Вампирите - реални или мит?

[Alucard]

Neter-Kua може ли да те питам относно атаката от астрален вампир да кажеш малко повече, понеже и на мен ми се е случвало но само веднъж.

[paparosko]

Neter-Kua,

За теб изказването ми може да е чиста неистина, но за мен то е моята истина, т.е. истината е относителна.

Като пиша реалност имам пред вид относителна реалност, затова и в началото писах илюзорно-реален свят.

Ти пишеш, че реалността е една и съща, а се възприема различно от всеки.
Да, обективната реалност е една, но така или иначе нея няма кой да я осъзнае, тъй като ние сме в ролята на наблюдатели и сме вътре в играта, а не можем да се видим отвън.

Така че действителната реалност е различна за всеки, взависимост от това, кой как си я представя и затова казвам, че истината е относителна, т.е субективна и е подвластна на личното мнение на индивида (субекта).

А сбора от индивидуалните реалности създава една по обща колективна реалност, която взависимост от нивото на въздействие се доближава все повече до обективната, абсолютната реалност.

Както казваш има и абсолютна истина, но тя едва ли може да бъде осъзната, т.е. постигната съзнателно.

В крайна сметка, засега моята истина за това, което пиша е точно такава каквато я описвам.

Успех!

[Neter-Kua]

Neter-Kua,

За теб изказването ми може да е чиста неистина, но за мен то е моята истина, т.е. истината е относителна.

Като пиша реалност имам пред вид относителна реалност, затова и в началото писах илюзорно-реален свят.

Ти пишеш, че реалността е една и съща, а се възприема различно от всеки.
Да, обективната реалност е една, но така или иначе нея няма кой да я осъзнае, тъй като ние сме в ролята на наблюдатели и сме вътре в играта, а не можем да се видим отвън.

Така че действителната реалност е различна за всеки, взависимост от това, кой как си я представя и затова казвам, че истината е относителна, т.е субективна и е подвластна на личното мнение на индивида (субекта).

А сбора от индивидуалните реалности създава една по обща колективна реалност, която взависимост от нивото на въздействие се доближава все повече до обективната, абсолютната реалност.

Както казваш има и абсолютна истина, но тя едва ли може да бъде осъзната, т.е. постигната съзнателно.

В крайна сметка, засега моята истина за това, което пиша е точно такава каквато я описвам.

Успех!

Разбирам, всичко е относително.Т.е ако аз казвам че 1+1=2 то това не задължително е така защото ти казваш че 1+1=246 и никой и нищо не може да те убеди в обратното.Да вземем подписа ти например: "Никога Не Казвай Никога". Логически погледнато това няма смисъл и е невъзможно: казвайки "Никога Не Казвай Никога" ти вече казваш "Никога" която както виждаме е първата дума в изречението.След като обаче ти ползваш тази фраза за подпис то явно вярваш в нея и смяташ че има смисъл.Възможно ли е според теб и двамата да сме прави?

В крайна сметка, засега моята истина за това, което пиша е точно такава каквато я описвам

Разбира се,в противен случай би описвал своята истина такава каквато не е,усилие което трудно бих оправдал,освен ако нямаш за цел да ни заблудиш относно истината си.Няма нищо лошо да описваш "своята истина" каквато е,тъй-като обратното действие противоречи на здравия разум,но до момента не виждам каква е твоята истина за описаните от мен феномени които явно са споделяни и от други хора.Ако не си съгласен че 1+1=2 то би било странно ако не споделиш защо мислиш така,освен ако не искаш да ни ангажираш със своята истина,но след като вече писа по темата то явно смяташ че трябва да знаем твоята истина.В това няма нищо лошо,повечето хора пишат тук за да узнаят истината на останалите или да споделят своята.Те обаче може би знаят, че ако всичко е относително и всеки си има своя истина то всеки един форум би бил безсмислен.Ако мога да обобщя: в темата става въпрос за вампири-хора/нехора който "пият" кръв/енергия,все още бих искал да узнам мнението ти относно тях като физически субекти.

