Харесвам те,обичам те така,
и те задържам в себе си такава -
надвесена над синьото море ,
в което твоят образ блавно , но отплава !...
Какво си мислиш в тези часове ?...
Какво говори Черното море ?...
А може би с потайните води
сега пътуваш някъде далече -
към дръги небосклони и звезди ,
към пристан чужд и друга вечер ? ...
Повява хлад . В зеления покой
разсипва блясък звездната безреда.
И аз те моля мълчешком ... "Постой!..
Поне до полунощ да те погледам !... "
Под този романтичен звездосвет
у мен трепти невидима антена -
Какво ни чака с тебе занапред?...
Каква съдба за нас е отредена?...
С какви насрещни вихри и с какви
незнайни сили трябва да се борим?...
Мълчат скали,дървета и треви ...
и Чернито море мълчи - не иска да говори ...
И обладани от висока страст,
душите ни до болка осъзнават,
че бури ще бошуват срещу нас,
че никъде не ще намерим завет ...
Че в часове на тъмни страхове,
на безнадеждни мисли и въпроси,
самият небосвод ще ни зове
криле на раменете си да носим...
...........................
Да тръгваме . Над нас зора зори .
Виж , слънцето над синьото море
издига вековечната си лира...
Consacre a l'ange de mon coeur ... Оби...ожавам те ! ...