Андромеда и Илюзия :)

от **ilusia** » 12 Юни 2006, 17:55

Тази вечер раят отваря порти,
тази нощ пее ангелски хор в съня ми...

Тази заран благославям нощта ни,
тази вечер не искам заранта,
да настъпва тъй бързо в нашата душа.
Искам вечен да е този миг,
роден от ангелски зов и дяволски виг.

Искам нощта млада да разцъфва пред мен,
искам да превърнем мрака в светъл ден,
искам да те запазя вечно в своето сърце,
искам да не се дели душата ми на две...
денем да те търся искам в мечтите,
нощем да те гоня в на съня мъглите,
искам те в моя свят,
но не го руши, не го превръщай в ад.

Че адовият огън е студен,
не прилича на пламък от страстта роден,
на птица-жар , на див пожар...

Звездите рисуват твоя образ в нощта,
с твоя дъх галят ме ветровете луди,
с усмивката ти нежна посрещеа ме утринта,
и с целувките ти нежни ласкаво ме буди.

АХ как мечтая за това,
да не бъде сън нощта,
да стане тя навеки,
моя сбъдната мечта...
Не си отивай , моляте недей!
Остани и вечно с мене пей...
Душата си с моята ти слей.

Ще ти изпратя музиката на моята душа,
приеми я нека бъде с теб до края на света,
нека ти дари това, което съдбата ти отне,
пазия тя не ще никога те предаде...

Никога... във огънят се тя кълне....