[paparosko]

Neter-Kua,

Не винаги логиката решава правилния избор.
Ако приемаш думите буквално - имаш право.
Но всяко нещо може да се разглежда многоизмерно.

"Никога не казвай никога" в случая изразява "Не се заричай и не отхвърляй, съмнявай се, твоята истината днес може за теб да се окаже неистина утре".
Така че Форумът не е излишен.
Та поради това, напълно възможно е и двамата да сме прави.

Може би не е най-доброто решение да се осланяш единствено на здравия разум.

За вампирите:
Всичко, което човек си Мисли и в което вярва създава неговата реалност.
Ако Мислиш, че съществуват вампири и вярваш в това, то те наистина ще съществуват в твоята реалност.
Но ще липсват в реалността на този, който не вярва в тях, ако ги отрича със съществото си.

Може би ще кажеш: Да, ама не! Във физическата реалност, всяко нещо, което съществува за един, би трябвало да съществува за всички.

Смея да твърдя, че това е така във финия Свят, по-точно в енергоинформационното поле, но не и във физическия.

Прехвърлянето, т.е. материализирането на съществуващите мисловни шаблони се извършва пак чрез енергията на Мисълта, взависимост от това какво Мислиш.

В това отношение е показателен един епизод в един от двата филма "The Secret" или "What The Bleep Do We Know", да не те излъжа кой беше, в който когато Христофор Колумб е акустирал навътре в морето на американския бряг, местното население (индианците) в началото са виждали вълните създадени от корабите, но не са виждали самите кораби. Просто за тях, в техните съзнания, в тяхната реалност, корабите не са съществували, тъй като не са имали нито представа, нито вяра, че може да съществува такова нещо.

В книгата "Холографската вселена" също са описани вече научно обосновани случаи как съзнанието на всеки човек представя по различен начин за всеки това, което вижда, чува, усеща, макар, че на пръв поглед нещата за всички са еднакви.
Уви, в действителност се оказва, че изобщо не е така.
Всеки живее в своя собствена реалност.

Лек ден!

[alana_lire]

няма смисъл да се навлиза в чак толкова задълбочени спорове и да се обиждаме.....различни хора-различни вярвания....едни не вярват в бог въпреки чудесата,плачещите статуи на богородица и тнт,трети не вярват в извънземни,други вярват само в силата на парите,има и такива които не вярват на никой и нищо,включително не вярват и на себе си....така че,приемам че мнозина не вярват във вампирите..само ще добавя че напоследък се правят много открития и ....

[paparosko]

alana_lire,

Къде видя обиждане?

С Neter-Kua си дискутираме най-цивилизовано.
Поне аз така мисля.

Всеки от нас има какво да научи от дискусиите.

[alana_lire]

добре,добре,съжалявам..просто грешно съм разбрала....често пъти ми сес е случвало да стана свидетел на доста разгорештени дискусии,завършващи често със спор...и просто докато четях имах чувството че се карате един вид...но съжалявам,просто съм си извадила грешно заключение.... и тъй като темата е за вампири ,искам да попитам освен за дракула,дали някой е чувал и за неговата "спътница" във вампирския живот- Кармила??

[Neter-Kua]

alana_lire,

Къде видя обиждане?

С Neter-Kua си дискутираме най-цивилизовано.
Поне аз така мисля.

Всеки от нас има какво да научи от дискусиите.

Да, дискусията е цивилизована и още по-важно продуктивна. Оценявам,че не приемаш някои части от стила ми аргументиране като нападки срещу личността ти. Когато говорим за фундаментални идеи такива средства биха понижили качеството на направените изводи и биха били лош пример.

[Neter-Kua]

Neter-Kua,

Не винаги логиката решава правилния избор.
Ако приемаш думите буквално - имаш право.
Но всяко нещо може да се разглежда многоизмерно.

"Никога не казвай никога" в случая изразява "Не се заричай и не отхвърляй, съмнявай се, твоята истината днес може за теб да се окаже неистина утре".
Така че Форумът не е излишен.
Та поради това, напълно възможно е и двамата да сме прави.

Може би не е най-доброто решение да се осланяш единствено на здравия разум.

