Божествена забава

от **ilusia** » 22 Юни 2006, 15:47

Света ми някак си се срина
ей така.. сякаш бе шега.
Нелепа Божествена игра ...
Пародия на смъртта....

Удар , сълза...
Кървава река..
Усмивка насилена
Пресилена лъжа...

Раждах се , умирах
загивах в пепелта
на лумнали пожари
в дъжд от звездопади.

Животът ми - кървяща рана.
Свят един... на граници мечти
на ироничните игри.

Ръцете ми - в белези красиви.
От тръните на розите бодливи.
АХ каква съдба , каква игра...
Божествена забава...

Сънищата ми - трагедии
кошмарни комедии.
Не питам и не плача
да ридя време нямам

Става малкото сираче...
и на път отново то поема
Ще се сгуши като малко раче
под камъни подводни..

от **Arhimikus** » 23 Юни 2006, 12:38

И тъй забързани в безкрая,
ще търсим, плачем и летим...
божествената им играя ще проиграя,
и замъци от мъка ще стопим.

Лунарни месеци ще минат,
ще видим ние своята тъга.
И ангели божествени ще сринат
вратата към безмълвната гора.

Лъчи от радост ний ще видим,
отразени от зелената трева.
Любовта отново ще раздвижим,
между мен и теб... между цялата земя...

от **ekaya** » 23 Юни 2006, 13:08

браво, Arhimikus, това си е чисто по Дебеляновски icon_cool

Добре дошъл в кръжока по стихоплетство към magicgatebg :wink:

Лъчи от радост ний ще видим
Лъчи от топла светлина
До дето погледа ни стига
До де я има любовта
icon_flowerface

от **Arhimikus** » 25 Юни 2006, 07:42

Предлагам да издадем стихосбирка :mrgreen:

от **ilusia** » 25 Юни 2006, 08:39

Стига бе... гади ми се вече от тая дума.
Приятелят ми и майка ми само ми крякат на главата ,че си разпилявам таланта из форуми... колко лесно някой можел да направи бизнес с тва и тн...
Ама мен не ми пука ;) Аз пиша от сърце за удоволствие и не мисля , че някой ще иска да издаде моя стихозбрика... с толкова граматични грешки :oops:

от **Марио** » 25 Юни 2006, 09:03

По-добре обърни внимание на приятелят ти и майка ти. Имаш талант

от **ilusia** » 25 Юни 2006, 09:36

Misi

Днес уча от 8 и 30 сутринта и съвсем ме отнема... сама си говоря вече

Е то така , моята скромна натура обича да говори мъдрости , за тва и сама като няма с кой...
Нее... хора спретеме бе... ще се побъркам icon_eusa_dance

от **Arian Star** » 25 Юни 2006, 10:55

Ето, ви едно мое стихотворение, като някакъв отзвук на Илюзия

[align=center][align=justify]Озарение

[B]Какво съм аз за теб?
Дали розата бодлива
понесла се по реката на забравата?
Дали въздуха блуждаещ
или водата морска?

Какво съм аз за теб?
Жената излязла от
пенестите вълни на
морската шир безкрайна

Всеки път отговора
диря и не зная кога
ще открия ключа
на вратата заяла

Какво съм аз за теб?
Тайната велки или
простотата неземна
облака в небесата
земята на пролет мирищеща
ухание опияняващо сетивата
или духа самотен в бутилката.

Какво ли съм аз?
Какво ли си ти?
Едва ли сама
отговора ще открия
ала все още неуморно търся
някъде кой знае къде.

Като самотен ездач
в пустиня бездна
препускам сама
и сякаш самотата
отваря тишината
на тихия крясък на птица
пропаднала в бездната душевна

Какво ли съм аз за теб?
Песъчинка малка жалка
или пък енергията силна
някоя или пък никоя
отговора в мен ли се крие
или пък в теб самия

Радвам се, че има такава красива поезия тук и ме вдъхновяте и аз да се престраша да пусна нещо тук[/align][/align] icon_flowerface

[/B]