Храмът

[ilusia]

Нощта ухаеше на липи. Вятърът нежно докосваше цветовете им и ги разпръскваше из опустелите улици на спящият град.
Глутница кучета се гониха покрай няколко самотни кофи за отпадъци . Бе тъмно и хладен вятър повяваше. Тъмнината сякаш притискаше в отровна целувка земята и небето.
От една тиха уличка се показа мъждалив силует. " трак , трак , трак" Ритъмът на самотата заби в едно с този на тъмнината сякаш вплетени от неразривно цяло в душата на силуета.
Бе момиче , вървеше бавно , сякаш носеше огормен товар на плещите си. Обаче , всъщтност ръцете й бяха празни.
Дори свити в малки юмручета и пъхнати в джобовете на якето .
Прибираше се , похотката й издаваше безкрайна умора , макар фигурата й да бе гордо изправена.
На близо шумолеше морето. ВЪлните се разбиваха в брега бързо и властно. Горките... нима се имаха за силни ?
Та те приличаха точно на хората. Мислите им се блъскаха и накрая ограничено колкото и да искат да излязат се връщаха пак в морето. Пак тръгваха там от където идваха. А ако случайно някоя вълна излезе тя моментално попиваше в пясъкът и никой никога неразбираше нейното достижение и заслуга , брегът да е това което беше.
И там да има от онези красиви мидички...
Духна два трипъти в шепички и забърза походка. Беше й студено. Бързаше , но не искаше да стига там на където бе тръгнала. Там бе още по-студено и още по-пусто. Миришеше на влага и мухъл. Буболечките бяха там като у дома си.
Седна да си почине за мъничко. Вярно , бе й студено но студът я и ободряваше.
Затвори очи ...и се пренесе на едно вълшебно място.
Чудна градина , топла и уютна. Носеха се гласовете на хиляди прекрасни птички и мирис на екзотични цветя , потънали в мекотата на зеленото море. Розови облачета се гонеха в безкрая сякаш подгонени от нежен и топъл вятър.
Какъв покой. Каква хармония. Каква неземна красота бликаше от това място. Искаше й се да остане там за винаги.
Да се слее в едно с дивната непокорна жизненост.
Изведнъж забиха камбани. Силни и някак неустоймо-приласкаващи я. Стана и тъгна на там .... мекотата на земята я караше да я усеща някак топла , дори живо-пулсираща под босите си , мънички крачета.
Не вървя дълго и стигна разрушен храм. Руйните му образуваха кръг. Бе величествено макар и потънало в разруха.
Ненадейно си помисли , какво ли е било някога това място. И го възроди от пепелта в мислите си. С целият си бялсък и цялото си великолепие и някогашно могъщество.
Вятърт леко разлюля бялата й , полу прозрачна рокля , и тъмната й -гарванова коса. А тя стоеше пред този мономент на сила и се чувстваше някак нищожна в този свят съчетал у себе си хармонията на невинността и могъществото на боговете...
Бутна леко вратата. Поддаде...може би от годините ... а може би от силното желание появило се у нея да опознае това място
Босите й крачка затупуркаха по витото хилядолетно стълбище.. Тичаше , сякаш окрилена от някакво неземно щастие бушуващо в гърдите й.
Нещо сякаш я водеше към върха на храма. Стигна до една площадка под откритото небе. Широка и просторна.. сякаш създадена за наблюдение на звездите...Мерна мъничка , почти незабележима вратичка...
Прекоси бързо площадката. Сърцето й подскачаше. Влезе в малка стайчка миришеща на старо дърво.
Бе пълна с оръжия....Колко много оръжия. Тя ахна....
Защо в храм има оръжия ? Някой трясна вратат зад гърба й.....
Касс , Касс.....ставай.....
Закъсняваш за работа ...
Касс...тук ли си спала цялата нощ ?
Касс... 5 и 30 е....
Ух..ставай от 6 си на работа. Ето ти едно хубаво нещо , че оная вещица Юлия те сложи за 3 път от 6....поне те намерихме преди другите

[ilusia]

