възприема по времена Подготовката и, Просветлението. На него му става ясно, че всичко, което по-рано е изучено, е било само азбука за образуване на срички. Сега той започва да чете във висшите светове. Във велико, свързано единство му се показва всичко, което по-рано е било само разхвърляни образи, звуци и багри. Сега той придобива действителна увереност в своите наблюдения над висшите светове. Преди той никога не би могъл с увереност да знае вярно ли вижда наблюдаваните явления. И сега може да се установи между търсещия и Посветения правилно разбиране в областта на висшето знание, защото каквито и да бъдат в обикновения живот отношенията между тях. Посветеният може да предаде по непосредствен начин своите знания само с помощта на споменатите знаци.
С помощта на този език ученикът се запознава с определени окултни правила за живота. Той узнава цял ред задължения, за които по-рано той нищо не е знаел. След като усвои тези правила, той може да извършва това, което за непосветения е недостъпно. Той действа по внушение от висшите светове. Указания за такива действия могат да се дадат само с помощта на горепосочената система знаци.
Но трябва да прибавим, че има хора, които са способни да извършват бъзсъзнателно такива действия, макар и да не са се намирали в окултна школа. Такива "помощници на света и на човечеството" шестват в живота като изпълняват благодеятелна мисия. Те са надарени по причини, които тук е неуместно да се обясняват с дарби, които са свръхестествени. Те се отличават от ученика на окултната школа с това, че последният действа съзнателно и с пълно разбиране на връзката между явленията. Той достига с помощта на окултната подготовка същото, което те получават, като дар от Провидението, за спасението на света. Надарените от Провидението са достойни за искрена почит, но от това не следва, че работата на школата е излишна.
Когато ученикът овладее споменатите писмени знаци, за него настъпва по-нататъшното изпитание. Това изпитание трябва да покаже способен ли е да се чувства свободен и уверен във висшия свят. В обикновения живот човек се подбужда към деятелност отвън. Той работи по един или друг начин, защото външните условия му налагат едни или други задължения. Излишно е даже да се споменава, че ученикът не трябва да пренебрегва нито едно от своите всекидневни задължения вследствие на това, че той живее във висшите светове. Никаква длъжност, която се отнася до висшите светове, не го освобождава от изпълнението и на най-малката задача във физическия свят. Бащата на семейството остава също такъв добър баща, майката - също такава добра майка, служещият, войникът и т.н. - никой не трябва да пренебрегва изпълнението на своите задължения, когато стане ученик на окултната школа. Напротив, всички качества, които правят човека жизнеспособен, се усилват в ученика в такава степен, за която непосветеният няма никакво понятие. И ако ка непосветения това не винаги му се струва така, то е, защото той не може правилно да оценява действията на Посветения. Постъпките на последния не винаги са ясни за другите.
За този, който достигне посочената степен на посвещение, съществуват задължения, за които няма външни мотиви. Към тяхното изпълнение го подбуждат не външните обстоятелства, а онези правила, които са му били съобщени на тайния език. С второто изпитание трябва да се докаже, че като се ръководи само от тези правила, той е способен да действа също така уверено и ясно, както действа например служащият при изпълнение на своите служебни задължения. За тази цел учителят дава на ученика определена задача. Последният трябва да я извърши с прилагане на онези знания, които е получил на степените Подготовка и Просветление. А това, което той трябва да изпълзи, ще узнае посредством усвоените от него писмени знаци. Ако разбере своята задача и постъпи правилно, тогава той е издържал изпитанието. Успехът се познава по промените, които стават в образите, цветовете и звуците, които се въз­приемат с духовния слух и зрение. Учителят много подробно обяснява каква трябва да бъде тази промяна, а ученикът трябва да узнае по какъв начин да я предизвика. Това изпитание се нарича "изпитание с вода", защото, когато човек започне да действа в тези висши области, за него външната опора е толкова недостатъчна, колкото и за плувеца - река с дълбоко дъно. Това упражнение трябва да се повтаря дотогава, докато ученикът придобие пълна увереност.
И чрез това изпитание посветяваният придобива известно качество. Посредством спечеления опит във висшия свят, човек за кратко време развива това качество в такава висока степен, в каквато при обикновения ход на еволюцията би могъл да достигне само след много пре-раждания. Качеството се състои в това - при изпълнение на зададената му от учителя работа, посветяваният да може да действа само въз основа на придобитите висши познания. И ако ученикът, макар и за миг, не се придържа към висшите закони, които е признал за верни, а към своето лично мнение или вътрешно влечение, ще се получи съвсем друг резултат. Незабавно той ще загуби правилния път и в него ще се появи объркване. Ето защо в това изпитание на човек се дава възможност да развие в себе си във висока степен самообладанието. Това изпитание може много лесно да се премине от онези, които вече са преминали през известни трудности и са развили самообладанието. Който вече има способност да следва висшите правила и идеали и умее да потушава своите прищевки и произволни влечения, който умее да изпълнява своите задължения, даже и там, където неговите наклонности и симпатии го отвличат от тяхното изпълнение, той вече в обикновения живот е получил бъзсъзнателно посвещение. В такъв случай достатъчно е малко усилие, за да премине споменатото изпитание. Даже трябва да се прибави, че за да се премине второто изпитание, е съвършено необходимо такова безсъзнателно посвещение, защото, както хората, които в младостта си не са се научили да пишат правилно, много трудно могат да направят това в зряла възраст, така трудно може да се развие необходимото самообладание във висшия свят, ако то по-рано, в обикновения живот не е било придобито до известна степен. Нещата във физическия свят не се изменят от нашите желания, нужди и наклонности, но във висшите светове нашите желания и влечения влияят на нещата. Затова ако искаме да им въздействаме в определена посока, сме длъжни съвършено да владеем себе си, трябва точно да се придържаме към възприетите правила и в никакъв случай да не се оставяме на произвола.
Качеството, което при тази степен на посвещение има особено важно значение, е способността за правилно и точно разсъждение. Върху това трябва да се обръща внимание през всички предшествуващи степени, но през тази степен трябва да стане явно владее ли това качество ученикът дотолкова, че да се счита годен за висшия път на познанието. Той може да отиде по далеч само, когато бъде в състояние да различава илюзиите и привидните фантазии,суеверието и всякакъв род заблуждения от истинската действителност. Толкава повече, че във висшите степени на живота това е несравнимо по-трудно, отколкото в нисшите. Там не трябва да се примесва никакъв предразсъдък, никакво превзето мнение към разглежданите предмети и само една истина трябва да служи за ръководна нишка. Той трябва да бъде винаги готов незабавно да се откаже от своето мнение, възглед или наклонност, ако го изисква логичното мислене.
Истинско наблюдение във висшите светове се достига само тогава, когато човек се отнася критично към своето собствено мнение.
