Из Света на Толкин

[tanarel]

Саурон: , от куенийски — „ненавистния“ е герой на Дж.Р.Р.Толкин от романа „Властелинът на пръстените“ и книгата „Силмарилион“; айнур, един от маярите, първоначално служител на Ауле, а по-късно на Мелкор и владетел на страната Мордор в Средната земя. Известен още като Гортаур, Анатар, Властелинът на пръстените.

Той бил маяр , най-великият от слугите на Черния Валар Мелкор/Моргот, чиито имена знаем. Елфите го наричали Гортаур (приб. ужасен, отвратителен) и "Саурон", което означава "омразен, ненавистен". Наричал се също Аннатар /Властелин на даровете/, Артано /царствен, благороден ковач/, Аулендил /във връзка с службата му при Ауле/, Некроманта и др.

Той бил маяр на Великия Ковач Ауле и запазил придобитите знания и умения до края на съществуването си. Не е известно, защо и кога е преминал на страната на Черния Валар Мелкор /същия по-късно Моргот/, но най-вероятно е назначен за комендант на крепостта Ангбанд още от създаването ѝ.

По време на присъствието на Моргот в Ангбанд бил на негово пряко подчинение, а при отсъствието му го замествал, ръководейки крепостта и военните операции.

Превзел крепостта Минас Тирит и се заел с управлението ѝ. По това време придобил известност като всяващ ужас магьосник, повелител на сенките, призраците и господар на Назгулите. Не е известно дали Саурон е взел участие във Войната на гнева, когато Валарите окончателно разбиват армиите на Моргот. След войната Саурон се явил в прекрасен облик пред Еонве и се отрекъл от злите си дела /може би искрено/, но Еонве му наредил да се върне в Аман, което Саурон не пожелал да направи и останал в Средната земя.

Около 500 г. от втората епоха той се спрял в Мордор и започнал изграждането на кулата Барад-дур /Лугбурз на Черната реч/, а през 1200 г. в същия прекрасен вид и под името Аннатар се опитал да се договори с Елдарите. Но Гил-Галад и Елронд отказват да говорят с него. По-друг начин реагира владетелят на Ерегион Келебримбор, който го кани в земите си и Саурон остава няколко столетия.


През това време Саурон предава на елфите от своите познания за ковашкото изкуство, но едновременно с това разбира всички техни тайни. Примерно през 1500 г. започва изковаването на Пръстените, Саурон напуска Ерегион и се връща в Барад-дур. Там изковава тайно Единственият пръстен, докато Келебримбор също в тайна прави трите Елфически пръстена. По някакъв начин и двете страни разбират за тайните на другия, което води до война между Елфите и Саурон, в резултат на която Келебримбор е убит, а Саурон бяга победен с помощта на хората от Нуменор, дошли на помощ на елфите.

Явно след 1800 г. Саурон започва да раздава пръстените и да разпространява своето влияние на изток. Около 2251 г. за пръв път се появява Назгул. Влиянието на Саурон расте.

През 3261 Ар-Фаразон, крал на Нуменор, обявява война на Саурон. Саурон доброволно капитулира и отива в плен на острова. Той бил тъй прекрасен и мъдър, че скоро спечелил доверието на краля и съветвайки го, реално управлявал острова. Бялото дърво било отсечено, а на най-високия хълм построили огромен храм на Мелкор, където извършвали кървави жертвоприношения. Саурон ловко манипулира и умело насъсква нуменорците срещу елфи и Валари и накрая по негов съвет Ар-Фаразон тръгва с цяла флотилия към Валинор. Като наказание за тази дързост корабите както и целият остров Нуменор бил потопен в океана /3319 г./

При потъването на Нуменор Саурон отново загубил материалното си тяло, но се завърнал като дух в Мордор през 3320 г. Скоро той отново събрал сила и нападнал Гондор. Срещу него се събира Последният съюз на Елфите и Хората, който му нанася тежко поражение и обсажда Барад-дур.