Касс стана бавно , бе сънена , уморена и схваната. Огледа се стреснато... Бе заспала на пейката пред хотела. Бе утро , много рано слънцето не бе изгряло и бе ужасно студено. Загърна се още по плътно с леката дрешка , прегърна се сама и тръгна след колегите си..Добре , че я събудиха...В главата и барабяха хиляди тъпъни , който сякаш искаха да я пробият с кънтежа си.
Изтича в тоалетната и се погледна. Боже , колко зле изглеждаше. С тъмни кръгове , подпухнала , с подути очи от дългото плакане...Бледа и изтерзана....
Наплиска се няколко пъти със студена вода и затопурка с обувчиците из пустият ресторант. Бе едва 6 сутринта...
Колегите й пиеха кафе..реши първо во да зареди 3 те огромни тераси ...искаше й се да погледа изгрева над морето.
Колко красив бе . Колко живпоисно ,колко страст съчетаваше това оранжево кълбо изидгащо се над морската шир...
Напомни й нещо. Нещо проблясна за секунда в нея и изтля също толкова бързо. Май бе сънувала....
Някаква картина мина...и си отиде също толкова бързо. Махна с ръка и продължи с работата. Скоро гостите щяха да дойат...трябваше да побърза. Но умираше от глад...открадна си една ябълка.... Тя не промени положението...напротив , стана още по-зле. Изтича и се скри зад един храст , където повърна..
Деният си вървеше толкова бавно , монотонно и уморително...
Беше ад . Касс мечтаеше само за едно легло....за минутка покой...
Стана 12...работното й време изтече..до 4..
Тръгна...в движение съблече гадната ризка от униформата си ... изтича до отвореното гардеробче , навлече тениската и се затича към улицата...
Днес нямаше желание да върви 3 те км до малката стайчка в края на града , където " живееше"
.... " Иво...иво , на къде си ? "
...." А Касс... ми към g-pint... Касс..подяволите какво ти е ?
... Нищо Ивчо...нищо ми няма. Би ли ме хвърлил....
...разбира се мила...ама кажи сега...какво има ? Пак ли Киро ?
....Не Киро нищо не е направил...
....Е как нищо бе Касси , какво става с тебе...погледни се...от кога не си спирала да плачеш...ето вече месец и половина очите ти все мокри. Мислиш , че не виждаме ли ? Ани дори иска да отиде да го метне през някоятераса.... А Гуга...за него да не говорим...
.... Иво..моляте , нека не неговорим за Киро...
....Добре мила...обаче Касси..обещай ако има нещо да ми кажеш...
....Добре Ивчо....Хайде и мерси , че ме хвърли...
....Плати си !...
....Мм Моля ?..
... хайде дай една целувка на батко си...
.... ее Ивко...айде тао тао..

Отключи вратата с мноогооо зор. Срита я с крак и тя се затвори зад нея...
Влезе в мръсната баня...погледна се в огледалото... и й прималя.
Пъхна се под завивките. Бяха мокри....Стаичката миришеше на влага и мухъл...Явно Деница и Сашо не бяха проветрявали днеска...супер си му. Затвори очи и моментално заспа...

Огледа се ... и веднага се сети за онова което тази нощ бе сънувала....
Сети , се за.....обърна се рязко...
Той стоеше там. Висок , синеок и русокос..изглеждаше на не повече от 30 , но очите му издаваха...че бе древен. Много древен...Носеше хилядолетна сила. В очите му уграеха различни пламъчта. Страст , мъдрост , спокойствие............и власт.
Огледа я от глава до пети...гледаше я сладострастно , съблазнително...предизвикателно...дори леко насмешливо.
Ядоса му се. Какъв беше този не познат , който си позволяваше подобни погледи...предизвикваше ли я ?
Изгледа го....и се усмихна леко съркастично.
Той тръгна с походка на котка ....леко и бързо. Пристъпваше сякаш летеше...
Притисна я до себе си и се опита да я целуне....
Касс , се отскубна от здравите му лапи...и изнедаващо и за нея самата от къде събра такава сила , го зашлеви толкова силно ... че бузата му почервеня ...
Той се засмя силно и гръмогласно...смя се...доста дълго време....
.... Не ме помниш нали ?...
.... Да ти изглежда , като чели те помня?
....Жалко....беше хубаво....
....Кое е било хубаво ?
.....всичко което имахме...
...аз ? С тебе ?.. хаха...да бе...
Тя го изгледа с невероятна насмешка....но в същото време усещаше , че този мъж я привлича..
разбира се , остана хладнокръвна и спокойна.