Хората, които са склонни към фантазиите и суеверието, не могат да постигнат успехи в окултния път. Ученикът трябва да се домогне до скъпоценното благо - всяко съмнение в съществуването на висшите светове да бъде премахнато завинаги от него, и тези светове със своите закони да се разкрият пред неговия вътрешен поглед. Но той не може да достигне това благо, докато се залъгва от призраците и илюзиите. Мечтателите и фантазьорите са също така негодни за окултния път, както и суеверните хора. На това обстоятелство трябва да се обърне най-сериозно внимание, защото в мечтателността, фантазирането и суеверието се крият най-опасните врагове в пътя за познанието на висшите светове. Обаче не трябва да се мисли, че за ученика е изгубена поезията на живота и способността за вдъхновение поради това, че над вратата, която води към втората степен на Посвещението, стоят думите "трябва да се освободиш от всички предразсъдъци", а над входната врата за първата степен: "без здрав разсъдък всички твои крачки са напразни".
Когато посветяваният е достатъчно подготвен, настъпва третото изпитание. Тук пред него не се поставя никаква определена цел. Всичко е в собствените му ръце. От нищо неподбуждан към действие, той трябва сам да намери своя път. Нищо и никой не го тласка към дейност, никой не може да му даде силата, от която той има нужда. Ако той не намери тази сила в себе си, то много скоро ще се намери пак на това място, където е бил по-рано. Но трябва да се прибави, че само малцина от издържалите първите две изпитания не ще намерят тази сила в себе си. Или по-рано ще отстъпят, или ще издържат и тук. Необходимо е само бързо да се решава и във всичко да се следват упътванията на духа. Тук няма време за размишление, съмнение и др. Всяка секунда на колебание би доказала само незрелостта на човека. Всичко, което пречи да се следват внушенията на духа, е необходимо смело да се преодолее и да се прояви пълно присъствие на духа. Това е най-необходимото душевно качество при тази степен. Всички обикновени привички в действията и мисленето тук се прекратяват, но за да не остане човек бездеен трябва да не хаби себе си, защото само в самия себе си той може да намери онази единствена сигурна опорна точка, на която може да се държи. Ако премине това изпитание, за него се открива най-висшето блаженство.
И тук, както и при другите случаи, обикновеният живот за мнозина се явява като подготвителна окултна школа. Който, като се намира лице с лице срещу внезапно появилите се трудности в живота, е способен на бързо решение, за него самият живота вече е послужил за такава школа. Който пред грозящото нещастие веднага се решава да действа, когато след няколко секунди колебание нещастието ще бъде вече непреодолимо, и в който такава способност на бързи решения е станала постоянно качество, той вече безсъзнателно е узрял за третото изпитание, защото за това изпитание по-важно от всичко е безусловното присъствие на духа.
В окултните школи това се нарича "изпитание с въздух", защото посветяваният не може да се опре нито на твърдата почва, нито на външните мотиви, нито на знанието за формите, звуците и цветовете, придобито от него по време на Подготовката и Просветлението, а единствено на самия себе си.
Ако ученикът премине и това изпитание, тогава той може да встъпи в Храма на Висшите Познания. За това, което следва по-надолу, могат да се дадат само най-общи указания. Онова, което сега ученикът трябва да направи, се изказва често така: ученикът трябва да даде "клетва" нищо да не "открива" от учението, което му се дава. Но изразът "клетва" и "открива" съвсем не определят същността на въпроса и могат да доведат до заблуждение. Не става въпрос за "клетва" в обикновен смисъл. По-скоро при тази нова степен тук се придобива опит. Ученикът се учи по какъв начин може да приложи тайното учение, как да го употреби в служба на човечеството. Тук за първи път той се учи правилно да схваща света. Не в мълчание за висшите истини е въпросът тук, а по-скоро за правилното им прилагане и за спазване на нужния такт. Необходимо е да се овладеят тези превъзходни качества по отношение на много неща, особено по отношение и на самия начин за предаване на тайното учение. Това, което се отнася за мълчанието, е нещо съвсем друго.
Лош Посветен би бил онзи, който не предложи в услуга на света узнатите тайни, доколкото това е възможно. Няма други препятствия за съобщение на окултните знания, освен неразбирането от страна на онзи, на когото те се съобщават, но напълно естествено е, че висшите тайни не могат да служат за тема на обикновени разговори. Обаче на никой, достигнал описаната степен на развитие, не се забранява да говори това, което той намира за добре да каже. Никой не може да го застави да обещае да мълчи. Всичко се предоставя на неговата лична отговорност. Той трябва самостоятелно да измерва своите постъпки при всяко ново положение. И обещание не означава само, че му се признава способността да носи върху себе си такава отговорност.
Ако на посветявания се признае такава способност, то той получава това, което символично се нарича питие за забравяне. Той се посвещава в тайната, как да може да действа така, че нисшето съзнание да не му пречи. То му е необходимо, защото той трябва да запази пълното доверие към това, което се извършва непосредствено. Той трябва да умее да разкъса покривалото от спомени, които се разстилат около човека във всеки момент от неговия живот. Ако аз съдя за това, което ми се случва днес въз основа на вчерашния опит, то аз се подлагам на много грешки.
От това разбира се, не следва, че трябва да се отрича спечеленият в личния живот опит, обратно, този опит трябва винаги да се има предвид. Но Посветеният трябва да бъде способен за всяко ново събитие в живота да съди изключително от себе си, без да дава възможност на миналото да влияе върху неговото съждение. Той трябва всякога да бъде готов всеки предмет, всяко същество да може да му донесе съвършено ново откровение. Ако той съди за новото по стария опит, винаги ще попада в заблуждение. Но споменът за старите опити е полезен именно затова, защото спомага да се види по-правилно новото. Ако хората нямаха известен опит от миналото, свойствата на предметите или на съществата, с които те се срещат в настоящето, не биха могли да достигнат до тяхното съзнание. Опитът трябва да послужи да се възприеме новото, но не и да се правят заключения за новото по старото. В това отношение Посветеният достига особени способности, с помощта на които за него се разкрива много от това, което за непосветения остава скрито.
Второто питие, което се дава на Посветявания се нарича питие за памет. С негова помощ се достига способността винаги да се запазват в душата висшите истини. Обикновената памет не е достатъчна за това. За ученика е необходимо да се съедини с висшите истини. Те трябва не само да се знаят, но и да станат естествени и неизбежни, както е за обикновения човек яденето и пиенето. Те трябва да станат навик, наклонност. За тях не трябва да се разсъждава в обикновения смисъл, а сами да се проявят в човека, да преминават през него, както жизнените сили преминават през неговия организъм. По този начин сам Посветеният създава своя духовен свят, също така, както природата е създала неговия физически организъм.

