правя си ги днес сама.
От рибарска мрежа-
от разкъсани платна.
Нежно ги съшивам...
вдъхвам им живот.
Да ме топлят силно
с ангелски благослов.
Загръщам се в тях
скъсани .. непотребни
спомени за мен тъй вредни.
Идете си в миг...
правете се , че не чувате моят вик
Идете си сега...
с призрачният кораб с разкъсани платна...
И по призачните дюни ,
беден и нехаен
безплътен образ пак
гради въздушни кули
и на призрачните рози
той ухае....
Върви за сетен път припомнил
в сърцето свое , дом родина
любовта ли бе дето някога край
него тъй нехайно мина ?
Броди и блождае
нейде из призрачните дюни
Скитник малко закъснял
с прехласнали се думи...
Скитник със безплътно отражение
на приказно видение...
Призрак в елмази и позлата...
Труп играчка за децата