За вампирите:
Всичко, което човек си Мисли и в което вярва създава неговата реалност.
Ако Мислиш, че съществуват вампири и вярваш в това, то те наистина ще съществуват в твоята реалност.
Но ще липсват в реалността на този, който не вярва в тях, ако ги отрича със съществото си.

Може би ще кажеш: Да, ама не! Във физическата реалност, всяко нещо, което съществува за един, би трябвало да съществува за всички.

Смея да твърдя, че това е така във финия Свят, по-точно в енергоинформационното поле, но не и във физическия.

Прехвърлянето, т.е. материализирането на съществуващите мисловни шаблони се извършва пак чрез енергията на Мисълта, взависимост от това какво Мислиш.

В това отношение е показателен един епизод в един от двата филма "The Secret" или "What The Bleep Do We Know", да не те излъжа кой беше, в който когато Христофор Колумб е акустирал навътре в морето на американския бряг, местното население (индианците) в началото са виждали вълните създадени от корабите, но не са виждали самите кораби. Просто за тях, в техните съзнания, в тяхната реалност, корабите не са съществували, тъй като не са имали нито представа, нито вяра, че може да съществува такова нещо.

В книгата "Холографската вселена" също са описани вече научно обосновани случаи как съзнанието на всеки човек представя по различен начин за всеки това, което вижда, чува, усеща, макар, че на пръв поглед нещата за всички са еднакви.
Уви, в действителност се оказва, че изобщо не е така.
Всеки живее в своя собствена реалност.

Лек ден!

"Не се заричай и не отхвърляй, съмнявай се, твоята истината днес може за теб да се окаже неистина утре".

Да,наистина без първото "Никога" наистина има смисъл за мен това е по скоро равносилно на "Не се заричай" отколкото на "Никога не се заричай" защото това пак само по себе си е заричане,т.е противоречието отново е налице.

Може би не е най-доброто решение да се осланяш единствено на здравия разум

Здравият разум е най- доброто решение когато става дума за проста аритметика какъвто е случая.

Прехвърлянето, т.е. материализирането на съществуващите мисловни шаблони се извършва пак чрез енергията на Мисълта, в зависимост от това какво Мислиш.

Нека приемем че това е така.В случая става дума точно за обратното: не за грубо казано "материализацията"на мислите ,а за обратния процес възприятие на материята и физическия свят и превръщането им в мисли. Както вече изтъкнах реалността съществува преди теб и твоите мисли,можеш да отричаш това колкото искаш, но както казах всеки имал контакт с реалността или заобикалящия свят(за да не спорим относно дефиницията на това което възприемаме сетивно) по-дълго от теб може да потвърди че това е така.Разбира се можеш да отречеш и съществуването и на останалите,както и моето собствено.Да видим, ако аз не съществувах щеше ли да четеш това мнение и да отговяряш на него?Ако аз бях холограма проектирана от теб с която да спориш,какво следва да бъдеш ти за мен?Ако аз възприема твоя начин на мислене то и ти не би трябвало да съществуваш за мен.Би ли ми казал какво значи нещо да съществува тогава?Как определяш съществуването?В крайна сметка излиза че нещо и самото съществуване не съществува защото и двамата решаваме така.Да видим дали е редно да смятаме това за вярно?

Въпрос А: Съществува ли съществуването/или изобщо нещо?

Аз бих отговорил "Да"
Квантовата физика и ти в частност бихте отговорили "Не"

Въпрос Б: Съществува ли отговор на въпрос А

Отговор: Да съществува защото и двамата дадохме такъв,макар и различен. Тоест съществуването съществува и за двама ни,въпреки всичко което твърди квантовата физика.

