мръсната гадна реалност

[Shedinko]

Реалност

Изправен в гората,
поглеждам земята.
Отврщам главата,
а в шубрака заек потрепва
в такт.
В такт с вятъра и листопада.
Всичко е тихо,спокойно,
съвършенно..съваршенство.
Изпаднал в нирвана крясъл
уплашен събужда душата.

Тези дървета са сгради високи,
мършава котка бъкра в казана
съпроводена от улична врява.
Опърпана дама завита с чувала
с поглед жален си разкаква съдбата.


А след началото идва края

Девет месеца купон,
а след това?Какво?!
Отпивам първата глъкта въздух
и цялата болка започва.

Глезен като малък,
живял в измама.
След седмата година навлизам
в джунгла голяма.Това е живота.

Искам да съм някой пътя е пред мен.
Живея за хората, а не за мойто его.
Защо?Защо това е принципа?

Пристрастен в забързаното ежедневие.
Страничен наблюдател съм.
Подхранвам собственото престъпление.
Искам живота си аз да приключа преди следващия етап.

На кой бих бил нужен?!?

В този час,
в този живот.
Път без начало,
край без идея,
живот без смисъл.

Ето!Светлина в тунела.

Бръснача отскача,
ръката отслабва,
главата се свлича
с усмивка голяма.

Вижда се края!

Сбогом край! Аз чакам ново начало!