[align=center]Край - Платих.
Разплатихме се Съдба..
Нали ? Нали така ?
Пих..мечти и щастие
и от тях се опияних...
Пих...и глътките си не бройх.
И колко ли сега..
трябва аз да ти платя ?
На кредит даде ми тогава
излъга ме СЪдба...
че мечтите са без пукната пара.
Платих ли ти ?
Кажи...защо мълчиш в тази врява ?
Нима още искаш , ти Съдба ?
НИма....ненаситница си зла..
Та какво ли мога да ти дам...
какво ли имам си сега ?
Хайде...вземи ме...
Да платим , за греха.
На човешката душа.
Мечта....илюзия.
Не струва пукната пара...
ала ще плащам....да изплатя греха
ЕХ...колко ненастина си сега..[/align]