Обсадата е доста продължителна и Саурон решава лично да се включи в битката като призовава водачите на Последния съюз на дуел. Той слиза от кулата и убива Гил-Галад и Елендил, но Исилдур случайно успява да отреже пръста, на който Саурон носи Единственият пръстен, което води до поредното му дематериализиране. {{Биография инфо|

Отново Саурон се появява приблизително през 1050 от Третата епоха. През 2060 г. неговата мощ става осезаема в Дол Гулдур.

Около 2480 г. Саурон започва да населява Мория с орки и тролове. През 2850 г. Гандалф окончателно се убеждава, че Саурон е Некроманта, магьосникът от Дол Гудур. През 2885 г. верните на Саурон източни народи започват да атакуват Гондор.

През 2941 Белия съвет напада на Дол Гудур и Саурон имитирайки отстъпление тайно се връща в Мордор. В 2951 г. Саурон открито заявява присъствието си и започва възстановяването на Барад-дур. Около 3000 г. Саурон частично подчинява Саруман. Някъде между 3009 и 3017 г. Саурон разбира от Ам-Гъл, че пръстенът му е при хобитите от рода Бегинс/Торбинс.

По-нататъшните събития са подробно описани във Властелина на пръстените. През 3019 г. Единствения пръстен е унищожен а Саурон дематериализиран.

[tanarel]

Мелкор- известен още като Моргот , въплътява темата на Хаоса и Промяната. Злото е Дисонансът, който се премахва с Третата тема на Еру (синтезът на противоположните теми и появата на свободата на волята, чиито носители са Децата на Илуватар).

Динамика

Според Айнулинадле в началото на сътворението е Музиката на Айнур. По такъв начин метафизиката на Толкин наподобява Евангелието на Йоан -

В началото бе Словото – и словото бе у Бога.

Музиката, даже в по-голяма степен от словото, предполага динамика – веднъж започната една тема получава собствен живот и се развива с течение на епохите. Променяйки се темата променя и изразителите си.

И така – дали Злото е Мелкор/Моргот? Тук много почитатели биха казали “да” и с това биха счели въпроса за приключен. Аз не се задоволявам с толкова прост отговор. Дихотомията Добро-Зло, е въпрос на оценка на взаимодействие, следователно не може да се твърди, че Мелкор е Зло, може единствено да се каже, че той върши зло. По такъв начин въпросът за доброто и злото се релативизира. За разлика този релативизъм, дихотомията Хаос-Ред е субстанциална – тя предполага определено вътрешноприсъщо поведение на системата. Следователно тя позволява и идентификация и от тази гледна точка може да се твърди, че Мелкор въплъщава Хаоса, а Манве – Реда.

Мелкор търпи еволюция – той започва бунта си още преди сътворението на Еа, в началото от желание да твори неща, които не са предвидени от Илуватар. В първата тема, той твори наравно с останалите Валар или дори повече от тях. Във втората тема, той въстава срещу замислите на събратята си в мощ и обич към сътвореното от него. В третата тема става Враг на събратята си и в последствие Враг на Нолдорите.

В тази именно последна негова релация се твори злото. Злото е Дисонанса на Мелкор – то се корени в желанието му да въплъти и сътвори неща, които изначално отсъстват в Първата тема. Това му желание идва от познанието му за Тъмнината. В този контекст Тъмнината може да се дефинира като всичко онова, което Еру не е пожелал да вложи у първите си рожби – Айнур. От друга страна, тъй като всеки айну представлява въплътена концепция на Твореца – т.е. отражение на някаква част на ума Му – не може да се каже, че тъмното начало отсъства у Еру. Ако това бе действително, Тъмнината би била изцяло чужда на съзнанието на Мелкор и той не би могъл да я познае. В противоположност на това, Манве въплътява изцяло темата на Реда и Стабилността, която е и Първата тема. По такъв начин идването на злото в света на Толкиен е предрешено – препято в първата музика на Илуватар.

Музиката на Илуватар е съдбата на Творението - пеейки Айнур въплъщават решенията си в музиката и по такъв начин предопределят историята на всички създания, субстанции и предмети в Еа, които са плод на тяхната мисъл. По такъв начин историята на Арда е пре-детерминирана от взаимодействието на темите в Музиката. Единственото изключение са децата на Илуватар. Като чеда на неговата мисъл, а не на Валар, те не присъстват в Музиката и следователно са свободни да правят избор съгласно преценките си. За това те не са подвластни на Валар.