ГЛАВА VII
ВИСШАТА КУЛТУРА НА ДУШАТА
Когато човек развива своите чувства, мисли и настроения, така, както се описва в главите за Подготовката, Просветлението и Посвещението, той предизвиква в своята душа същите промени, каквито природата е направила в неговото физическо тяло. Дотогава неговото астрално и ментално тяло са били неорганизирани маси, които ясновидецът възприема като взаимно проникващи се, спиралия мъгляви вихри, оцветени в по-голямата си част с червени и червено-керемидени, а също и с жълто-червени, слабо светещи отсенки. В зависимост от развитието, те започват да светят с жълто-зелени и зеленикаво-гълъбови тонове и да показват по-правилен строеж. Този правилен строеж и свързаните с него висши познавателни способности, човек може да достигне само тогава, когато постави своите мисли, чувства и настроения в такъв ред, какъвто природата е създала в неговата телесна организация, благодарение на което той може да вижда, да слуша, да смила храната, да диша, да говори и т.н. Така и ученикът се учи постепенно да диша, да вижда и т.н. с душата, и да слуша, да говори и да се проявява с духа.
Тук ще се посочат някои практически упътвания относно вътрешната работа, и които всеки стремящ се към духовност може да следва с успех даже и без лично ръководство.
Преди всичко, необходим е стремеж за развиване на силно търпение. Всяко избухване на нетърпение парализира и даже убива спящите в човека висши способности. Не трябва да се иска незабавно да се открият пред нас неизмеримите хоризонти за висшите преживявания, ако. не се победи нетърпението, те обикновено не се разкриват. Задоволяването даже и от малък успех, съединено със спокойствие и хладнокръвие, трябва все повече да завладяват душата. Напълно естествено е, че ученикът може с нетърпение да очаква резултати, но все пак той трябва да знае, че няма да достигне нищо, докато не победи своето нетърпение. Болезнено е да се бори с това чувство по обикновен път, защото в този случай, то само се усилва и ученикът ще се утешава с мисълта, че го е премахнал, докато то само се е спуснало в дълбините на неговата душа. Само тогава може да достигнеш някакъв успех, когато се отдадеш на известно определено настроение и напълно се проникнеш от него. Ето това настроение: "аз трябва да направя всичко за моето душевно и духовно развитие, но аз съвършено спокойно ще чакам, докато висшите сили ме намерят достоен за просветле­ние"...Ако тази мисъл стане дотолкова могъща, че легне в основата на човешкия характер, тогава той е на прав път. Тогава това основно настроение ще се отрази даже и на външността на човека. Неговият поглед ще стане спокоен, движенията уверени, решенията определени, и всичко, което се нарича нервност, завинаги ще го напусне.
Макар и наглед незначителни, тези правила могат да имат голямо значение. Например някой ни нанася обида. Преди да сме тръгнали по окултния път, ние сме насочвали нашите чувства срещу този, който ни обижда. Раздразнението е избухвало вътре в нас. Но ученикът при тези обстоятелства е завладян от следната мисъл: "нанесената ми обида не изменя моята стойност", и с пълно спокойствие и хладнокръвие той предприема онова, което намери за нужно, като не допуска чувството на раздразнение. Въпросът не е да се снеме безотговорно всяка обида, а на обидата да се отговори също тъй спокойно, както ако тя е била нанесена на друго лице, за което имаш право да се застъпиш.
Трябва винаги да се има предвид, че окултното ученичество се състои не във външните явления, а в онези тънки, невидими превръщения в мислите и чувствата, които се извършват вътре в човека.
Търпението привлича съкровищата на висшето знание, нетърпението - отблъсква. С бързане и тревога не може да се достигне нищо във висшите области на живота. Преди всичко трябва да млъкнат желанията и въжделенията. Тези качества на душата отблъскват висшето познание. Колкото и да е скъпоценно всяко висше познание, не трябва да се иска то да се яви по нашето желание. Който се стреми към него само за себе си, той никога няма да го достигне. Това довежда до необходимостта ученикът даже и в самата дълбочина на душата си да бъде винаги правдив относно самия себе си. Не трябва в нищо да лъже себе си, трябва да вижда себе си в истинска светлина и да гледа в лицето своите собствени грешки, слабости и недостатъци с вътрешна правда. В момента, когато ученикът се оправдава за някоя своя слабост, той поставя за себе си камък на пътя. Такива камъни могат да се отстранят само чрез себеразкриване. Има един единствен начин да се освободиш от своите грешки и слабости и този начин е вярно да ги познаеш.
В човешката душа спят много неща, които могат да бъдат пробудени. Човек може да усъвършенства даже и своя разсъдък и разум, ако спокойно и безпристрастно си обясни защо е слаб в това или друго отношение. Такова самопознаиие е наистина твърде трудно, защото изкушението от самоизмамата е неизмеримо голямо. Който се научи справедливо да се отнася към самия себе си той открива за себе си вратата за висшето познание.
Всяко любопитство трябва да изчезне от ученика. Той трябва да отвикне, доколкото това е възможно, от въпросите за нещата, които би искал да узнае само за удовлетворение на своята любознателност. Той трябва да пита само за онова, което може да послужи за неговото усъвършенстване. Но при това не трябва по никакъв начин да пострада неговата любов към знанието. Той трябва буквално да се вслушва с благоговение във всичко, което го води към тази цел.
За ученика е особено необходимо да обработва областта на желанията. По никакъв начин той не трябва да убива желанията в себе си, понеже всичко, което ние искаме да достигнем, трябва и да го желаем. И желанието винаги ще се изпълни, когато-зад него стои известна сила, която излиза от вярното съзнание. "Не трябва да се желае нищо от областта, за която още не се е достигнало вярно разбиране" - ето едно от златните правила за ученика. Мъдрият се учи отначало да познава законите на света, а след това неговите желания се преобръщат в сили, които се осъществяват.
Да вземем пример. Вероятно мнозина биха желали чрез собствена интуиция да узнаят нещо за своя живот преди раждането. Такова желание е съвършено безцелно, докато не се усвои познанието на законите, които управляват природата. Вечното и при това най-деликатното и скрито познание. Но когато действително се придобие такова познание, тогава ученикът може да отиде и по-далеч, и тогава неговото облагородено и просветлено желание ще му се яви на помощ.
Никакъв личен мотив не трябва да стои пред ученика, само като развива в себе си чистата радост от познанието, ученикът се научава да желае така, че изпълнението да стане естествено последствие на неговото желание.
Когато аз изпадам в състояние на гняв или на раздразнение, аз създавам в моята душа, пред себе си, стена, която не допуска да се приближат към мене силите, способни да развият моето душевно зрение. Например ако някой ме раздразни, аз не ще бъда в състояние правилно да разбера неговите душевни (астрални) прояви дотогава, докато още съм способен да се раздразвам. Раздразнението ми скрива от мене целия негов душевен живот. Обаче не трябва да се смята, че веднага след премахване на способността да се раздразвам, пред мене ще почнат да се появяват и астралните явления. За това е необходимо предварително да се развие органът на вътрешното зрение. Основата за такъв орган на зрение има във всеки,обаче той остава бездеен, докато човек е способен да се гневи, и не се пробужда изведнъж, щом се преодолее гневът. Трябва да се продължава търпеливо да се работи за пълното изкореняване на това чувство и тогава идва ден, когато човек забелязва, че неговото душевно зрение се развива. Но затова не е достатъчно да се победи само една гневливост. Мнозина губят търпение "и започват да се съмняват само затова, защото в продължение на много години са преодолявали някои свои душевни качества и все още не са станали ясновидци. Това значи, че те като са развили в себе си едни качества са заглушили други. Ясновидският дар се появява само тогава, когато бъдат заглушени всички качества, които не позволяват да се проявят спящите душевни способности. Не ще съмнение, че зародишите на ядновидството се явяват и по-рано, но това са такива нежни израстъци, които много лесно могат да повяхнат, ако не се продължава грижливо да се работи над тях.