Къде сме
С леден глас го попита
... у дома си...
.. НИма ? ... Тя се усмихна...
....Казах ти - не помниш.
Усмихваше се така , сякаш знаеше ,толкова повече от нея , за нея самата....
...Какви са тези оръжия ?...
....на войните от храма...
...Сериозно ? И за какво са им....
Този тип вече май се подиграваше с нея....

Слушай какво Кайла...
Ааа чакай чакай , никаква Кайла. Името ми е Касандра.
Касандра ? Ха ха хах....не спираше да се смее....
Я се погледни Кайла...
Касс се огледа...
Русите й къдрици бяха заменени от гаравново черна вълниста коса....
Черната пола и розовата блузка бяха се превърнали в белдосиня роба..широка , стенсяваща се под гърдите...
Боже...отдолу бе гола...А роклята бе почти прозрачна....
Изеднъж се изчерви. Той се усмихна. Подяволите...помисли си тя , защо не се контролираш Касс...

Будилникът звънна...За Бога .... бе 4 следобед..
Закъснаваше за работа....много лошо....
Юлия пак щеше да вика....Вещица...
Навлече на бъзо обувките и полата и се затича...
ЕХ тези цигари...3 км така ли се взимат...

[ilusia]

Касс тичаше , през гората. Реши да мине от там , тъй - за по-кратко. То не , че бе по-кратко но бе много , много красиво. Минаваше се през резервата в който живееше ... през гора и път. Миришеше на акита...но пък зеленината задушаваше в красивата си прегръдка това зловоние. Разлистилите се дървета се навеждаха , сякаш за да вплетът клоните си едно в друго...и да заиграят валс на любовта. Образувайки прелестен тунел от живот и красота. Слънцето ги милваше нежно и лъчите му едва стигаха до пътят , но проблясваха , като небесни искри межу широките листенца...
В ума и се блъскаха хаотично разпиляните и мисли....опитваше се да ги подреди.... Обречена кауза...след няколко минути се отказа и просто махна с ръка. Не мислеше за нищо...тичаше към " Гергана"
Стигна до входа на ресторанта , махна с ръка на бармана и се затича по коридора .... подхлъзна се , обувките й макар и на 2 месеца се бяха изтъркали....навлече униформата и после пак на бегом стигна до Кухнята.
Зае се да върши обичайните си задължения....Днес май никой не я забелязваше...
Нареди чашите , изнесе таблите , огледа всичко - бе наред. Погледна часовникът си - имаше още 20 минути , докато пуснат гостите...Излезе на едната тераса и се загледа в морето , което бе на не повече от 20 на метра..
Слънцето вече преваляше небосклона , ала ливалвите и розови облачета през който лъчите му минаваха ... докосваха с лекота морската шир. Обожаваше тази гледка...отдаваше и се напълно , макар и за няколко минутки на ден....
Върна се на работа....
" ей гълъбче...как си smile "
" ем ей ме на...подмокрил съм се - не виждаш ли "
" хахаха , че от кво бе Саше , Катя я няма....тръгна си "
" хахахахаххахах ей Касси , страшна си " - усмихна се Митко.." що забиваш момчето така , да се изчервява"
" от тебе , Касс"
" а , от мене.....от мене...друго Саше smile"

Обичаше леките подмятания с колегите . Тая вечер беше единственото момиче в смяната...
Това я разтоварваше , отнасяше я надалече от многобройните й мисли...А и разнообразяваше 13 часовото скучно и тежко еднообразие.

" абе Касси , айде тая вечер в " Царя" "
" ааа , Неджи , не . Много ми се спи. Ще се прибера да си почина."
" Касс , ти утре почиваш....аиде де, от кога ми обещаваш"
" Неджи , остави ме бе човек , скапана съм. Не искам....."
" пак ли Киро ? "
" Абе кво ви става на всички с тоя Киро бе...Киро та Киро...нищо му няма на Киро..."

Тя се завъртя и тръгна да обикаля из ресторанта...Шведската трябваше да се смени , чашите свършваха..имаше прибори за полиране...Намусена като бореносно облаче се носеше из " Гергана"

" еее Касси , кво стана със сока ? "
" Ми , аз днес ти донесах портокали , ма ти с мадамата бяхте забегнали"
" мухм... заваля! Айде тая нощ на плажа.."
" ам , нем smile Уморена съм , ще си лягам...."
" както искаш...ама...аййййде бе Касси...пак ли ...
" оооо млък ! Да не си посмял .....Айде , изчезвай , че шефката идва. Не можем да говорим. Ти си гост...."

