Празно...

[NAT]

Здравейте всички Аз съм един вид нова тук, защото отдавна влизам в този форум, но досега не съм писала нищо по темите. Но виждам, че няколко човека са постнали разни стихотворения тук, та реших и аз да постна 1...Ще се радвам, ако ви хареса



Празно...

Празен поглед- взирам се в него.
Празни чувства, ненужни, от лед.
Празна душа и сърце наранено.
Празна била любовта ти към мен!
Празен града, само призраци бродят.
Празна пустиня остана във мен,
спомени стари в умът само има.
Всичко се срина, пропадна за ден!
Изгубих се в мрака, сред празни надежди!
Писъци чувам, сърцето крещи!
Шепот далечен към тебе ме води,
но път не намирам, дори и следи.
Плача, но капки от кръв пак потичат,
обзема ме мъка и студ тъй жесток!
Но даже сълзите ми тебе обичат,
остана ми само проклета любов!

[Lubopitko]

Браво! На мен много ми харесва..

[NAT]

Благодаря

[Arian Star]

И на мен много ми хареса! Браво! Малко е тъжно, но иначе е прекрасно!

[NAT]

Да, тъжно е, но просто бях в такъв период, като го писах...Аз имам всъщност още няколко такива стихотворения и може да ги постна някой път

[EliKarim]

Понякога моментите на тъга и депресия са по резултатни от тези на радостта. По смело Нат, хубави стихове!

[NAT]

Реших да постна още едно стихотворение...То е още по- мрачно и от предишното...

Сън

Нощ, без луна, тъмнина, самота.
Обзема ме страх и зловеща тъга.
Докосва ме мрак с вледенена ръка,
усещам студения дъх на смъртта.
Сама съм, отиде си пак любовта!
Отнесе надеждата в мойта душа.
Ти беше за мене живот, светлина,
но тъмно е вече, без теб ще умра!
Преследват ме спомени зли и лъжи.
Не чувам, тъй глухи са мойте уши!
Не виждам, тъй слепи са мойте очи!
Плача със кървави, черни сълзи.
Бродя из пусти, самотни гори,
трупове стъпквам от минали дни.
Чудовищна мъка във мен се таи
и раните парят, умирам, боли!
Падам и пръсти забивам в калта.
Мека и нежна под мен е пръстта.
Стена, безпомощно в нея лежа.
Отварям очи...тъй зловещ бе съня!

[Arian Star]

Здравей NAT, страхотно стихотворение!

Ти имаш дарба, която трябва да се развива - много добра си!
И аз пиша стихове като теб, и доста от тях са много мрачни и за това не исках да ги поствам тук. Тежки са, може би защото отразяват живота ни в момента!

[heress]

Прекрасно стихче NAT.... наистина прекрасно. Рядко се среща творба която да ме впечетли толкова.

--.>Ако имаш други неща ще съм ти благодарен ако ги постнеш и тях някой път

[NAT]

Много ви благодаря за милите думи
Рали: ами да ти кажа честно това не ми е най- голямата дарба...аз съм на периоди и тези стихчета са ми от един малко тъжен период, но сега в момента някак си не мога да измисля нищо добро и почти всичко, което пиша прилича на текст на някоя чалга ;) А ти защо не постнеш някое твое стихче? Няма значение че са мрачни, сигурна съм че са хубави
Heress: имам още няколко такива стихотворения, но тях ще ги постна по- нататък. Ще се постарая да е скоро ;)

[NAT]

Здравейте Обещах, че ще постна още някое стихотворение- ето го и него! (Това е специално за Heress )

Ангели паднали,демони скитащи
с черни криле и със черни мечти.
Празни отвътре, стенат нестихващо.
Бродят и търсят те свойте души!
Слепи, студени, безплътни и грешни са.
Болка огромна във тях се таи!
В сенки от мигове черни обвити са,
искат сърцето да спре да боли!
Търсят живот, те копнеят спасени.
Агония черна така ги гори.
Мечтаят любов, светлина, избавление,
но черното слънце не ще ги спаси!
Отново по лунна пътека от спомени
поемат назад и назад, тъй сами.
защо ги наказа съдбата, прогони ги
от светлия свят без любов и души!