Из "Алхимикът" на Паулу Коелю

[AryanSun]

"АЛХИМИКЪТ”
“Това,което прави живота интересен,е възможността да осъществиш мечтата си.”
* * *
Всеки от нас,когато е съвсем млад,знае каква е Личната му легенда.През този период всичко е ясно,всичко е възможно.И човек не се страхува да мечтае и да иска онези,неща,които би желал да извърши през живота си.С течение на времето,обаче се появява някаква тайнствена сила,която се опитва да докаже,че е невъзможно Личната легенда да бъде осъществена.Това са сили,които изглеждат лоши,но в действителност благодарение на тях постепенно се научаваш как да осъществиш Личната си легенда.Те подготвят духа и волята,защото има една велика истина на тази планета:независимо кой си И с какво се занимаваш,щом силно желаеш нещо,това означава,че желанието ти се е родило в Душата на Вселената.Това е твоята мисия на Земята.

-Дори ако това е само желанието да пътувам?Или да се оженя за дъщерята на търговеца на платове?

-Или да търсиш някакво съкровище.Всемирната душа се подхранва от щастието на хората.А понякога от нещастието,завистта и ревността...
Единственото задължение на хората е да осъществяват Личната си легенда.Всичко се свежда до една единствена същност.И когато силно искаш нещо,цялата Вселена ти съдейства,за да по-стигнеш желанието си.”

* * *

“Хората твърде рано откриват смисъла на живота си-каза старикът с горчивина в очите-Може би поради това се предават твърде рано.”

* * *

Ако обещаеш нещо,което все още не притежаваш,ще изгубиш жеканието да го постигнеш.

* * *

Винаги е така...Нарича се принцип на успешното начало.Това е късметът на начинаещият.Това е така,защото Животът иска да изживееш Личната си легенда.

* * *

-Защо не отидете в Мека сега? - попита момчето
-Защото Мека е това,заради което живея.Тя ми дава сили да понасям еднообразието на всички тези дни,мъл-чанието на кристалните съдове по рафтовете,обяда и вечерята в онова отвратително кафене.Страхувам се да осъществя мечтата си,тъй като после няма да има нищо,заради което да живея.Различен си от мен,защото искаш да постигнеш мечтите си...Представял съм си хората,които ще бъдат около мен,разговорите и молитви-те,които заедно ще кажем.Но се страхувам да не би всичко това да се окаже едно огромно разочарование,затова предпочитам само да мечтая.Свикнал съм с живота си,такъв,какъвто е.Не желая да се променям,защото не знам как да се променя.Твърде много съм свикнал със себе си.И сега,когато знам за огромните възможности,които се откриват пред мен,се чувствам по-зле,отколкото преди.Защото знам,че мога да имам всичко,а не го искам.

* * *
...никой не се страхува от неизвестното,защото всеки човек е способен да отвоюва онова,което иска и от което се нуждае.Страхуваме се да загубим това,което притежаваме,било то животът ни или пък градината ни.

* * *

-Maktub-каза накрая Търговецът.
-Това пък какво е?
-Трябва да си се родил арабин,за да разбереш-отговори той-но ако трябва да се преведе,това означава прибли-зително "така е писано”.

* * *

Всяка отхвърлена благословия се превръща в проклятие.

* * *

Сега разбирам,защо искам да се върна при овцете си.Защото ги познавам:не създават много работа.И не е трудно да ги обикна.Не знам,дали мога да обикна пътищата,но пустинята е тази,която крие моето съкрови-ще.Ако не успея да го открия,винаги мога да се върна в къщи."
* * *
...решенията са само началото на нещо.Когато някой взема решение,той всъщност се гмурва в опасно тече-ние.И то може да го отнесе в посока,за която изобщо не е предполагал в момента на вземането му.

* * *

Вселената е създадена за да говори на език,който всички да разбират,но е бил забравен.

* * *

Ако можех,щях да напиша огромна енциклопедия за думите "късмет" и "съвпадение".С думи като тези е написан световният език.

* * *

...предчувствията са мигновено потапяне на душата във Всемирния поток на живота,където историята на всеки човек е част от едно цяло,така че всичко можем да разберем,защото всичко е написано.

* * *

Всеки учи по свой начин.Неговият начин е различен от моя,така както моят начин се различава от неговия.Но както той,така и аз търсим своята Лична легенда,заради което го уважавам.”