Към свойствата, които трябва да се преодолеят заедно с гневът и раздразнителността, спадат: страхът, суеверието, наклонност към предразсъдъци, тщестлавие, честолюбие, любопитство и излишна при-казливост, различаване на хората по тяхното обществено положение, пол, националност и т.н. Днес трудно се разбира, че преодоляването на такива качества може да има нещо общо с развитието на висшите способности. Но всеки езотерик знае, че с това се достига много повече, отколкото от развитието на интелекта или от изкуствените упражнения. Но и тук е необходимо да се спазва истинската мярка и не трябва да се мисли, че е необходима безумна смелост, тогава, когато е нужно спокойно безстрашие, или че съвсем не трябва да се забелязват различията между хората, защото се изисква да се победят предразсъдъците относно обществените, националните и другите особености. Даже и в обикновеното разбиране не е трудно да се убедим, че страхът пред някое явление може само да попречи да се разбере добре това явление, и че националните или социални предразсъдъци закриват за нас чуждата човешка душа. Тези обикновени качества ученикът трябва да доведе в себе си до най-голяма деликатност и тънкост.
Камък на пътя на окултното възпитание се явява всичко, което човек говори, без да си разясни основно истинския смисъл на своите думи. При това трябва да се обърне внимание на нещо, което може да се обясни само с пример: когато някой ми говори нещо и аз се приготвям за възразяваме, аз трябва да се стремя много повече да се съобразя с мнението, чувството и даже с предразсъдъка на събеседника, отколкото със своите собствени мисли за обсъжданата тема. Благодарение на това започва да се развива такт, необходим за ученика. Той трябва преди разговора да знае доколко за другия може да има значение, ако той противопостави на неговото мнение своето собствено мнение. Но това не значи, че той трябва да се въздържи да изкаже собственото си мнение, трябва само колкото е възможно по-точно да се вслушва в своя събеседник и съобразно неговите мисли да формулира своето възражение. Винаги при такъв случай в ученика трябва да се появи определена мисъл и тази мисъл трябва да живее и да се усилва в него така, че да стане постоянна черта на неговия характер. Ето тази мисъл: въпросът не е в това, че аз мисля различно от другия, а в това, другият да достигне до правилно заключение със собствени сили, ако аз му помогна в това със своето мнение. Подобни мисли изпълват характера и постъпките на ученика с мекота, която е главното средство за всяко окултно развитие. Твърдостта пропъжда от ученика онова, което събужда вътрешното зрение, мекотата, обратно, отстранява всички препятствия и открива вътрешното зрение.
Наскоро след мекотата се развива и друго качество - спокойно внимание към всички тънкости на душевния живот на околните хора при пълно вътрешно мълчание. Ако ученикът достигне това, душевният живот на околните започва да му действа така, че неговата душа расте и се разклонява подобно развитието на растението под влиянието на слънчевите лъчи. Мекотата и мълчанието на личното "аз" при истинско търпение откриват на душата астралния свят, а на духа - духовната област. "Прекарвай в тишина и съсредоточение, затвори чувствата си за всичко, което те са ти носили преди твоето встъпване в ученичеството, направи да замлъкнат всичките твои мисли, които по-рано подобно на прилива и отлива постоянно са се сменяли в теб, бъди тих и мълчалив вътре в себе си и чакай с търпение, и тогава висшите светове ще започват да развиват твоето вътрешно зрение и твоя духовен слух". Не трябва да се очаква, че веднага ще може да се вижда и слуша във висшите светове, това ще се постигне само след като се завърши развитието на вътрешните органи на чувствата. Като се грижиш с настойчивост за вътрешната тишина и равновесие, не започвай всекидневната си работа преди да се проникнеш дълбоко от съзнанието: "това, което трябва да стане, наистина ще стане,когато аз достатъчно узрея за него." И не искай да достигнеш чрез личното своеволие каквото и да било от висшите сили. Това са указания, които всеки ученик получава от своя учител в началото на пътя. Ако ги следва, той се усъвършенства, ако не ги следва, то цялата му работа ще бъде напразно. Те са тежки само за този, който няма търпение и постоянство. Няма други препятствия по пътя, освен тези, които всеки може да отстрани, ако действително поиска. Това е необходимо да се помни, защото мнозина си създават съвършено неправилна представа за трудностите на окултния път. Всъщност, да се преминат първите стъпала от този път е много по-лесно, отколкото човек да се справя без подкрепата на окултното знание със сложните затруднения на всекидневия живот.
Трябва още да се има предвид, че тук се съобщават само неща, които не се придружават от някакви опасности нито за телесното, нито за душевното здраве. Има и други пътища, които по-бързо водят към целта, но за тях не трябва да се говори открито, защото те могат да причинят такива влияния, които искат намесата на опитен езотерик и във всеки случай трябва да се прилагат при постоянен контрол. Но тъй като малкото, което се отнася до тези пътища, все пак е разгласено, то трябва сериозна предпазливост, за да не тръгне никой по тях без лично ръководство. По причини, ясни само за посветения, тези пътища никога не могат да се разкрият в техния истински смисъл. Откъслеците, които са се появили тук-там, не могат да донесат нищо добро, а само съсипване на здравето, щастието и душевния мир. Който не желае да стане играчка на тъмните сили, за истинската същност и произход на които нищо не може да знае, нека да избягва да се занимава с такива неща.
Може да се каже нещо и за средата, в която да стават упражненията на ученика, защото и това има известно значение, макар не еднакво за всички. Който извършва тези упражнения в атмосфера, изпълнена с егоистични интереси като съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че тези интереси ще окажат своето влияние върху развитието на неговите душевни органи, макар че вътрешните закони, по които се образуват тези органи, са толкова силни, че това влияние не може да бъде значително. Но както лилията, растяща при неподходяща обстановка, не може да се превърне в бодил, така и развиващите се вътрешни очи не могат да се превърнат в нещо друго, макар обкръжаващата среда да е пълна с егоистичните интереси на съвременните градове. Не ще и съмнение, че упражненията на ученика ще бъдат по-успешни, ако той се заобиколи с тихото спокойствие и здравата прелест на природата.
В особено благоприятни условия се намира този, който извършва своето окултно обучение сред зеления растителен свят или в осветените от слънцето планини, сред свежата простота на природата. Такава среда развива вътрешните органи тъй хармонично, както това не е достижимо в съвременния град. Малко по-добре, отколкото от истинския гражданин, се постига задачата от този, който макар и в детинство, е имал случай да диша боровия въздух и да наблюдава нравите на горските животни и насекоми. Но онзи, който е принуден да живее постоянно в градовете, не трябва да забравя да храни своите намиращи се в развитие вътрешни органи с възвишените учения на великите учители на човечеството. Този, чието око не може всяка пролет, ден след ден, да наблюдава как се раззеленява гората, е длъжен вместо това да даде на своето сърце възвишените учения на Евангелието от Йоана или Тома Кемпийски, или Бхагават-Гита. Много пътища водят към върховете на знанието, но е необходим правилен избор.
