Мащерката

[hekata_ehnaton]

Един ден, само ден преди Еньовден, лятото припираше с горещите си фусти по полите на Витоша и гонеше свежия планински въздух към равните ширини на София. "Най-кратката нощ бе днес", помислих си аз, докато бавно закопчавах гривната си. Черната кожа ме докосна и сякаш залепна по китката ми и остана там, топла, но.. мъртва. Застанах пред огледалото - усмихнах се на смешната картинка, която представялваше косата ми и бързо заключих апартамента.
Бягах по улиците и си мислих за тази нощ - дали ще е там, дали ще я видя...
Денят мина парадно през часовника и когато най-накрая ръбчето на мантията му се прошмугна в миналото, Нощта тихо и срамежливо се показа, подшушна нещо на мащерката, тя се засмя и го разказа на ригана до нея...
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,... броях аз и късах нежните им стъбълца. Те все така се смееха на това, което нощта им бе казала и в тях грееше нейната сила. 99 и половина. Стига толкова! Напълно достатъчно - за всяка болка по една. За всяка, без едната половинка. Коя ли е тази половинка?
И тогава я видях - грееше във вечният си смях, бъбреше си със звездите и тихо светеше над Земята. Луната се изгиаше и до сърпчето й бе седнала Нощта, шепнеща й за смеещата се мащерка...

[EliKarim]

Браво!
Чудесен стил и начин на изразяване. Пишеш хубаво (ако е твое творение), продължавай в същия дух! Отдавна не ми беше харесвало нещо така...

[hekata_ehnaton]

Мое е, естествено Благодаря ти