Поздрав за Хелоуин, нищо че отмина

от **Агнес** » 03 Ное 2005, 13:11

Едгар Алан По
ЮЛАЛЮМ

Небосвода бе скръбно надвесен,
вихър ронеше жълти листа,
вихър гонеше мъртви листа.-
То бе нощ - късна нощ в късна есен -
нощ над всички нощи на света -
бе сред Вейрския край омагесан,
бе край езеро Обер, в нощта -
там сред Вейрския лес омагесан,
дето призраци бродят в нощта.

Там в една исполинска алея
с кипариси, склонени над мен,
тъй печално склонени над мен,
бродех с мойта Душа - със Психея.
А духът ми бе плам разкален,
като огнен поток разкален,
който с лава щом гневно залее
върха Янек - лети устремен,
като стене, и свети, и тлее
през нощите на север студен.

В разговор меланхолно унесен,
думи ронеха наште уста,
както вихърът жълти листа.-
Аз забравих, че бе късна есен
и нощта на нощите в света -
аз не помнех тоз край омагесан
и мъглите над Обер в нощта -
нито Вейрския лес омагесан,
дето призраци бродят в нощта.

Полунощ вече бе превалила;
заредяха звезди към възток -
сякаш чакаха ден от възток;-
и тогава, лъчи заструила
в лъкатушен и светъл поток,
там Астрата, едва появила
своя сърп фантастичен, двурог,
възгордя в небосклона - извила
своя сърп фантастичен, двурог.

Аз казах:"Тя засенва Диана,
тя се носи в ефирно море -
от въздишки ефирно море;
тя в сърцето ми знай всяка рана,
дето червея нивга не мре;
и предвестница скъпа, желана,
над звездите на Лъва изгре -
в мрака нас да упъти изгре,
да вести в нашта скръб непрестанна
нам небесен покой - тя изгре!"

Но Психея простена неволно:
"Аз не вярвам звездата в нощта!
Тя е бледна! Тя свети в нощта!
Тук е страшно - и скръбно - и болно!
Да си идем от тия места!" -
И от ужас сломена, безволна,
в миг отпусна крилата си тя
над развените мъртви листа -
да се валят в праха меланхолно
над развените мъртви листа.

"Туй е сън - и той странен изглежда -
утешавах я тъжен и блед,-
но без страх нека минем напред!
Погледни - красота и надежда
над нощта тя разлива навред
и ни праща далечен привет!
Нека смело ний в сетен копнеж да
доверим своите мъки безчет -
тя от земния мрак ни извежда
и напътства в небесен полет,
тъй жадуван сред мъки безчет!"

Тъй мълвях и вървях аз до нея
над листата из нашия друм,
глух за техните вопли и шум -
и видях гроб пред нас да чернее,
чийто надпис смути моя ум,
но - уви! - не разбра моят ум -
и през сълзи прочете Психея:
"Тука твойта любов - Юлалюм -
спи во веки веков - Юлалюм."

И посърна в тоз край омагесан
моя дух под дъха на скръбта,
както жълтите мъртви листа -
и разбрах аз, че бе късна есен
и нощта на нощите в света,
сред която аз бродех унесен.
Запленен навсегда от смъртта -
о, кой Демон, кой Дух на Скръбта
ме доведе сред тия места!
- И сега ми е Вейр известен,
и туй езеро Обер в нощта,
и Вейрския лес омагесан,
дето призраци бродят в нощта.