Аз поисках и дъжд заваля,
ситни капки от лунна роса .
Самотна по твоето лице се търкулна сълза,
след малко е последва още една.
Устни бавно влагата изпиват,
устни бавно в целувка се сливат.
Ала звън проклет изкарва ме от съня,
отиват си бавно ноща и една мечта..
Прегръдка, поглед мил и тръгва си тя ...
Прегръдка, звън и влакът бавно потегля
Самотен, замаян стоя на перона,
Самотен, наблюдаващ как отдалечава се вагона.
Изщръкване, глас, звън ...
Часовникът изкарва ме и от този сладък сън.
Спомеът бавно се отдалечава ...
Споменът, които не знае що е забрава.
Закуска, цигара и после на път...
Надежда, мечта, кой знае кога пак ще те видя ...
Събота вечер, девет часа ...
Сам на перона, надявам се под дъжда ....