[align=center]ЧУвал ли си някога шепот на трева ?
Дихание на розкош...
Живот извън човешка суета ?
Усещал ли си някога копнежа по звездите
и мънички искри в очите ?
Как пулсира всичко в теб,
как боли от дъждеца крепък?
И как слънцето те милва нежно ?
Усещал ли си някога любов ?
Неземна и красива ?
Нечовешка , дори и дива ?
И чувствал ли си някога това
да бъдеш сякаш с двойна душа ?
Да няма ревност , болка
сълзите да са миг от вечността ?
А вечността часът на любовта ?
Усещал ли си как горят звездите ?
Как топли те ветрената ласка ?
И чувал ли си как растът тревите?
И питал ли си онази любов в сърцето
че онзи е до теб ?
И няма страх от загуба зловеща
от кървавата наша среща
защото ти си тук , това ми стига...
Няма утре нито вчера
няма днес или завинаги...
Думи , страст и суета..
лъжа и поредна сълза..
Знаем това...
В думи не се вричаме
лъжа е дори да ги изричаме...
Светът го няма щом сме двама
няма ...... аз и няма ти
само ние....и завинаги[/align]