Моляте съдба

[ilusia]

Моляте съдба ,
не ми отнемай любовта...
МОляте живот,
пожали последната надежда...
Моляти се Бог...
дай ми малко топлота...

Аз зная ,
силна съм сега.
Мога да преглътна и това.
Но моляте ,
не ми отнемай любовта

Как искаш ти да понеса
червена болка ?
Кръв, сърце раздрано?
Болезнен вик ,
последен стон...

Моляте съдба,
не ми отнемай любовта...
Дай ми малко
мъничко надежда..

Сред краха на дните,
след болките
и разрухата на сълзите..
Дай ми... малко.. мъничко

Мен ми стига зрънце доброта,
топлотата на усмивката.
Красотата на очите...
да превърнат залеза на дните
в изгрев -нов красив
буен... див...

Моляте съдба..
дари ми малко топлта....

[sesil]

Съдбата си вземи в своите ръце
тъгата - далеч от твоето лице
любовта в сърцето си намери
и на другите с усмивка я дари

така някой ден сред тълпата
ще се спънеш в топлотата
и ще видиш как гори
огъня и в другите очи

на предателите болка не показвай
нито пък за действията ги наказвай
ще дойде ден и те ще разберат
и трудно сами ще си простят

[ilusia]

Ценя аз свободата
на дъгата...
Цветовете на зората
СМъртта на камъка...

И дори паднала да съм
ще се исправям пак и пак
ДОредето съмне или дойде
здрак..

Съдбата в свойте ръце
взела съм сега
Но аз не съм сама...
Егойзмът никога не е
бил начин за щастие..

Давам .
Ела и си вземи
всичко давам аз
и подарявам
Душата си дори...

Мъдрост носи тя
от зората на дните
до карая на нощите...

Всичко давам..
Ела и си вземи..
За да се научиш
щастлив да си и ти

[ekaya]

Не зная как да те докосна
Не зная как да закрещя
Не мога да потисна една напираща тъга
Безцелно пак се лутат
изгарящите мисли и сега –
запалила фитила и барута се питам –
Защо ме стресна тъй взрива

Не мога много да ти кажа
Не знаех как да го направя и преди
Преливам думи -
пусто в празно
Представа нямах, че ще ме боли..

Не мога и дори да се позная
Не зная как да закрещя
Така и не разбрах...
Кога достигнал си до мене
Кога си ме намерил и сега –
запалила фитила и барута се питам –
какво от тебе оцеля.

[sesil]

Искаш ти да даваш
искаш да даряваш
топлината ти си дай на нуждаещ се
че с любов препълнено е моето сърце
на свой ред искам аз да давам
топлота, надежда да дарявам
на измъчена от ужаса душа
да покажа път от светлина

ekaya
днес ще кажа
щом не можеш - не докосвай, не крещи
тъгата от очите не спира да струи
и там е видна тя за всеки
който желае да разбере
познанието често болка носи
и разранява краката боси
затова обувки ти обуй
щит на себе си нахлуй
но знай, от болката ужасна
се ражда силата прекрасна
духа ти тя укрепва
прозрения ти нашепва

[ilusia]

ekaya
Нещо от толкова стихове съм дала почивка на душа и съзнание , респективно и на музата си , че милият го уморих

Не е нужно да докосваш някого с ръце
и това ти го знаеш най добре
нали дете ?
Защо трябва да подтискаш мъката си ? Тя е твоя... изживея я и я преглътни Испий отровата до последната капка , за да усетиш сладостта и великолепието на живота и любовта.
Май много искаш да кажеш нещо на някого... Направи го. Вземи белият лист и напиши всичко което ти тежи и от което те боли После ако искаш му го дай Както го чувстваш. ДУмите ни лъжът , действията ни лъжът... но много малко са хората чиито очи лъжът...
Изгори.. а после се прероди ИЗгарянето , повярвай ми ще ти донесе много...