Кой е казал, че хората не могат да създават нещо хубаво заедно?
В този индивидуализиран и отчужден свят, има и такива души, които заедно творят красота
Човешка суета
Грохот, суета
мрак и тъга,
а слънцето избяга.
Дъжд и светлина
Красотата на една мечта
Озари ме с дъгата си неземна
и живота ми с дъх на рози оживи
А дъгата уж безмерна
ала цветовете не броими
седем са на брой
носят мъки и тъги, радости безброй,
май на живота ни приличат
и в светлина от дъжд дрехи ни обличат
А след дъжда винаги грейва слънце
и стопля то нашите сърца с дива неземна страст
Защото, човешка суета
това е твоята съдба
да си вечно неразбрана
и след дъжд да си като мокра
черна врана.
А после в кръговрата на света
пак слънчев феникс да се родиш
сълзите да изпариш
И в усмивката на една богиня
слънчев лъч да се появи.
О, човешка суета нарезбрана
защо си тъй жалка самотница
спряла за къшей хляб на улицата
и с протегната ръка да просиш трохи любовни.