Първа тема

Темата на Мелкор е противоположна на тази на Манве. Силата на Мелкор не се ограничава само до ефира и въздуха, както у Манве и Варда, но тя обхваща всички субстанции в Арда. Единствено водата, темата на Улмо, е неподатлива за музиката на Тъмния вала. Противоположно на това - върху земята, металите и огъня властта на Мелкор превъзхожда тази на Ауле. Въпреки това, в началото, когато силите на промяната и стабилността работят заедно в сътворението на материалния свят (Арда) между двете теми няма конфликт – и двете теми, както показахме, се коренят в Еру - алфата и омегата във вселената на Толкин. И всички божествени сили творят заедно материята на Арда. Конфликтът настъпва, когато трябва да се вземат решенията за окончателните очертания на континентите е екосистемите, които трябва да се развият, така че да подготвят света за идването на Децата.

Втора тема: Дисонансът

В историята на физическия свят Дисонансът се проявява, с т. нар. Потъмняване на Арда. Това е светът на Дисонанса - борбата между Втората тема на Илуватар и темата на Мелкор. Този период се характеризира с висока нестабилност, дължаща се на конфликта в темите за контрол над субстанциите. Началното надмощие на Мелкор се заменя с Пролетта на Арда, когато преобладават темите на Неса, Йавана и Ороме.

Дисонансът все пак не е абсолютно противопоставяне – той не засяга темите на

Ниена (милосърдие) и Намо (справедливост), имащи отношение към запазването на равновесието в света.

Създанията на Дисонанса, най могъщото от които представлява Унголиант, не са плод на ничия определена музика, но на взаимодействието между тях. У тях присъстват противоположни теми, които са в дисхармония и за това за тях може да се каже, че са инкарнации на злото в пълния му смисъл. По природата си те все пак са по-близки до темата на Хаоса, тъй като се боят от светлината на Дърветата, която представлява съчетание на основните теми на реда – Йавана, Манве и Варда. Въпреки това тези твари не са подвластни изцяло на Мелкор, тъй като по природа са деструктивни и опасни и за неговата музика. Особено показателен в това отношение е епизодът с Уноголиант на брега на Ламмот.

Толкин ги обозначава като създания на ужаса и сенките. По времето на Втората тема те стават изключително многобройни, свидетелство за което е основната дейност на Ороме в този период – Ловец.

На този етап като най-важна стъпка се явява възникването на равновесието и стабилността на Арда. Този принцип предполага, че силата на Валар се балансира с тази на Мелкор. Материалното проявление на този принцип е т.нар. Потъмняване на Арда – неотвратимото присъствие на темата на хаоса и промяната в материята на Арда.

Трета тема: Синтез

Както изясних, двете теми могат да се съчетаят единствено от създания, които не са свързани с Музиката на никои от Валар. Нещо повече и двете основни теми трябва да са им присъщи по някакъв начин. Следователно носителите на синтеза могат да бъдат само деца на Илуватар. Децата могат да изберат тема – това представлява принципът на Свободната воля, облечен в изразните средства на Професора. В избора си Децата могат да се присъединят към някоя от основните теми или пък да изберат различен път – собствена музика. Този избор е по същество подобен на избора пред Мелкор, но за разлика от Айнур, които са създадени от отделни аспекти на мисълта на Твореца, децата са създания по “образ и подобие” на Твореца. Следователно те могат да възприемат всички теми, които задава Илуватар. И действително, по признанието на Валар (Silamrillion, Ainulindalee) при първородните темата наподобява тази на Манве, а у вторите – тази на Мелкор.

Както Толкин нееднократно подчертава, елфите “изцеляват” и поддържат земите на които живеят. Това може да се тълкува като снемане на потъмняването на Арда, т.е. на дисонанса на темите. За разлика от тях, хората навсякъде изменят земята – т.е. действат като агенти на промяната.