Окултистът може да каже много за тези пътища, което на непосветения да се стори чудно. Например може много да се напредне в окултния път, може да се достигне близо до разкриване на вътрешните органи, но трябва само подтик - все едно, че ученикът се намира в кораб, пред него се разтваря голямата далечина на океана, ту спокойна, ту вълнуваща се и ето, под влиянието на силните преживявания завесата внезапно пада, и той веднага става ясновидец. За друг, също толкова подготвен, завесата пада благодарение на силен удар от съдбата. За човек, който не е стъпил на пътя, подобен удар би оказал парализиращо влияние, което заглушава всяка енергия; за ученика - това ще бъде начало на просветление. Трети очаква с търпение много години, без никакъв резултат, и изведнъж по време на тихото уединение в стаята светлината се запалва около него, стените изчезват, стават прозрачни, и нов свят се простира пред неговото разкрито зрение и почва да звучи за неговия разкрит духовен слух.

ГЛАВА VIII
УСЛОВИЯТА НА УЧЕНИЧЕСТВОТО
Условията за влизане в окултната школа не са произволни, те произтичат от същността на окултното учение. Както човек, който не иска да вземе в ръката си четка, не може да стане художник, така и този, който не желае да изпълни необходимите за успеха изисквания на учителя, не може да стане окултен ученик. Всъщност учителят не може да даде нищо, освен съвет, и в този смисъл трябва да се приема всичко, което той говори. Той сам е преминал подготвителните пътища към познанието на висшите светове и знае от опит какво е необходимо. От свободната воля на всеки ученик зависи напълно иска ли той да върви по същия този път. Учителят никога няма да отиде по-далече, ако това не се съгласува със свободната воля на приетия ученик. При това трябва да се забележи, че не е достатъчно само едно желание за висшите знания, присъщо на мнозина. С този, който има само желание, без да мисли да се подчини на особените условия, които поставя учителят, учителят не може да започне истинско обучение. Върху това трябва да помислят всички, които скърбят, че окултният учител не идва,въпреки техните желания. Който не може или не иска да изпълни поставените условия, той трябва да се откаже от окултната школа. Макар условията да са строги, те не бива да се наричат жестоки, тъй като тяхното изпълнение е и трябва да бъде доброволен акт на свободната воля.
Само на онзи, който няма предвид това, изискванията на учителя могат да се сторят насилие над душата или съвестта. Понеже окултното учение се основава на развитието на вътрешния живот, учителят трябва да даде съвети, които засягат именно вътрешния живот. Ако някой каже на учителя - съобщи ми твоите тайни, но ми остави моите обикновени усещания, чувства и представи, то той би изисквал нещо съвършено невъзможно. В това би се изразило само желанието за удовлетворение на любопитството, страстта за новини. При такова настроение тайното знание е недостижимо.
Сега да разясним подред онези условия, които се поставят на ученика. Но трябва да се помни, че не се изисква съвършеното им изпълнение, а само стремеж към подобно изпълнение. В началото на Пътя цялата същност се състои в направление на волята и в решителност да се стъпи на пътя.
1. Първото условие е следното: ученикът трябва да обърне внимание на своето телесно и духовно здраве. Разбира се, здравето не зависи от волята на човека,но да се стреми към здраве може всеки. Само здравият човек може да има здраво познание. Нито един учител не може да отстрани човека, който не е напълно здрав, но учителят изисква ученикът да се стреми към здрав живот.
В тази област ученикът трябва да пази най-голяма самостоятелност. Добрите съвети на другите, повечето пъти неискрени, са в действителност съвършено излишни. Всеки сам трябва да се грижи за себе си. При изпълнение на нашите длъжности, ние често трябва да извършваме неща, съвсем вредни за нашето здраве. И човек трябва да умее, когато това е необходимо, да постави дълга над грижата за здравето. Но има много неща, от които при желание той може да се откаже. Ученикът трябва да поставя дълга в много случаи по-горе от здравето, често даже и по-горе от своя живот, но насладата - никога. За него насладата трябва да бъде само средство за здравето и живота. В това отношение е необходимо човек да бъде към себе си напълно правдив и честен. Няма никаква полза от аскетичен живот, ако подбудителната причина за такъв живот е личното самочувствие. Може да се чувства към аскетизма същото влечение, както някои изпитват към употребата на виното. Подобен аскетизъм е безполезен за придобиване на висшите познания.
Мнозина посочват своето положение в живота като причина, която им пречи да изпълняват поставените изисквания. Те казват: "при моите условия за живот, аз не мога да се развивам". Може би за мнозина е необходимо да се изменят тези условия по здравословни или пък други съображения, но за целта на окултното обучение това съвсем не е потребно. За тази цел е необходимо човек именно в това положение, в което сега се намира, да направи всичко възможно в полза на своето здраве.
Всяка работа може да принесе полза за цялото човечество и много по-важно е за човешката душа да си разясни колко е необходима всяка незначителна, понякога даже и най-неприятната работа за всички, отколкото да се казва: "тази работа за мене е много нищожна, аз съм призван за друга".
Особено важен за ученика е стремежът към пълното духовно здраве. Нездравият живот на чувствата и мислите винаги ни изтласква от пътя, който води към окултното познание. Ясно, спокойно мислене, правилно възприемане и усет - ето основните условия на този път. Повече от всичко друго ученикът трябва да заглуши в себе си наклонността към фантастичност, нервност, екзалтация и фанатизъм. Той трябва да обработи в себе си здрав възглед за живота, правилно да се ориентира при всички житейски обстоятелства и спокойно да предостави на външния свят да му въздейства. А заедно с това той трябва справедливо да цени живота. Всяко възхищение и едностранчивост трябва да се отстранят както от разсъжденията, така и от чувствата на ученика. Ако това условие не се спази, то ученикът ще се намери не във висшите светове, а в света на своята собствена фантазия и вместо от истината, той ще се ръководи от своите собствени измислени мнения. За окултния ученик е по-добре да бъде въздържан, отколкото екзалтиран и фантастично настроен.