* * *

Ако можеш никога да не излизаш от настоящето,ще бъдеш щастлив човек.Животът ти ще се превърне в безкра-ен празник,защото той не е нищо друго,освен моментът,в който живеем..

И един ден тази сутрин щеше да бъде само спомен.Сега обаче тя бе настоящето,празникътмза който бе споме-нал камиларят.И момчето се опитваше да изживее този миг с помощта на уроците от миналото и мечтите за бъдещето.”

* * *

Сигурно Бог е създал пустинята,за да може човек да се усмихне при вида на палмите.

* * *

Хората се оставят да бъдат очаровани от картини и думи и накрая забравят за Световният език.

* * *

Бъдещето принадлежи на Бога и само той може да го разкрие при изключителни обстоятелства.А как успявам да разгадая бъдещето?По поличбите в настоящето.Тайната се крие именно в настоящетолако обърнеш по-голя-мо внимание на настоящето,можеш да го направиш по-хубаво.А ако направиш по-хубаво настоящето си,то-ва,което ще се случи в последствие,ще бъде още по-хубаво.Всеки ден носи в себе си Вечността.Бога рядко предсказва бъдещето и то само тогава,когато това бъдеще е написано,за да бъде променяно.

* * *

-Сърцето ми се опитва да ме предаде.Не иска да продължа пътя си.
-Това е добре-отговори Алхимика-Доказва,че сърцето ти е живо.
-Тогава защо трябва да слушам сърцето си?
-Защото никога не ще можеш да го накараш да замлъкне.Ако познаваш добре сърцето си,то никога няма да те предаде.Защото ти ще знаеш какви са мечтите и желанията му и ще се съобразяваш с тях.


...Момчето продължи за слуша гласа на сърцето си,докато вървяха през пустинята.Започна да разбира неговите хитрости и да го възприема такова,каквото бе..."сърцата на хората са устроени така-ми каза сърцето-страхуват се да осъществят най-големите си мечти,защото мислят,че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат.
Ние,сърцата,умираме от страх само при мисълта за любов,изчезнала завинаги,за мигове,които биха могли да бъдат прекрасни,а се е получило обратното,за съкровища,които биха могли да бъдат намерени,а са останали завинаги заровени в пясъка.Защото ние страдамо много,когато това се случи...”


-Сърцето ми се страхува,че ще страда - каза момчето на Алхимика
Кажи му,че страхът от страданието е по-лош,отколкото самото страдание.Сърцето никога не страда,когато търси мечтите си,защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и Вечността.

* * *

-Всеки човек на земята има свое съкровище,което го очаква-добави сърцето му-Ние,сърцата рядко споменаваме за тези съкровища,тъй като хората не искат да ги открият.Говорим за съкровища само на децата.
После оставяме животът да упъти всеки към собствената му съдба.Но,за съжаление,малко са тези,които следват начертаният им път.Това всъщност е пътят на Личната легенда и на щастието.И тъй като хората мислят,че светът е пълен със заплахи,той наистина се изпълва с такива.Тогава ние,сърцата започваме да говорим все по-тихо,ака никога не замлъкваме съвсем.И се молим думите ни да не бъдат чути,не искаме хората да страдат заради това,че не са послушали гласа на сърцето си.

-А защо сърцата не съветват хората да не се отказват от мечтите си?-попита момчето Алхимика

-Защото в този случай сърцата страдат най-много.А те не обичат да страдат.

* * *

Преди да осъществи някоя наша мечта,Всемирната душа винаги ни подлага на изпитание,за да прецени какво сме научили по пътя към целта.Тя прави това не защото е зла,а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците,които сме научили,вървейки към нея.Именно в този момент повечето хора се отказват...Всяко едно търсене винаги започва с късмета на начинаещия.И винаги завършва с Изпитание за завоевателя.”

* * *

Когато големиите съкровища са пред нас,ние никога не ги забелязваме.А знаеш ли защо?Защото хората не вярват в съкровища...

* * *

Животът наистина е щедър към тези,които следват Личната си легенда.

[WandaBlenda]

Ариец,най добре човек да хване и да си го прочете целия алхимик.За вси4ки ентусиасти,има го в спиралата.

http://spiralata.net/s.php?SearchType=2 ... A%F0%F1%E8