Синтезът на темите настъпва въз основа на принципа на равновесието. На първо място той започва със създаването на Силмарилите. Те представляват синтез на темата на всички Валар. След това Мелкор завладява Силмарилите и ги влага в короната си. Това е символичният момент на синтеза. В последствие един силмарил преминава у Берен и Лутиен и по такъв начин съдбата на Арда преминава от ръцете на боговете в ръцете на Децата. По такъв начин бракът на Берен и Лутиен въплътява синтеза на темите – от Дисонанса се ражда Хармония, Промяната (преходния живот на хората) се съчетава със Стабилността (дълговечността на елфите). Последвалата Война на Гнева и прогонването на Мелкор извън пределите на Арда, по принципа на Равновесието водят до Акалабет и Отделянето на Валинор, предизвикано от хората. Противопоставянето на темите се трансформира в баланс.

Синтезът на темите премахва пре-детерминираният елемент на времето и трансформира митологията в история в Арда.

[Sa'amfira]

Лоооол...а аз си мислех че знам доста за тези двамцата! Браво!

[tanarel]

Мелкор - Дух на Творението



Веднъж Илуватар свикал заедно всички Айнури и им разкрил могъща мелодия, вплела величие и вълшебства, каквито не били чували дотогава; славата на нейното начало и блясъкът на завършека толкова изумили Айнурите, че те преклонили глави пред Илуватар и останали безмълвни.

Рекъл тогаз Илуватар:

— От тази мелодия, що ви разкрих, искам сега задружно да сътворите Великата музика. И тъй като всеки от вас съм надарил с Нетленния пламък, покажете своята мощ, украсете мелодията със сила и мисъл, както сметнете за добре. А аз ще ви слушам и ще се радвам, че красота велика е претворена във вашата песен.

И като арфи и лютни, тръби и флейти, органи и виоли, сбрали се гласовете на Айнурите в необятен хор, за да превърнат мелодията на Илуватар във величава музика; сплели се дружно безкрайните им песни в прекрасна хармония, що надхвърляла границите на слуха в дълбините и висините; препълнила тя чертозите на Илуватар и нейното ехо бликнало в Пустотата и нямало вече Пустота. Никога вече не сътворили Айнурите тъй славна музика, макар да е казано, че ще запее още по-славно пред Илуватар хорът на Айнурите и Чедата на Илуватар подир края на дните. Ще звучат вярно тогава мелодиите на Илуватар и ще добиват Битие още щом бъдат изречени, тъй като всички ще знаят изцяло как е замислил той тяхната роля и всеки всекиго ще разбира, а Илуватар с радост ще влее в мисълта им тайния огън.


Kакто вървяла мелодията, пламнало в душата на Мелкор горещо желание да втъче в нея свои собствени творения, що спорели със замисъла на Илуватар; тъй искал той да прибави мощ и слава към своя дял. От всички Айнури тъкмо Мелкор бил надарен с най-много могъщество и познания и споделял дарбите на всички свои събратя. Често бродел сам из Пустотата да дири Нетленния пламък, защото го изгаряло желание да сътвори свое собствено Битие, а Илуватар сякаш не мислел за Пустотата и от туй растяло нетърпението на Мелкор. Пламъка не открил, защото той бил в самия Илуватар. Ала докато бил сам, започнал да крои нови замисли, различни от тия на неговите братя.

Част от замислите вплел в своята песен и мигом припламнал раздор и мнозина от пеещите се сепнали, смутила се мисълта им и заглъхнала музиката; други взели да настройват песента си по неговата и забравили що е било в началото. Все повече се разливал раздорът и прежните мелодии потъвали в бурно море от звуци. А Илуватар само седял и слушал, додето тронът му се разтърсил като от бесен ураган, сякаш мрачни води се сражавали в извечен, неутолим гняв....

Но с рев се надигнал раздорът на Мелкор да я възпре и още по-яростна битка на звуци настанала, додето мнозина Айнури замлъкнали в отчаяние и Мелкор надделял.
...
Другата вече придобивала своя собствена форма, но била гръмка, нелепа и се повтаряла непрестанно; нямало в нея хармония, а само шумно единство като оглушителен рев на тръби, знаещи не повече от няколко звука. И се мъчела със силата на гласа да заглуши първата песен, ала личало, че най-славните звуци краде от нея, за да ги вплете в своя замисъл.