2. Второто условие е - да се чувстваш като член на всеобщия живот. От изпълнението на това условие зависи много, но всеки може да го изпълнява само по собствено съгласие. Ако аз съм възпитател и моят ученик не отговаря на желанията ми, то преди всичко аз съм длъжен да обърна моето чувство не срещу него, а срещу самия себе си. И аз трябва да се чувствам толкова свързан с него, че в мене да може да се появи въпросът "не се ли явява неотговарянето на ученика последствие на моя собствен недостатък?" Вместо да отправя чувството си срещу него, по-добре е да помисля какво трябва да направя, за да може в бъдеще моят ученик да отговаря по-добре на моите искания! Чрез такъв начин на мислене постепенно се изменя целият мироглед на човека. Така например, аз гледам на престъпника съвършено различно, отколкото по-рано. Като се въздържам от осъждане, си казвам: "аз съм съвършено същият човек, както и той. Възможно е само възпитанието, което съм получил, да ме е запазило от неговата участ". Оттук аз достигам до мисълта, че този брат би могъл да бъде съвсем друг, ако моите условия на живот бяха негови условия, и тогава за мене става ясно, че аз притежавам това, което той няма, че аз дължа своето благополучие на онези благоприятни обстоятелства, от които той е лишен. И тогава аз вече не съм далеч от представата, че съм само частица, отделен член на цялото човечество, и че съм отговорен за всичко, което става. Не бива да се смята, че подобна мисъл веднага трябва да се приложи на дело или да се превърне във външни агитаторски постъпки. Тази мисъл трябва тихо да зрее в душата. И тогава постепенно да се отрази и на външното поведение на човека. Но в тази област всеки трябва да започне с преобразуване на самия себе си. Няма никаква полза да се поставят хората в духа на такива мисли от общи изисквания. Какви трябва да бъдат хората, това лесно може да се реши с обикновено мислене, но окултният ученик работи в дълбочината на душата, а не на повърхността. Затова би било съвършено неправилно, ако посоченото тук искане на окултния учител се свърже с нещо външно, може би даже политическо изискване. Политическите агитатори обикно­вено знаят добре какво трябва да искат от другите, но за исканията към самите тях и дума не казват.
3. С това непосредствено е свързано третото условие на окултното обучение. Ученикът трябва да се издигне до убеждението, че неговите мисли и чувства имат толкова значение за света, колкото и неговите постъпки. Необходимо е да се признае, че да ненавиждаш своя близък е толкова вредно, колкото и да го биеш. И тогава се достига до съзнанието, че когато се усъвършенстваме, ние издигаме не само себе си, но и света. От моите чисти мисли и чувства светът извлича толкова полза, колкото и от моето добро поведение. И докато аз не съм убеден в мировото значение на това мое вътрешно състояние, дотогава аз не мога да бъда ученик на окултната школа. Само тогава аз се изпълвам с истинска вяра в значението на моята душа, когато започна да работя над вътрешното си състояние така, като че то е толкова реалност, колкото и всичко външно, видимо. Аз трябва да призная, че чувствата ми причиняват същите действия, както и работата на моите ръце.
4. С това се свързва и четвъртото условие: увереността, че истинската същност на човека се състои не във външното, а във вътрешното. Който разглежда себе си само като резултат на външния свят, нищо не получава от окултното обучение, напротив - основното условие за подобно обучение е да чувстваш себе си като духовно същество. Който е достигнал до такова чувство, той е в състояние да намери различието между вътрешното задължение и външния успех. Той се учи да познава, че с едното не може да се измерва непосредствено другото. Ученикът трябва да намери златната среда между онова, което налагат външните условия и това, което той сам намира за правилно в своето поведение. Той не бива нищо да налага на околните, нищо насилствено, за което те нямат още нужно разбиране, но също така, той трябва да бъде напълно свободен в своите постъпки, независимо от разбиранията на околните. Признаване на правотата си той трябва да иска само от гласа на своята стремяща се към познание душа. Да се учи от окултната среда, колкото е възможно повече, за да намери какво е полезно за нея. По този начин той развива в себе си онова, което в тайното учение се нарича "духовно равновесие". На едната везна на теглилките стои "откритото сърце" за нуждите на външния свят, а на другата -"външната устойчивост и непоколебима издръжливост".
5. С това се достига до петото условие: настойчиво следване на веднъж приетото решение. Нищо не трябва да отклони ученика от неговото решение, освен увереността, че греши. Всяко решение е сила, и ако тази сила не предизвика непосредствен резултат там, където е била отправена, все пак нейните действия не са напразни. Резултатът има решаващо значение само там, където подбудата към действие е желанието. Но всички постъпки, извършени под влияние на желанието, нямат значение за висшите светове, защото във висшите светове повод за деятелност може да бъде само любовта. В тази любов трябва да се ражда всичко, което подбужда ученика към работа. Само тогава той не се уморява да изпълнява отново н отново своето решение, колкото и често да го достига неуспеха и е доволен от своята дейност, без да дочака нейния външен плод. Той се учи да пренася в жертва на света своята дейност и даже цялото си същество, независимо от това как светът ще приеме тази жертва. На такова жертвено служене трябва да бъде готов всеки, който иска да стане ученик на окултната школа.
6. Шестото условие - развитие на чувството за благодарност към всичко, което се случва с човека отвън. Трябва да се убедим в мисълта, че нашият личен живот е дар на цялата вселена. Има ли нещо ненужно за съществуването на всеки от нас? С какво ние сме длъжни на природата и останалото човечество? В такива мисли трябва да възпитават себе си всички; които търсят окултното обучение. Който не може да се отдаде на тях, той не е в състояние да развие в себе си всеобхващащата любов, която е необходима за достигане на висшето познание. Защото това, което аз не обичам, не може да се разкрие пред мене. А всяко ново разкриване трябва да ме изпълни с чувство на благодарност, защото чрез него аз ставам все по-богат и по-богат.
7. Всички гореизложени условия трябва да се слеят в седмото: без забавяне заживей в духа, който изискват тези условия. С това ученикът добива възможност да придаде на своя живот цел и единство. Всички прояви на неговия живот образуват вътрешна хармония, изчезват всякакви противоречия. Той започва де се приближава към онази вътрешна тишина, която е необходима в първите стъпки на окултното обучение.
Ако някой сериозно и честно е решил да изпълни посочените по-горе условия, той може да се обърне към учител. Последният с готовност ще му даде първите съвети. Всички външни формалности се състоят само в това, че на ученика се разяснява истинността на тези условия. Те се съобщават на всеки поотделно. Подобни формалности не са без значение, защото всичко вътрешно трябва де се изживее във външното. И също така, както не се счита, че картината съществува, ако се намира само в главата на художника, така и окултното обучение не може да съществува без външен израз. Външните форми пренебрегват само онези, които не знаят, че във външното трябва да се изрази вътрешното. Вярно е, че същността на нещата е в духа, а не във формата, но както формата без духа е нищожна, така и духът би останал бездеен, ако не твори за себе си форма.
