Да сме двама в свят един..
Колко просто звучи,
но ти искаш да сме в светове различни
с маски , фалш и грим.
Аз така не мога сега ...
Аз искам световете си да подлеим.
Каня те в моя с отворена врата,
а ти дори не искаш да надникнеш от прага.
В окови ме обличаш,
крилата ми с нож разсичаш
Искаш на земята да ме задържиш,
а искам аз да полетя в безкрая днес .
Да не бъде празен моят ден,
да бъде изпълнен с чудеса
с цъфнали цветя...
Студен , жесток, върколак....
Кръвта ми изпиваш и на мрамор ,
студен мъртвото ми тяло полагаш .
Искаш всичко да убиваш и рушиш ,
мечтите ми по свой образ да градиш.
Не мога така разбери...
Аз буен огън в тъмна нощ,
аз нося Божествената мощ..
Аз летя , обичам и живея
аз копнея....
Мечтая и градя...
Живота си сама съграждам и руша.