Касс влезе вътре и застана да оправя чашките. Там май най-много й допадаше. Малко по в страни от останалите...малко по-сама...малко по-щастлива и много , много по-нещастна....
Там плачейки никой не забелязваше...а смееше ли се и танцуваше ли по дървената рампа , радваше всички...
Изведнъж я сви корема. Ужасно много...тръгна към единственият стол отзад...хвана се за шубера и се свлече на мрамора....
Беше студен...беше....студен...Колга ли щеше да дойде някой ? " Помощ" с тих гласец промълви Касс...
Нямаше никой- миячките и готвачките пиеха кафе в стола , сервитьорите бяха отвън - ситинга бе почнал.
Колегите и се бяха запиляли на някъде....
Усещаше невероятна болка в коремчето си...причерня й .. главата й се удари в студеният мрамор.

... Спокойно де.....и по-така съм те виждал...
.... Нима ? Явно си се представил отлично , щом не помня....тя се усмихна едва едва , а в погледа й личеше насмешка.
....тръгна към нея. Касс потрепери...Той се сепна. Закова се на място и я загледа...учуди се...май се забавляваше от нелепата ситуация..

... Страх ли те е , Кайла ?
...от тебе....ха....
Изправи гордо глава и го погледна с пренебрежение....Той я хвана за ръката и я стисна здраво...
... Пусни ме.... с леден глас изкомаднва тя.
... все същата си си - не покорна , бурна , дива...моята малка дивачка....но си придобила и още нещо...някаква грация и здържаност....вековете са те направили обаятелно....финна...
.... Случашй какво...няма да си играя с тебе на котка и мишка. Казвай...
....Слушай ти какво , не се дръж като малка глезана , не ти отива. Остави за малко тоя сърказъм и хвани си спомни коя си...нямаме много време... .... Красива си .... промълви той...обърна се и хлопна врата след себе си.

Тя се огледа...отново. Къде подяволите бе... стоеше на място познато й до болка. Място което сякаш се роди от нейни спомени..от нейни мисли...място в което бе като у дома си. Тук се чувстваше силна , могъща...дори щастлива. Тук тя бе просто ... някоя. И дори не просто някоя..беше нещо. Чувстваше се спокойна , обичана...чувстваше се...в свои води.
Но това бе просто усещане. Бе просто нещо у нея , което будеше емоции , но нищо повече...Погледна оръжията висящи по стената...Ахна...чак сега забеляза ,че те светят...светят в различни искрящи светлинки.....
Разходи се из малката стайчка...в края й имаше купол пълен с вода...Гладка и бистра...като огледало...
Погледна в нея.. и изведнъж тя се разкипя и забълбука. Стресна се , но отново наведе глава и погледна вътре...
Виждаше мъж и жена....Изумително. Жената бе досущ като нея...а мъжът..приличаше на онзи твърдоглавец...
Изглеждаха щастливи заедно...изглеждаха..влюбени
Изведнъж спомени заприиждаха сякаш се будеше от дълбок сън...Спомни си... разбира се...
Храмът , Никола....Аилииин....
Аиилиин...това име я прободе като нож....Изтича на вън..." Аилиин....Аилиин..къде си Али ? "
Видя хора...всички вв бели роби. Лицата им изглеждаха измъчени.. но някак решителни...Когато я видяха и се поклониха ниско. Гледаха я с възхищение... Всяко тяхно движение и поглед издаваха почит и покорство пред неината особа...
" Къде е Никола ? "
" Тръгна на там"
Кайла се затича...колкото се може по-бързо. КОсата й се вееше и се пречкаше в очите. Робата полепна по нея от вятъра , очертвайки нежните й извивки...
... НИкола...Къде подяволите е Али ? Какво е ставало докато ме нямаше ? Къде е Али ? ...
....Няма я...
... Как така я няма ? Ти чуваш ли се ? Как я няма.... Ник....Али ?! Не... не ми казвай , че той... моляте Ник... само не Али...
....Спокойно Кайла... нали си тук. Всичко ще бъде наред... ще си я върнем...
И той я притисна до себе си , а тя потъна в силните му прегръдки , сложи глава на гърдите му и заплака...
... НИк... как стана ? разкажи ми....Как се случи всичко ?...
....Ти замина Кайла...тръгна и ние бяхме безсилни да те спрем. Искаше да се върнеш..
Каза , че имаш не завършени дела... Каза , че само там можеш да намериш някой отговори...
Не можех да те спра...толкова отчаяно го искаше...толкова , че сърцето ми не даде да те задържам на сила...
И една нощ..той нападна...Разруши храма...и отведе Али....Бе преди няколко дни. Кайла...закъсня само с няколко дни...
.... Ако бях тука...само ако бях. Всичко би било различно... Нямаше да я дам... нямаше... НИк....Не го ли спряхте? Не можахте ли да го спрете ?...
....Кайла... знаеш правилата...опитахме но ние не можем....Ти си Жрицата...Само ти можеш да се изправиш срещу него...
Тя го целуна...притисна се в него сякаш за последно...Изправи се ужасно грациознно и нежно. Ала движенията й издаваха сила и решимост...
Тръгна през дивната нощ..а тя миришеше на кръв...Затвори очи и за секунди се пренесе в тъмна пещера...Влажна и мразовита. Течението завихри косите й...
" Рангле....провикна се тя...от гласът и пещерата затрепери сякаш бе жива..
" Рангле !"
" ха ха ха ха...".чу се зловещ смях. Сурден...бездушен...зъл...
"оооо ти....се завърна а ? ... къде е ония...боклук....мъжът ти ? "
" нямам време за приказки...къде е Али? "
" жива и здрава е.."
" не питам как е .... по добре ще е за тебе да е жива и здрава...Къде е Али ?"
"Рнгле...питам те за последен път...къде е дъщеря ми !"

