[shadow=red]Отмъщение
Сега стоиш пред мен,
разкайваш се нали?
Въпросите са много-
защо ли?-ти реши.
Усмивка устните изписват,
замисли се ти.
Наказание за теб ще бъде,
отмъщението ми.
Стоиш пред мен и ми се молиш-
за бога спри!-
таз адска жажда устните гори,
в пепел скоро ще се превърнеш ти.
Вината не е моя,ти сгреши,
врагът в сърцето ми намери ти.
Молби за прошка ти редиш,
но късно е - ще изгориш!
Сърцето ми е глухо за молби,
щом болка ти му причини.
Болка си заслужи ти.
чрез мойто отмъщение нали?
Само стон гласът ти веч е,
молби ти пред мене не редиш,
обречен си човече,
животът ти е без мечти.
Ти направи туй,
несе замисли,
сега е време да платиш,
палача иде вече - край-времето изтече!
Стоя пред теб - величествена,черна,
ужаса в очите ти разчитам аз.
В мига в който пепелта ти стъпча,
ще съм отмъстена АЗ![/shadow]