Вземеш ли ми Боже слънцето,
аз ще го заменя в живота
на близките сърца,
и пак ще грея,
като малката искрица доброта.
Взеемеш ли ми Боже ти звездите,
аз пак ще светя - утринта в живота
в заника на дните пак ще съм
Вечерница, Зорница..
Мъничка надежда ,
вяра... красота....
Искрена надежда...
Вземеш ли ми Боже ти
дъжда..
Ще плача и пак ще напоя
земята с мойте сълзи,
и цвете от там ще се роди
да радва хорските очи.
Вземеш ли Ми Боже вятъра,
ще викам , ще кървя
и пак ще глая нежните сърца,
с милувки прелестни
от ангелски крила...
Вземеш ли ми Боже ти мечтите..
аз ще умра..
Вземеш ли ми малката надежда и искра
ще загина като нежно цвете
покосено от слана