В книгата на един антрополог пише следното:
Духът покровител или дори душата на човек могат да странстват надалеч, докато той спи, тъй че сред племенните култури е възприето, хората да бъдат събуждани от сън много внимателно. Така например, в твърде отдалечените една от друга шамански култури на мурнгините в Австралия и на варао в Южна Америка се сблъскваме със схващането, че внезапното събуждане е твърде опасно. [Warner L., A Black Civilization: A Social Study of an Australian Tribe, 1958; Wilbert, J. Tobacco and Shamanistik Ecstazy among the Warao Indins, 1972].
Както става ясно, мурнгините гледат на това, като на серизна опасност, както през деня, така и през нощта: “В горещите следобеди хората често спят на сянка, и ако се наложи някой от тях да бъде събуден, това никога не се прави набързо, а с много внимание и голяма предпазливост...“[Warner].
В домовете на хиваро спящите се будят колкото е възможно по-деликатно, често като някой тихо свири на флейта нежна музика. Излишно е да споменавам, че използването на будилник, от шаманска гледна точка, е нездравословно. Сред някои племена пък е възприето спящите шамани изобщо да не бъдат будени, при каквито и да е обстоятелства.