Посочените условия правят ученика достатъчно силен, за да изпълни и по-нататъшните изисквания, които учителят трябва да му постави. Ако той не владее тези условия, ще се спира в недоумение пред всяко ново искане. Без тях той не ще има необходимото за ученика доверие към хората. А на доверието и на истинската любов към човека трябва да се гради целият стремеж към истината. Любовта към човека трябва постепенно да се разшири до любов към всички същества, към цялото битие. Който не може да изпълни посочените условия, той не може да има и съвършена любов към всяко строителство, към всяко творчество, и решителността да избягва всяко рушене и унищожение. Ученикът не трябва никога нищо да унищожава, не само с действия, но и с думи, чувства и мисли. Той трябва да се радва на всичко, което се създава и възражда, и само тогава може да простре ръката си за унищожение, когато е в състояние чрез унищожението да предизвика нов живот. От това не следва, че на ученика се препоръчва да бъде пасивен зрител при разпространението на злото. Той трябва и в злото да намери онези страни, с помощта на които то може да се превърне в добро. На него трябва да му е все по-ясно, че най-правилното преодоляване на злото и несъвършенството се състои в създаване на доброто и съвършеното. Ученикът знае, че от нищо не може да се създаде нещо, но че несъвършеното може да се превърне в съвършено. Който развива в себе си наклонност към творчество, добива в същото време и способност правилно да се бори със злото.
Необходимо е ученикът да се проникне от съзнанието, че се учи да строи, а не да разрушава. Затова неговата воля трябва да се насочи към честната самоотвержена работа, а не към критика и разрушение. Той трябва да се отнася с благоговение към това, което се разкрива пред неговата душа. Работа и благоговение - ето основните черти, които ученикът трябва да развие в себе си. Понякога се убеждава, че не напредва в окултното развитие, макар че според неговото мнение - той се труди без отдих. Това произлиза от обстоятелството, че не си е изяснил в истинския смисъл работата и благоговението. Всяка работа ще остане без успех, ако се предприема заради самия успех и най-малко онова учение, което се извършва без благоговение, може да придвижи ученика напред. Само любов към самата работа, а не към успеха, придвижва напред. И ако ученикът иска да има здраво мислене и вярно съждение, той не трябва да допуска съмнението и недоверието да разрушават неговите благоговейни чувства.
Ученикът не се поставя в подчинена зависимост от съжденията на другите, ако при възприемане на някое съобщение не противопоставя . веднага своето собствено мнение, а му се отдава с готовност, за да го възприеме. Всички, които са достигнали нещо, знаят, че го дължат не на своеволното лично мислене, а на спокойното възприемане и преработване на възприетото. Трябва всякога да се има предвид, че онова, което стане достъпно за нашата лична присъда, не се нуждае повече от изучаване, затова, ако човек желае само да съди, той не е способен да се научи на нищо ново. А в окултната школа всичко е в изучаването. Ученикът трябва да направлява своята воля така, че действително да се учи. И ако нещо не му е ясно, по-добре е да не мисли за него, отколкото да мисли неправилно, по-добре е да отложи разбирането за по-късно.
Колкото по-високо се възлиза по степените на познанието, толкова по-необходимо е спокойно и благоговейно вслушване. Всяко познание на истината, всеки живот и дейност в духовния свят стават във висшите степени извънредно изтънчени в сравнение с представите на обикновения ум и с проявите на обикновения живот във физическия свят. Колкото повече се разширява кръгът на човешкия живот, толкова по-изтънчени стават задачите, които се поставят пред него: Ето защо по въпросите, които се отнасят до висшите области на живота, хората тъй често достигат до съвършено различни възгледи и гледища. В действителност, относно висшите истини има само едно мнение. Да се достигне до това едно мнение може само чрез безкористна работа и благоговейно внимание, такава работа и такова внимание издигат човека на висота, откъдето действително може да се съзерцава истината. Но истината не се дава на този, който без достатъчно подготовка прави заключения, въз основа на своите обикновени представи, привични мисли и други. Както за математическата аксиома може да има само едно мнение, така е и за нещата, които се отнасят до висшите светове. Но трябва предварителна подготовка, за да се достигне до такова мнение. Ако се замислим върху всичко това, не ще ни се сторят трудни предявените от учителя на окултизма условия. Явно е, че истината и висшият живот живеят във всяка човешка душа, и че всеки може и трябва да ги намери сам. Но те лежат дълбоко и само след отстраняване на много препятствия могат да бъдат извлечени от техните дълбоки недра. Как да се постигне това, може да каже само онзи, който има опит в окултното знание. Да даде верен съвет може само учителят. Той никому не натрапва истината и не провъзгласява никакви догми, той показва само пътя. Възможно е човек - може би след много прераждания - сам да намери този път, но е явно, че окултното обучение го съкращава. А с това човек по-рано достига до онази точка в еволюцията, в която става активна сила във висшите светове, откъдето иде духовната помощ на човечеството и съдействието за неговото благо и неговото развитие.
Във всичко казано търсещият ще намери упътванията за това, как да достигне опит във висшите светове. По-нататък ще се покаже какво става във висшите органи на човешкото същество (в душевния организъм, или в астралното тяло и в духа, или в менталното тяло) по време на окултното развитие. Благодарение на това, дадените съобщения се представят в нова светлина и се дава възможност по-дълбоко да се проникне в техния смисъл.

ГЛАВА IX
АСТРАЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ (ЧАКРИ)
Един от основните закони на истинското окултно знание изисква от човека, който се посвещава на него, да извършва това с пълно съзнание. Той не трябва да предприема нищо, да не се упражнява в нищо, за последствията на което няма ясна предства. Учителят на окултизма, като дава някои съвети или упътвания, винаги споменава и за последствията, които могат да се появят за тялото, душата и духа на стремящия се към висшето познание.
Тук ще се покажат някои влияния на посвещението върху душата на ученика. Само този, който вече е запознат с това, което е изложено в по-предните статии, може с пълно съзнание да прави упражнения, водещи към познанието на свръхчувствените светове. И само при това условие той може да стане истински ученик на окултизма. Всеки опит да се върви в тъмнина строго се забранява от истинския учител на окултизма. Който не върви с открити очи по пътя на своето ученичество, той лесно може да стане медиум, но не и ясновидец, в смисъл на окултното познаване.
В този, който съзнателно извършва описаните в предидущите гла­ви упражнения, се появяват преди всичко известни изменения - в неговото тъй наречено астрално тяло (организма на душата). Този организъм може да бъде видян само от ясновидеца. Той може да се сравни с повече или по-малко светещ облак, в средата на който се намира физическото тяло на човека. В това астрално тяло се виждат всички стремежи, желания, страсти и представи на човека. Например чувствените желания се появяват в него като тъмно-червени излъчвания с определена форма. Чистата, благородна мисъл, се изразява в червеникаво-виолетови излъчвания. Ясното понятие на логично мислещия човек се явява като украсен с възжълт цвят образ, със съвършено определени контури. Неясните мисли на неопределено мислещия се появяват в образи с неопределени очертания. Мислите на човека с едностранчиви закърнели възгледи се изразяват в остри, но неподвижни очертания, докато мислите на лица, които лесно се поддават на странично влияние се виждат като подвижни изменчиви очертания и т.н.
