Платих ли ти ?!

[ilusia]

[align=center]Край - Платих.
Разплатихме се Съдба..
Нали ? Нали така ?

Пих..мечти и щастие
и от тях се опияних...
Пих...и глътките си не бройх.

И колко ли сега..
трябва аз да ти платя ?
На кредит даде ми тогава
излъга ме СЪдба...
че мечтите са без пукната пара.

Платих ли ти ?
Кажи...защо мълчиш в тази врява ?
Нима още искаш , ти Съдба ?
НИма....ненаситница си зла..

Та какво ли мога да ти дам...
какво ли имам си сега ?
Хайде...вземи ме...
Да платим , за греха.
На човешката душа.


Мечта....илюзия.
Не струва пукната пара...
ала ще плащам....да изплатя греха
ЕХ...колко ненастина си сега..[/align]

[Princess]

Колкото по-високо летиш, толкова от по-високо падаш Това си е клише, ама е вярно. Май цаката му е човек да се научи да излита и да се приземява сам, т.е някак си да може да се контролира и да предугажда последствията. Да знае колко и за какво плаща.

[ilusia]

май има доста истина в думите ти
Просто аз съм щастлива в стихове и плача чрез стихове
Относно рисковете - Уморени криле до Слънцето не стигат. НО предпочитам да опитам да го стигна и да се уморя...пред това да си седя на Земята ;)

[Princess]

И аз съм така. Без мечтите светът става сив. Например един камък. Той може да бъде просто камък, или пък живо същество като нас, за което времето просто тече изключително бавно. Ако този камък се записва на видео в продължение на 1000 години и после се пусне в изключително забързан каданс, току виж се оказало, че ходи

[ilusia]

Страх ме е
Един ден когато се събудя да нямам сили за мечти

[Princess]

Аз това не мога да си го представя, защото винаги си фантазирам. Понякога хубави, понякога лоши неща, но постоянно си тормозя мозъка с нещо. Иначе е скука. Може би ако човек има всичко и е щастлив,ще спре да иска още. Но ако си безкрайно щастлива няма да ти пука дали мечтеш или не. Спокойно, надали има някой да е напълно щастлив. Но в съшност май всеки сам си поставя границата. Колкото поевече вижда, знае и харесва, толкова повече иска. Лошото е , че времето не чака и има някои неща, които трябва да се правят задължително, като работенето например.( Изключение са хората, за които хобито им е професия.) Хаиде жененето не е вече толкова задължително. И на човек му остава все по-малко време за самия него, та така до пенсия, когато вече е спаружен, болят го ставите и т. н. Изобщо машината здраво приклещва и трябва да се отцелява. Наистина борбата става все по-трудна, но пък ние ставаме все по-силни. Човек само не трябва да губи вяра.

[ilusia]

Аз също фанатазирам непрекъснато В повечето случаи гледам да са хубави неща Но като отпусна болният си мозък и не чак толкова хубави неща му минават на него
Просто ми трябва време За да се съзвемам
И през това време все си мисля , че нямам сили и тн и тн.. Докато живота не вземе та ме перне с мокър парцал... и пак идва поредният проблем и съзнавам , че всъшност има още многоооо сили
Абе такава съм си...давам всичко и искам...мъничко
Но съм на принципа , че е по-добре да опитам .... пък да става каквото ще...отколкото все да се питам " ами ако бях направила...." и да съжалявам ;)
Е сега....обърнах света за нещо...ма той реши да ми се репчи...и обърна мене

[AMON RA]

Страх ме е
Един ден когато се събудя да нямам сили за мечти

бъди сигурна че винаги ще летиш колкото и ниско да си паднала.
Аз загубих борбата и един ден се събудих неспособен да мечтая.
Минаха доста години но сега се хващам че от време на време се намирам във моя свят от мечти . Разбрах че той си е бил винаги там и че когато поискам мога да отида там и да бъда поне за миг истински щастлив.

[ilusia]

Абе аз съм си едно глупаче
много преживявам нещата...особено тази любов
Толкова истинска и.... колко и историята Аз бестселър ще напиша от живота си
Кой нормален ще хване да изпрати на коледа ангел на непознат
Просто ми тряба време , за да се окопития ;) И пак да замечтая.
Като тия прохождащи кончета Падат... докато се закрепят на непохватните си крачета... и после пак тичкат