ПЕПЕЛ ОТ КРИСТАЛ

[ilusia]

Ридание раздира мрака.
В мигом пръсва се тишината.
Съдрана като стар парцал ,
дрехата на оная... леката... жената.

Става блудницата малка
в пепел от кристал
Грабва си душата - разкъсан парцал.

Съдра й дрехата тълпата
разпна я на кръст , че
осмели се малката - жената
да сири своят път.

И мъст в очите им струй ,
и ада разпилява се в лъжи .
Че в тоя свят лъжа дори в мълчание
е някак сладкото страдание!

И оная , малката - сълзата ,
търкулн се охулена - горката.
Падна като роза покосена
на тълпата в снагата.

Облиза от устните алена кръв-
вкусът на живота бил такъв !
Изправи надменно глава ,
плю на всичко мръсно в света.

Слънце в очите й засвети.
Разгада звездните завети.

Дори в пепел от кристал ,
съдраната дреха засия.
Да , гола бе тя ... ала носеше
светлина.....

Дете на боговете - не се предава тя
Блудницата.....курвата на нощта.

СМей се ти тълпа !
Ридай и радвай се сега ,
на тази клоунада.....
Че МАЙ ЕДИНСТВЕНАТА ТИ НАСЛАДА....

[sesil]

Мило , както винаги е прекрасно.

[Arian Star]

Здравей Илюзия,

Винаги когато чета твоите стихове, се чувствам невероятно.
Много е хубаво и това стихотворение, изстрадана песен наистина, но птичката пее най-хубаво когато е с забит трън в сърцето.

Така че мила ми Илюзия, дерзай и не се предавай на тълпата, и бъди такава каквато си - силна, слаба - жена.

И неслучайно в древни времена са почитали жената като богиня, и са казвали, че тялото и душата на жената са храм, свещен храм:))
Така, че давай напред и бъди силна.