" Касс....Касси" Някой викаше в паника...
" Касандра , чуваш ли ме" друг глас...студен но и той трепереше от притеснение.
" Александре , вдигни я.."
" Митко , викни линейка"

[ilusia]

Някъде много от далече до нея достигаше приглушеният звук на иначе тъй острите сирени.
Нещо здраво я друсаше...и болеше .. някаква изгаряща болка в коремчето... Отвори леко клепки...сякаш канари видяха на тях...над нея надвесена стоеше Ради... гледаше я толкова тревожно и толкова...с поглед изпълнен с болка и страх...Лекарите й издърдориха нещо , надянаха някакви пластмасови неща в носа й и тя отново потъна в дълбок сън...но не спокоен....и някак бурно-тревожен

.... Дъщеря...каза студен глас.. без капка състрадание , без капчица милост....беплътен и безкръвен глас.
....Къде беше ТИ , когато отнех дъщеря ти ? Къде беше ТИ ...

И наистина... къде бе тя ? Защо бе пожелала да се върне...Нещо я бе теглило на там.. нещо тогава безумно силно...което днес изглеждаше като прашинка..незначителен миг от вечността...

....Мери си приказките - сряза го тя.
....Оу...същата дивачка си...както някога...
....Не си мисли , че ме познаваш. Никога не си ме познавал , няма и да ме опознаеш...Именно там е слабостта ти. Изправяш се срещу някой , който не знаеш на какво е сподобен !
....Тя трябваше да е моя...МОЯ...ясно ли ти е... моя дъщеря....
....За бога.. не ставай смешен. Къде е Али ?...
....Спи....
...Върни ми я...
... НЕ!....
....ДА!...веднага !
Кайла.....защо не ми я оставиш ? Хайде Кайла... дай ми я...ще я пазя и закрилям......
Рангле....върни ми детето....
Тя говореше бавно , ясно....изтерзано...уморено...
Имаше време - тихо почна тя - когато можеше да имаш и мен и нея. Всичко свърши...
О и сега какво... ще се върнеш при ония мухльо Ник ? Колко било лесно...Ти... светицата...ах...
ГЛУПАК!
крясна тя..
Рангле , ти си един бездушен , стар глупак. Ник е добър. Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обикнеш лошите. С един от тях - най лошият от всички да споделиш пробитите си мечти. Да ти почрени погледа..ДА ти присене глътката и залъка... А в нощите , когато му е празно да те вини , че си му дала ябълка. Да те обича , ала само тялото...Да го откъсва хищно от душата ти. Да те иска - прокълната ялова- да не родиш дете на някой друг.
А .... когато тя се затваря в клетка , да му подхвърли кюча на победата...И нежно да го милва когато е решил да я погледа . И да мълчи , когато я запали дори да взриви над нея здрача. .
... Не бях ли всичко ? Всичко , че и още ? ......Глупак си ти...стар измъчен глупак...ВЪрни ми я.
...Не..
...Какво още искаш ? Бях робиня...бях и ангел... бях за тебе всичко... и любима и просякиня...нямаш право на още....
...Остави ми АЛи...
...НИКОГА !...
...Тя трябваше да е моя!...
.. нО НЕ Е!...

