Mравки

[mandragorko]

[align=center] Mравки


Корен.Посока сочи.
Змията тича.

Края на пътека дълга.
Камък троши последни думи.

Змията гмурка се под него.
Птица пада.Втори камък.

Небето потъмнява.
По земята пъплят вече мравки.

Пера.Сянка на облак.Лъч.
Звезда в гнездото.

Докосване на трети камък.
Олтарът-кожа,кости и земя.

Жена до дървото.Кости.
Кожата-черна,на нея.
Огън.Котле.

И вече пълен мрак.
Аромат на диво.
Луна облечена в билки.

Ръсна риган.Земята огря.
Запален залез.

Звездите-трите камъка.
Луната-падналата птица.
Изгревът-змията с нова кожа.

Жената-дърво изправено.
Плачеща върба,змия в косите
Клони вплетени в луната.
Змията изкушена.

Котлето-огледало.Целувка.
Полита птицата.
Мравки по котлето.

Грехът изкупва се.
Камъните смилат и последните желания.

Огънят чупи ги.
Стъкло се разтапя.Отново огледало.
Сребро се стича по лицето.

Сълзите животворни.
Котлето-калейдоскоп на вечното и нищото.

В калейдоскопа-вселена.
Стъклото,в прегръдка.
Нож на две.Мравки...

Кожата-змийската.
Земята-мокра,сребърна.
Ножът,длани-женски...

Змията-косичник.
Ножът в косите,птицата-устни.
Длани.Огън.

Огледалото-нова утроба.
Среброто-кръвта на дете.
Змията,нападната от мравките.

Мравки.Кръвта-Амарант.
Еленов рог.Тръпки.

Студът опитва огъня да потуши.
Вятърът-съратник срещу жената се изправя.

Мракът на части.Късове-кристали.
Огънят тупти.Мравките-тръпки.

А птицата изгнива в таз' земя-черната.
Но еленовият рог разкъсва булото на мрака.

Проникват във водата.
Вълнуват огледалото.
Мравките.
Птицата отнесена е.

Тръпките-конци.
Дърпани от мравките.
Зов за изгрева-живот.

Ръце в котлето.Риганът-стрела.
Рог-садило,лък.

Луна,лъчи,лов.

Мишена е сребърното огледало.
Стрелата преминава,забива се в дървото.

Женски вопъл.
Раната-утробата.
Ловът към своя край е.

Във всяка смърт началото се крие.
Оргазмите са малък край.
Сребро стича се...

Змията изиграла ролята си,отдава се на мравешкия глад.
А котлето пее..
Риганът израства.

Извор на живот.
Дали ще литне птицата отново..

А тя в душата на дете.
Перо в ръцете.
Крило на облак.

Мравките посрещат утрото.
Нов ден....


[/align]


Посвещавам стиха на Галина Дим,благодарейки й за всички моменти на одухотворение и радост,които е внасяла около мен и нашите приятели.....

[galina_dim]

Напълно бездумна съм. Ти знаеш как ми влияят жестовете.

И си пораснал. Много.

[mandragorko]

Галина,
.....за това,че те познавам и мога да нарека...ЧОВЕК....дерзай!!!