Избиване на баланси....извинявам се... имах нужда от това

[ilusia]

Знам.... знам .... знам !
Всичко знам.... и все пак боли.... защо толкова ме боли ?
Ти дори не ми беше толкова близък...
Май се сещам.... да... ти бе прекрасен човек.... идеал за баща...
Ах как мечтаех да танцуваш на сватбата ми...как мечтаех да поведеш хорото....бе прекрасен танцьор...
Усмивката , снежцът в косите...сребристите нишки в мостаците... и очите.. ах тези топли очи....
Очи... който завинаги помръкнаха...
Как мечтаех.... о да... бях решила да събера цялата рода... всички.... най-накрая да спра да шушна на мама коя е тези симпатична лелка дето ми се обиди , че не съм я познала.. а мама да ми се усмихва мило и пак да ме скастри , че не съм познала леля си... или братовчед ми... който ме гледа съблазнително smile
Да... мечтаех на бала ми да си с нас ...
Знаеш ли колко ме боли.....ужасно много... днес бе най-тежкият ден в живота ми...
Да видя... да видя 1000 човека... как плачат... тази болка.. тази не поносима болка....
Защо... колко не лепо... колко тъпо... колко тъпо и нелепо....
Не можа да видиш дъшеричката си... как взима наградата... каква певица става...племеницата ти... навърши една годинка и в същият ден си отиде... защо... защо Боже... защо....
Знаеш ли колко сърца остави....знаешли как съпругата ти бе съсипана... молеше те .. умоляваше те да се бориш... и баба... помоли те да станеш и тя да легне....
Васко... за малко да припадне носейки кръста... а аз ... носех венеца и се чудих аз ли нося венеца.. той ли мен или и двамата носехме Светли...
Знаеш ли колко мъже , се криеха и плачеха... като малки деца...
Обичах те... Боже колко те обичах...
Искам... искам да .... да крещя... да викам... да.... да ме прегърне някой....
И как.... мама оттък най накрая се оспокой....смеехме се на теб магре такова... как ни гонеше... как си играеше с нас... на магариите ти.... дяволите те взели къде си бе човек...
Сестра ти е съсипана...
Учудих се на господин Президента ни... колко точно те описа с 5 изреченя...
Ех Пепи... Пепи... защо си отиде така Пепи.... как можа................
ТОчно днес... помня как копнееше за този ден вуйчо....
Искам да заспя... и как... пред очите ми си ти - обезобразеното ти лице... студените ти ръце....очите... раните и шевовете..и този звук..... оглушителният звук от цветя и пръст по ковчега....
Боже колко прекрасен човек беше ти.....колко успокойителни ми наръгаха... всичко изхвърлих...как да се успокоя... как...
Само днес вуйчо... обещавам ти... само днес... ще плача..както никога... само днес мили мой... само днес...
Не искам отешителни слова... не искам ... искам да плача... само днес... повзоляваш ми нали ?
Разбира се, кога си ми забранявал нещо?
И другите ги боли.. но те не знят, те не виждат... защо аз мога ?
Защо подяволите виждам как си се търкалял.. ужаса в очите ти... болката ... страха...
Боли ме... моляте... върни се... прегърни ни ....само за миг... само ... за секунда....само за мъничко....
Айде моляти се бе Петре....
обичам те .....чуваш ли... обичаме те... и малката ти дъщеричка... и всичкитв ония коли... дето бяха километри.... дето ... дето чувах как ридаят... а аз... носейки венца... се чувствах.... важна... близка до теб.. и това ме съсипа...
Искам да .. не те познавах... да бях някоя от тях... позната , колежка....някоя... но не.... аз съм..
Обичам те... збогом

[sesil]

Мило, напълно разбираема е болката, излей си я, ние сме тук за да те прегърнем и да ти кажем - с теб сме - не си сама в този труден момент.