


Това си ти.
Затворила очи,
стояща под дъжда.
Никога не си мислила, че
ще направиш нещо такова.
Никога не си се виждала като...
...не знам как да го опиша...
... като...
като някой от онези хора
които обичат да гледат луната,
или които прекарват часове взирайки
се във вълните, залеза или...
Предполагам разбираш
за какви хора говоря,
А може би не.
Както и да е, може би
това ти харесва.
Да се бориш със студа
и чувството как водата се просмуква
през фланелката ти
и докосва кожата ти.
И чувството как земята
се размеква под краката ти.
И миризмата.
И звукът на дъжда удрящ по листата.
Всички неща за които се говори
в книгите които не си чела.
Това си ти.
Кой би предположил?
Ти.