Искате ли моята дъга... ще я хвана за вас.

[ilusia]

Искам да хвана дъгата.
Искам да се разлея по небосклона , да помилам слънцето и да прегърна луната. Искам просто да хвана дъгата.
Да се завися в нея като в топло бебешко одеалце.
Искам да хвана дъгата.
Да си я сложа на прозореца като небесно перде. Да озарява денят и стаята ми в багрите на вълшебни мечти
Искам да хвана дъгата...
Но не за мен. Искам да подаря дъгата на вас...
Искате ли моята дъга ? Искате ли да се насладите на великолепието на дъгата ми.
Ще направя така. Червеното на дъгата ще взема за себе си. В него ще увия сърцето си - то е леко прогоряло и мирише на сяра , кръвта се лее от него но в червеното шалче няма да личи...
Останалото давам на вас. Ще хванем ли заедно дъгата ?
Да си я закачиме в косите и да свети от там...
ДА си я сложим под възглавницата от където розовото да навлезе бавно в сънищата ни и да ни подари великолепни мигове изпълнени с разкоша на мечтанието...
Жълтото ще закачим на перваза - да бъде нашето портативно слънчице дори в тъмни и зловещи дни , когато мръщеливи облачета са затулили безкраиното небе.
Синичкото мисля , да вдъхне живот на сълзите ни. Без тях не може... за къде сме без нашите си сълзи ? Ще станем безплъни кукли движени от сили... без сълзи. Колко ли са нещастни ония който не могат да плачат...
Зеленото... ще взема... и ще го даря на цветята. Не ми се сърдете - те са моята слабост и моят живот. Толкова нежни... толкова крехки и силни с тези тяхни корени.
Пурпоното , ако мен питате дайте да вселиме в сърцата си. Да излекува онези небивали рани в тези бедни сърчица...
Искате ли моята дъга...
Аз я хванах... за нас... за мен... за вас.
Нека всеки помилва дъгата... след малко ще олетя в звезден прашец и ще се върна на небето. Там аз пак ще оставя нашата дъга - нека не бъде сиротна и бедна тука при нас. Тя има нужда от своята луна , от своето слънце и от дъжда...
НО... моляви , оставете ми червеничкото... само него...
Подаих ви моята дъга - понесох себе си на пеперудени крила , в простора на небивали вълнения и любовни трепети...
А по вашите нослета все още има звезден прашец...
Подарих ви моята дъга