Колкото повече човек се издига в своето душевно развитие, толкова по-правилно се организира неговото астрално тяло. В човек с неразвит душевен живот то има неопределен неоформен вид. Но и такова неоформено астрално тяло за ясновидеца се отделя съвършено ясно от обкръжаващото. То се простира от главата до средата на физическото тяло и има вид на самостоятелно тяло, с някои органи. Тези органи, за които тук става дума, се намират близо до следните физически части на тялото: първият - между очите; вторият - при щитовидния хрущял на ларинкса; третият - в областта на сърцето; четвъртият - близо до стомашната ямичка(пъпа); петият и шестият - в областта на корема. Тези образувания се наричат от окултистите "колела" (чакри) или пък "цветове на лотоса". Те се наричат така по тяхното сходство с колела или цветове, но разбира се, подобен израз е дотолкова приблизителен, доколкото, например е приблизително названието на двете части на белия дроб-"белодробни крила". Ясно е, че това е само сравнение. Тези цветове на лотоса в неразвития човек са оцветени с тъмни цветове и са неподвижни. Но в ясновидеца те са в движение и са обагрени със светещи цветни оттенъци. Също така и в медиума се зебелязва нещо подобно, макар и от друг род.
Когато ученикът на окултизма започне своите упражнения, в него преди всичко започват да светят цветовете на лотоса, след това те започват и да се въртят. С началото на въртенето се появява и способността ясновидство. Защото тези цветове са органи на чувствата на душата и тяхното въртене показва, че човек възприема свръхчувствените светове. Никой не може да види нещо свръхчувствено преди неговите астрални органи да се развият по този начин.
Астралният орган на чувствата, който се намира близо до ларинкса, дава ясновидска способност, посредством която се прониква в мислите на друго лице, той спомага също и за по-дълбоко проникване в истинските закони на природните явления. Органът близо до сърцето открива за ясновидеца настроението на другите хора. Който го развие, може също да различава и скритите сили в животните и растенията. С помощта на органа, разположен до стомашната ямичка, се познават способностите и талантите на хората, с помощта му може да се отгатне каква служба изпълняват в природното стопанство животните, растенията, камъните, металите, атмосферните явления и други.
Органът близо до ларинкса има шестнадесет листчета или спици; близо до сърцето - дванадесет; в стомашната ямичка - десет.
С развитието на тези органи за чувства са свързани известни ду­шевни функции. И който правилно се упражнява в известна посока, той внася нещо за развитието на съответния астрален орган. От лотоса с шестнадесетолистен цвят, осем листчета са били вече развити през по-ранните степени на човешката еволюция, в най-далечното минало. За развитото на тези листчета човек нищо не допринася сам. Той ги е получил като дар от природата, когато неговото съзнание се е намирало в състояние на тъмен и дълбок сън. На тогавашната степен в човешкото развитие те са били вече в действие, но тяхната дейност е съответствала на смътното и тъмното състояние на съзнанието, когато съзнанието се е прояснило, листчетата потъмнели и тяхната дейност се прекратила. Останалите осем листчета човек може да развие сам с помощта на съзнателни упражнения. С това целият цвят на лотоса става светъл и започва да се върти. От развитието на всяко от тези шестнадесет листчета зависи придобиването на известни способности. Но както вече се каза, човек може да развие съзнателно само осем от тях, тогава останалите осем се появяват сами. Развитието се извършва по следния начин. Човек трябва да съсредоточи своето внимание и грижа върху известни душевни процеси, към които обикновено се отнася безгрижно и невнимателно. Има осем вида процеси. Първият се състои в начина по който се усвояват представите. В това отношение човек обикновено се оставя на случая. Той слуша едно или друго, вижда това или онова и от този материал си образува понятията. Докато това продължава, неговия шестнадесетолистен цвят на лотоса остава съвсем бездействен, но когато той вземе в ръце собственото си развитие в показаната насока, цветът се съживява. За достигане на тази цел той трябва да се отнася с голямо внимание към своите представи и всяка представа да придобие за него ново значение. Той трябва да види във всяка представа определена вест за нещата във външния свят и да не се задоволява с представи, които нямат това значение. Необходимо е да строи своя свят от понятия по такъв начин, че той да бъде вярно отражение на външния свят, а всички неверни представи да отстранява.
Вторият душевен процес, към който е необходимо да се отнасяме по подобен начин, засяга всички взети решения. Ученикът трябва даже и към най-незначителното свое решение да поставя обмислени мотиви. Всички необмислени действие и всички безцелни постъпки, трябва да бъдат далеч от неговата душа. За всичко той трябва да има добре обмислени основания, а това, което няма основателни причини, трябва да се изостави.
Третият процес се отнася към говора. Само онова, което има смисъл и значение, трябва да излиза от устата на ученика. Всеки разговор сам за себе си го отдалечава от пътя. Той трябва да избягва обикновения разговор, в който хората си разменят малко съдържателни и пъстри фрази. Но при това той съвършено не трябва да се отделя от своите близки. Само в общуване с хората неговите думи ще добият значение. Той трябва да говори с всеки и на всеки да отговаря, но да прави това с пълно разбиране, като всестранно обмисля своите думи. Нито твърде много, нито твърде малко думи трябва да се съдържат в неговия говор.
Четвъртият душевен процес се състои в регулиране на външните постъпки. Ученикът трябва да се старае така да направлява своите действия, че те да се съгласуват с действията на неговите близки и с околните условия. Ако се подбужда към действие от нещо външно, той е длъжен да се погрижи, колкото е възможно по-добре, да съгласува своите действия с подбудителната причина, но ако той действа от вътрешни лодбуждения, тогава трябва да обмисли колкото е възможно по-точно, всички последствия от своите постъпки.
Петото условие се състои в правилно разпределяне на целия живот на ученика. Той трябва да живее в хармония с природата и със законите на духа. Не бива да бърза и не бива да изостава назад. Бързината и леността трябва да му бъдат еднакво чужди. Необходимо е да гледа на живота като средство за приложение на своите сили и съгласно това да управлява себе си. Грижата за здравето и всички привички да се направляват по такъв начин, че в резултат да се получи хармоничен живот.
Шестото условие се отнася за човешките стремежи. Учеиикът трябва да измери своите способности и своите познания, и да не върши нищо, което излиза от размерите на неговите сили, но също така той не трябва да изпуска нищо, което е в техния размер. От друга страна, той трябва да си постави цели, свързани с идеалите и възвишените задължения на човека. Не бива да се чувства само безсмислено колело в общия механизъм на света, а да се труди да разбере своите задачи, като се издига над всекидневния живот.
Седмото условие - неговият душевен живот трябва да се състои в желание да научи колкото е възможно повече от живота. Нищо, което може да го обогати с опит, не бива да премине незабелязано за ученика. Ако той извърши нещо неправилно или непълно, това да послужи като повод да може в бъдеще да извършат нещо подобно, но по-съвършено. Забележи ли да правят нещо други хора, той трябва да наблюдава техните действия със същата цел. Трябва да пожъне богато съкровище от опити, като винаги грижливо се справя с тях и като не прави нищо, без да се вгледа в преживяванията, които биха могли да му помогнат при неговите решения и при изпълнение на преследваната цел.
Последното, осмо условие е следното: ученикът трябва от време на време да се вглежда в своя вътрешен свят. Той трябв