Горкият ти дядо
Тенденция е , че около хора, носещи проблемите и нещастието си навсякъде, и отдават значение предимно на тях, трудно се вирее, пък ако ще и рибка да е.
Една жена полива градина години наред. Нито цветята вирееха добре, нито доматите й кайсията и къпините раждаха добри плодове. Идва друга жена и всичко избуява, сякаш празнува всяка пролет.
Всичко прави по същият начин, както предната, в същата последователност, със същата вода...
Това аз го виждам с очите си, всяка година и като човек, който не вярва в чудеса, ща кажа само, че в тази жена има нещо, не зная как да го кажа... подобно на това, което християните наричат ангел.
Добът дух.
Котките, при тях смятам, че няма добър и лош дух. Те са един дух, в много тела. За това не могат да бъдат дълго подтискани, защото този дух ги пази и си ги прибира, когато усети.
Много хора се питат "за какво ми е котка, какво ми дава тя, че да си взема при мен? Кучето е приятел и ме слуша, а тя е своенравна, горда и недоверчива." И са прави, колкото и да съм се опитвал да споря.
Човека обича робството, а не равноправието. Човек, вместо хармония с околния свят, предпочита да доминира над него, стреми се към това.
Кучетата му създават една малка илюзия, че това е така, създават си малък свят, в който хората са шефовете, а котките... те в друго, освен в хармония, не могат да виреят. Дори няма да бъде пресилено, ако кажа, че я олицетворяват.
На нея не е нужно да и давате бисквитка, за това, че ви дава лапа и ви носи чехлите. Не трябва да я биете, за да разбере кое е правилно и кое не. И ако не разбирате, че трябва да сте благодарни, само заради това, че тя стои около вас, то по-добре не насилвайте нещата... вземете си куче.