ще си ида...

[ilusia]

[align=center]
Ще си ида , като шепот разпилял се
сред хаоса от звуци на тълпата...
Ще си ида , като цветовете прецъфтели
от тревата...на някога тъй дивните цветя

И ще си тръгна...макар и в позлата ,
аз пак ще бъда вечен просяк на любов.
И с нями звуци ще раздирам тишината ,
дано смили се някога над мен..

И огноьове тъй горещи , диви
аз ще потуша...
В дебрите на мрака оноемели
себе си да приютя....

Ще си ида...в музика и диви страсти
ще си тръгна...по друмища и крастопъти
ще срещам погледи тъй сластни
и ще се разделям..както хилядите пъти[/align]

[marise]

ilusia - посвещавам последното нещо, което написах на теб! Не ме питай защо, просто ми дойде отвътре:

Държа в черупка сърцето си обвито,
за въздуха жадуван то тупти,
и в зов за помощ стон издава,
с немия си глас безмилостно крещи:
"Господи къде си ти ?"

[ilusia]

Докоснала си ме.....

[AMON RA]

Не си отивай- моля те поспри.
сърцето ми ранено макар и с думи - стопли ти.

не си отивай с този вихър от мъка и сълзи.
немога да те имам но в душата си ми ти.

не си отивай-аз ще страдам,
както никой друг. поспри.

не си отивай, не погубвайтъй красивите мечти.

[ilusia]

Събирам нежно парченца
от моята остаряла любов
и сякаш по лунна пътека
крачи полека прашният ми живот.

Толкова страсти горещи ,
толкова много любов ,
толкова тръпнрщи нощи ,
се скитат забравени -
сенки на минал живот!

И колко сълзи изгарящи ,
колко мъки горчиви ,
колко обич изпепляваща
се вплитат в илюзии красиви-
чаровни , наивни , вечни...игриви

Събирам нежно парченца
от моята остаряла любов
И сякаш по лунна пътека
сефирна и лека
забравям този прашен живот