[align=center]Ден свещен от небето надарен
Задушница сега........
празника на мъртвата душа..
За живите умрели,
за мъртвите живели,
за душата за сърцето,
и стареца и за детето,
за птицата в морето ,
и рибата високо из небето....
За всички тез души
прекланяме глави
И роним тихи си сълзи
в дан на суета....
Не сълзите в очите,
а болката в душите.
Тез сълзи са по-горчиви
по-парливи и не милостиви!
Фалш и суета , за мъртвата душа
скърбиш човеко ти , нали ?
За кой скърбиш кажи ми ?
За човека вечно отлетял
или за себе си ,живота си неизживял ?
Хайде , дайте вино !
Нека се напия...
нахрани ме с малко топлота
че мъртва е и моята душа....
Хаиде не скъпи се ти човеко
гроба ми полей !
Точно ТИ там ме прати
навеки а сега жалей !
Хайде с жито надари ме
за душата мъртва ми сега
мъртвите живеят
в човешките сърца.....
И рая даже ще се згромоляса
над света сртуден...
че мъртва е душата ти , на мрака
във вечен плен....
Нахрани душата ми ,
че тя ще се роди !
Моята сега....
а не мъртвата сълза
[/align]
