И идва...

[ChaoS]

И идва.
Грешката, провалът.
И те помита.
Задушава и влудява.

Дали бе сън?
Надеждата, успехът?

Душата черна.
Замъглени сетивата.
Грешка.
Помен.
Мрак.
Погребан.

Съзнание поробено.
Изпито.

Съсипан спомен.
За човека и смъртта.

Печален помен.
И за мъртвата душа.

[sesil]

Хора сме, това го знаем
и всеки ден по нещо ний желаем
какво, зависи то от нас самите
да го имаме използваме дори лъжите

Хора сме - и като хора ний грешим
така урока трябва да си изтърпим
и може някой ден да разберем
и с другите да станем тандем



Стиха ти е прекрасен и първото което ми дойде в главата бе една фраза, която не помня къде прочетох:
Човешко е да се греши, но само боговете прощават
и си признавам - хвърли ме в дълбок размисъл.

[ekaya]

ChaoS, браво
гротеска по Геомилевски хахахаа какво повече би искал човек от младите
аз бих нарекла стихчето - Феникс, защото въпреки всичко носи сила за живот и възраждане