сън бе аз зная.........

[ilusia]

Не ще забравиш ти нали ,
парещите мой устни.
Макар и сън да беше
те отведох в моята реалност.
Не ще забравиш допира на кожата ми
в нощта... нощ - по-страстна и от дъджа.

СЪн беше .. магия...
недоизказана стихия.
Ще помниш ти нали дете
устните ми вплетени в тебе ?!

Сън бе аз зная... едва ли помниш този сън
ДОйдох на пръсти аз...
И тъй и си отидох...
И в нощта дарих ти аз
целувка на фея красива
на самова свенлива...
На жена неповторима.

ГОдини нейде в тебе спомен ще гори
ще изгаря твойте очи.
С друг съм аз сега....
И вече не съм твоята жена...
Ала целувката една... вечно ще гори
върху разпалените устни.

Ще гори тя... защото бе една.
Дойдох аз в сънят ти...
обладах духът ти ...
и откраднах любовта ти.

Помниш ли ме ти кажи?
Забрави ли сините очи ?
Запомни ме... запомни как
изпепели ме.
ДО дъно покориме
а после избяга някъде далеч
сякаш носеше на Бого меч
И с този меч - разсече ми Господ дУшата

И сега за друг мечтая аз
и друг е в моята власт.
Ала споменът за мен
ще гори вечно в твоя ден