[center][font=Verdana]Тиха радост , тиха мъка
в тихи дни присяда тихичко до мен.
Нежно ми мълви за тихите сълзи...
Тихичко ме пита " знаеш ли кажи , какво е тиха болка в шумни дни?"
И тихичко й отговарям загледана в бездънните очи " тихо е когато само те боли"
Усмихва ми се , тихичко едва...
погалва безмълвните уста...
И тихичко ридае в мъртва самота...
"Ти момиче си една...такава тихичка душа...май да страдаш най-умееш
в покорна самота...сърцето си тихичко да прилъскаваш в тихата лъжа"
И тихичко се тя обърна
в черният си шал се пак загърна
Тихичко отиде си , както бе дошла
остави ме да страдам тихо - в самота...
Че тихата сълза...е най-истинската мъка[/font][/center]