Откровенно казано историята с индианците и Колумб изглежда като съшита с бели конци. Как такова сведение е стигнало до нас си остава загадка,но едно е ясно че индианците са започнали да виждат корабите все пак.Ако корабите наистина не бяха съществували Колумб не би могъл да стигне дотам и сега не бихме знаели за тази история.Разбирам увлечението ти по квантовата физика но квантовата теория далече не е завършена и освен това отхвърля обективната реалност със съществувнето на която ти се съгласяваш в по-горното си мнение.Не отхвърлям квантовата теория.В най-трудните моменти от живота си съм намирал спасение именно в нея,един от по-простите изводи които могат да се направят от нея е че няма от какво да се страхуваме и смело трябва да продължим да изледваме това което ни заобикаля.Намирайки се в сегашното си положение е прекалено рано да търсим в квантовата физика решение на всичките си проблеми заявявайки просто че те не съществуват(въпреки че това доста помага).Цялата форма и активност са продиктувани от някакъв проблем или по-скоро нужда(физическа или каквато и да е друга).Тяхното отричане е възможно и в крайна сметка е единствения възможен изход оттук,но квантовата физика не дава отговор на това как и кога точно да направим това, което я прави безполезна от практическа гледна точка и за мен представлява нещо като вектор без начало указващ само блуждаеща посока или нещо като влак който профучава край нас и на който не можем да се качим.Казвайки това смятам че е редно да започнем от малко по назад и намерим началото на този вектор.

Мисля че е редно да направим следното важно уточнение: Да възприемаш реалността и съществуването по различни начини не е равносилно на това да ги отхвърляш напълно(поне не и на този етап), а когато проявяваш самоцелна избирателност към съществуването на определени неща правиш именно това.Да вземем атмосферните условия например,ако който и да е от двама ни стои прекалено дълго на слънце ще изгори, а ако стои прекалено дълго под дъжда ще се намокри.Бихме приемали дъжда и слънцето по различни начини ако ти си стоеше в къщи и не излизаше при такива условия а аз го правех.Това обаче не би променило факта че навън вали или грее.Склонен си да отричаш човек болен от синдрома на Рейнфийлд,но никога не би се сетил да отричаш съществуването на човек болен от синдрома на Паркинсон.

Всичко, което човек си Мисли и в което вярва създава неговата реалност.
Ако Мислиш, че съществуват вампири и вярваш в това, то те наистина ще съществуват в твоята реалност.
Но ще липсват в реалността на този, който не вярва в тях, ако ги отрича със съществото си

Ако подобен вид избирателност би била валидна то със сигурност би могъл да отречеш съществуването на водата и храната например без да си мъртъв след няколко дни.Да речем че те блъсне кола,когато пресичаш следващия път,би ли отркъл съществуването и вместо да погледнеш светофара? Може би и аз трябваше да отрекя съществуването на вампирите вместо да намеря начин да се справя с това?Индианците не се създали корабите на Колумб защото са вярвали в тях-те просто са съществували по едно и също време и в крайна са се оказали на едно и също място,по същия начин и аз не съм създал вампирите зашото вярвам в тях те просто дойдоха при мен.Казвайки това смятам че може би било по-полезно да се поучим от опита на другите вместо да го смятаме за фантазия.Никога не знаеш кога може да те блъсне кола затова винаги е добре да гледаш към светофара.Пресичането на зелено също не е гаранция за твоята безопасност, но със сигурност те поставя в по-добра позиция от този който винаги пресича на червено или смята че колите не съществуват.


Humbly
Neter-Kua

[alana_lire]

тая дискусия много взе да ми харесва.... Neter-Kua,от теб би излязъл страхотен адвокат!

[paparosko]

Neter-Kua,

Не искам да споря заради самия спор.
Аз изказах моето мнение по въпроса.
Не желая нито да налагам, нито да доказвам правотата му.
Това е моето разбиране за нещата и моята истина за устройството на Света.

От думите ти разбирам, че се осланяш само на петте си сетива, т.е. разбирането ти е материалистично.
Мистиката и окултизмът предполагат духовно развитие и се базират на метафизичното и ирационалното.

Според мен разбирането за Света, а от там и подходите ни за обяснението му са различини, вероятно и пътищата ни.

Разбрал съм, че нищо не се дава даром.
Всеки вижда това, за което е готов да види.

Бъди здрав и успех!

[Mandragora~Scream]

Допълвам още интересна иформация относно вампирите...



