едно две току що завършени стихчета

[valan]

И ето светът дъх е притаил,
гневът на лудата богиня чака,
и всеки глава е преклонил
докато слънцето отстъпва на мрака!

Земята тревогата си изразява,
тъгува тя за своите деца
и макар животът да си продължава
различен е без старите лица...

Небето от лудостта
е вече победено
и разкъсвайки си тленността
от магията бива разкрасено...

Но на кой му трябва
тази красота, когато
и последното от на света децата
затвори очи завинаги уморено?...