старата гара

[ilusia]

[align=center]
Тъмна нощ , небето без зведи - отдавна тихо спи.
Нощен влак пътува с тежки колела ,
тихичко лудува вътре моята съдба

От перон самотен тръгнах в търсене на любовта
не се завърнах - на друга гара ме свалиха през нощта .
А гарата предишна - великолепна бе и пищтна..
остана някъде далече... не се заврънах вече.

В старинен час сама поседнах ,
протегнах две ръце.
Пътник закъснял за просяк ме взе
и милостиво ми дари от своята любов - трохи

А просяк не бях и участ такава не признах.
Гордо станах в старинният час , времето да върна - не пожелах
Към друга гара тежко се отправих ,
на друг перон себе си забравих...

Отидох да си се намеря пак...
Намерих ли се - от звездите чакам знак ![/align]

[kalenik]

Много силно отново... С удоволствие чета всичко, което поместваш в сайта. Обикновенно в живота е така - много хора търсят нещо и не усещат, че вече са го намерили... Пропускат и продължават да търсят... Успехи ти пожелавам

[ilusia]

Думите ти не ме ласкаят защото не пиша за ласкателства ;)
те ме топлят защото онова което съм написала е доскоснало !
Благодаря