ЕЛИЗАБЕТ БАТОРИ (1560-1614)


Елизабет Батори е родена през 1560г. в една от най-старите и заможни фамилии в Трансилвания. Нейни могъщи роднини са кардинал, принцеса, главния министър на Унгария, както и царят на Полша. На 15-годишна възраст тя се жени за 26-годишния граф Ференц Надасди и отива да живее в замъка Шейте. Графът прибавя неиното фамилно име към своето, така че контесата да запази името си. Граф Надасди прекарва голяма част от времето си далеч от дома, водейки битки, като по време на неговото отсъствие Елизабет прави лизбийски оргии, примесени със садо-мазохизъм. Прислужникът на Елизабет, Торко, я въвежда и в окултното.

Елизабет избягва от замъка за кратко с неизвестен непознат, но след това отново се връща вкъщи. Щастлив от това, че съпругата му е отново с него, графът й прощава всичко. След като Елизабет се връща в замъка, започва все по-трудно да понася властната си
свекърва. За да се разтовари от напрегнатата обстановка Елизабет започва да измъчва прислужничките си с помоща на старата си бавачка, иконома Йоханес Ювари, Торко, горската магьосница на име Дарвула и вещицата Доротия Сентез.

Елизабет е на 40 години, когато съпругът й умира, тя отпраща своята свекърва надалеко и истинският периода на звертсва започва. Елизабет силно се страхува от стареенето и от перспективата да загуби красотата си. Един ден, съвсем случайно, една от прислужниците й я оскубва, докато й реше косата. Тогава Елизабет удря толкова жестоко момичето, че то започва да кърви и част от кръвта попада на ръката на графинята. Това й дава чувството странна сила, която сякаш преминава през тялото й и го подмладява. Сигурна, че е намерила тайната на живота и вечната младост, графинята заповядва веднага на Торко да съблече прислужницата и да направи разрези по тялото й, като събира кръвта в голям казан, в който впоследствие Елизабет се изкъпва, за да се подмлади.

След случката графинята си втълпява, че кръвта ще я накара да изглежда по-млада и жизнена и така тя решава да убива млади момичета, за да използва кръвта им. В замъка има специално подземие където момичетата са държани, за да бъдат "източени". Графинята се обгражда със специални хора, които отвличат младите момчета и ги водят в замъка, където впоследствие биват умъртвявани по особено жесток начин. Елизабет Батори започва да се счита за вампир и затова пие кръв и се къпе в нея.

През годините графинята и нейните подчинени убиват повече от 600 момичета, като всички са изцеждани до последната капка кръв. Селяните, които живеят близо до замъка, знейки какво се случва там и какви неща прави контесата, се опитват да й се противопоставят, но не успяват да сторят нищо срещу нея, защото тя има властни прятели. Един ден обаче една от жертвите на графинята успява да избяга и да разкаже на всички какво се случва в замъка. Първият министър на Унгария, Турцо, който е братовчед на графинята, решава да направи нещо срещу издевателствата и изпраща войници да я арестуват, заедно с подчинените й. На 30.XII.1610, когато войниците влизат в замъка, са изумени от онова, което виждат вътре: уреди за мъчение и момичета, мъчени по невероятно ужасни начини; над 50 "изцедени" трупа из целия замък; едно полу-живо момиче в балната зала, цялото надупчено и обляно в кръв; няколко живи момичета, в подземието, целите в рани...

Графиня Батори и нейните подчинени са арестувани. Срещу нея и съучастниците й е повдигнато дело през 1611г. Тя отказва да се признае за виновна или да се защити и въобще не се появява на самото дело. Всички са осъдени на смърт. Двете вещици са обезглавени и кремирани, на останалите съучастници в престъпленията са изтръгнати пръстите и след това са изгорени живи; само графинята успява да избегне изпълнението на присъдата. Тя, според преданието, е залостена в малка изолирана стаичка, в която умира на 21 Август 1614 (на 64 години). Но съществува и легенда, според която последното желание на графинята е да не бъде екзекутирана, а погребана жива в собствената си спалня. След изпълняването на желанието й замъкът е изоставен и запада. Едва 4 години по-късно крадци разбиват вратата на спалнята, но не откриват тялото й там.