По следите на различието

[avanabil]

Добре, денят е ден,
нощта е нощ.
Къде си ти във тази върволица?
Когато казват ти, че си единствен,
защо си мислиш, че си като птица?
И Ти си Ти.
И Той е Той...
Животът е живот за всички.
Когато тръгнем в дългата редица,
защо се чувстваме съвсем самички?
А Аз съм с Теб.
И Ти си с мен -
една случайност в същата редица.
Свободен си. Не те държа във плен.
Така и аз се чувствам като птица.
Добре, отново ден...
отново нощ....
Банално стигаме до всеки край.
И тръгва друг след мен, след теб...
Какво ли по различно ще узнай?

[demonic]

много е красиво, супер е

[avanabil]

много е красиво, супер е

А мен ме плаши. )

[runner413]

И на мен ми харесва!

А мен ме плаши. )

Защо пък да те плаши?Все пак си го писала ти!:)

[avanabil]

Защо пък да те плаши?Все пак си го писала ти!:)

Това не е основание, да се чувствам по-малко изплашена от мисълта, че всички ние може да се окажем случайно генерирани комбинации...нещо като пикселите на екрана например....милиони, нищожни единици създадени просто така, от скука...никой не е по-различен, от този до себе си, до когото се е озовал случайно.... ето, това ме накара да го напиша... ))

[runner413]

Аха разбрах.Но се съмнявам , че някой се е появил на този свят случайо и без причина.

[demonic]

хаха коментара ти avanabil ме подсеща за съвета който ми даде ако си спомняш

[avanabil]

хаха коментара ти avanabil ме подсеща за съвета който ми даде ако си спомняш

Да, права си. Сега вече разбираш още повече, какво исках да кажа. Аз лично допущам идеята на всеки един стих близо до себе си, но не толкова близо, че да потъна в нея безвъзвратно. ))