И кървища, кървища, кървища,
Смърт.
Тъй падаха моите братя във
Боя.
Отровени, гонени, хванати,
И предадени.
Кралете безславно изчезваха
мои.
И хулени, мамени, крадени,
И забравени.
Загиваха бавно и славно,
Герои.
А бях аз усмихнато, малко
Дете.
Но няма веселие, мир,
Има бой.
Войната във мене тъй страшна,
Ужасна.
Отнема живота, душата ми,
Мойте мечти.
И падам самотен, разкъсан,
Без дъх.
Във кървава локва, умитращ,
И край.