И двамата са понесоха игриви като котки , по каменистият под на пещерата...
Около тях кръжаха невиждани създания по своята мощ и сила... И всички гледаха от страни битката на живота и смъртта... Битката на любовта и омразата...Битката на миналото сливащо се с настоящето за да препъде в идното.
Битката на Отхвърления.. и на Жрицата ....
Съдба..окови..и още... нещо........

Гледаха се право в очите. Без какпка милост , без капка жал... без следа от чувства. Мъж който нямаше какво да загуби... и Жена която можеше да загуби всичко...
Контраста бе ослепителен...Лека ,ефирна, нежност..нападаше ,тъмна ,черна мощ.
Последен удър и той се свлече... бавно...мъчително...повличайки я на долу..
Едва доловима сълза се търкулна по бледото му лице...Остави го - прокълнат , победен , смазан....бездушен
А само ако знаеше....ако знаеше ... че има дъщеря ...


]Докато не реши да те погали най-лошият човек и да заплаче ! Веднъж слъза отронил е обречен , добър и свяр пред теб да коленичи. Тогава можеш да си тръгнеш вече...Добрите хора лесно се обичат

[color=blue]Грабна спящото бебе. Притисна го силно до майчините гърди...Помилва детската главица ....най-сетне....
Затича се обратно през гората....вече си бе у дома....Жрицата се завърна...


Касс леко отвори очи...Леже на някакво странно място...Хора в зелени и бели престилки се суетяха около нея...
Там стоеше Ради...гледаше я със сълзи в очите..гледаше я и плачеше...Никога не бе си помисляла , че нейната силна Ради ... онази Ради... сега бе сломила главица в ръцете си....и плачеше в буйна лудост...
... Касс викаше Тя... Касси... не ме оставяй... не можеш да си идеш просто така.. Какво ще правим без тебе мъниче... кой ще грее за нас... КОЙ.....Подяволите... Касси .. бори се !...
... Госпожице... нищо не можем да направим...всичко свършва..Збогувайте се.. ако желаете.. - с тих , хлден глас й каза докторът. Млад мъж...красив по свое му...
....Касси , мила , бори се мила , всички сме тука с тебе миличка.. МОлте мъниче.. моляте мъничката ми тя...
....Ради... Крио тук ли е ? ....
....Да мила... тук е...
...Ради...кажи му , че го обичам... и ще го чакам при...Али...
....При кого мила ? ...КАСИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ...................Каси.....Мамка му.. Касандра...

.....Свърши .... Каза ради пред събралата се тълпа онемели младежи... всички потънали в тиха лудост и диво ридание...Свърши....
....Каза ли нещо... тя... преди да....
... да...Пита за Киро....
...Какво й каза ?...
...Какво можех да й кажа ?....Излъгах я...Почина щастлива...с мисълта , че той е тука....[/color]

[AMON RA]

доста дългичко но е интересно .какво следва с Касс???????

[ilusia]

Ами... Касси умира
Кайла отива при дъщеричката си ... и Ник

[WandaBlenda]

Аз пък то4но се нагласих да 4ета книга.Давай нататък.

[ilusia]

Това е общо взето ;)
Ако имах идея какво ще излезе преди да седна да пиша би било прекрасно и доста по-подредено ;)
Но аз просто захапах цигарата....ииии се получи това

[WandaBlenda]

Ами хайде пали друга цигара и продължавай историята

[ilusia]

Историята е моят живот
за сега свърши тук
Аз действително работих...действително припаднах... и образите са действителни...
Само дето съм объркана , щото Ник и Киро уж са един и същи... ама май не са..абе голяма каша си е ;)
Ако някой ден го допиша...ще стане роман