[align=center]
Очите на Боговете[/align]
Някога,преди да бъде създаден Светът,Вселената и всичко останало,…съществувал само и единствено Хаосът.Нещо безкрайно и необятно бил Хаосът.Нямало нищо,само и единствено Мрак и…Хаос.Но не след дълго,този Мрак необятен бил разкъсан…Разкъсан от лъч Светлина-чиста,бяла светлина.
И така се родило божество,което да стане Баща на Всичко.Когато Той се родил от Мрака,Хаосът изчезнал,скрил се в дълбините на отвъдната безкрайност.Новопоявилото се божество било толкова силно и могъщо,че самият Мрак отстъпил пред Него. От това божество искряла светлина и сила,То било безкрайно и необятно.
Когато осъзнал какво е,решил да създаде Света.
Първо Той създал Слънцето и Луната,небосвода и земята.Създал водата ,огъня.
От водата и ветровете издигнал могъщи планини от великани.От земята и водата създал също великани,огромни каменни великани.От огъня и водата,от огъня и въздуха създал Земята,която първоначално била плоска като пита сирене.
На Земята създал още едно велико чудо-Природата.След като създал всичко това,от себе си,Бащата на Всичко,създал и други божества-свои синове и дъщери.Създал тринадесет божества,които живеели заедно с Него в неговия дворец,горе в небесата,откъдето денем изгрява Слънцето и нощем се ражда Луната.Всичко било чудесно ,докато един ден боговете не предложили на Бащата да създаде създание,което да не е божество,но да бъде част от Него.
Бащата се съгласил.
Изкачил се на най-високия великан от огън и ледове и произнесъл могъщи слова,с които Той създал същество,което нарекъл….човек.
Бащата взел една частица от своето сърце и душа и ги вдъхнал в човека.След това извикал великани от ветрове,с които да вдъхне живот на своя човек.
И така…бил създаден човекът.Бащата научил човека и неговото потомство на мъдрост и велики знания,след което се оттеглил в своя дворец.Бащата имал до себе си две птици,които му били очите-нарекъл ги Мисъл и Памет.
………
Векове след създаването на човека очите на Боговете,обикалят денем Света и нощем се прибират с вести и разказват какво се случва по света.Така един ден,Мисъл и Памет,след дълго пътуване,се завърнали в двореца и казали на Бащата:
„Видяхме как човек убива брата си,как мами братята си.”
Великият Баща се разгневил и слезнал долу на Земята,предрешен като старец с голяма шапка,държащ в десницата си тояга.
Макар и предрешен като старец,в неговата фигура имало нещо,което го отличавало от обикновените смъртни-споменът от неговата божественост.
До него отново били Мисъл и Памет.
………
Слезнал Той на Земята и тръгнал да търси този човек братоубиец.Не след дълго стигнал до селото,в което живеел човекът.Но когато стигнал там,заварил само едно опустяло,разрушено село.Само едни жалки останки от човешка раса.Само един малък,смътен спомен от отминал човешки живот.
Навлезнал по-навътре в селището.Двете птици,кръжали неотлъчно над Бащата.
Сред останките Той видял човек,който клечал гол и озверял.Стискал с ръцете си….нещо,стискал…сърце,…и го..ядял!
Когато Бащата видял това,Той се втурнал към човека и му извикал:
-Спри,какво правиш??-казал Бащата,в чиито безкрайни очи ,се стелела учуда.
-Не виждаш ли?-казал човека,с уста пълна с кърви,от сърцето.
-Защо ядеш това….?Защо ядеш сърцето си,човеко?-отговорил с въпрос Бащата,като продължил да гледа човека с учуда.
-Ям сърцето си,не виждаш ли?-отговорил човекът с явна злоба.
Той станал и стискайки в десницата си остатъците от своето сърце,човекът погледнал в очите Бащата.
-А ти кой си?-попитал човекът.
Бащата се изправил и изрекъл със силен глас:
-Аз съм Този,който те създаде!
При тези слова одеждите на Бащата паднали и се открила една висока,силна фигура на могъщ титан.
-Как смееш да убиваш това,което ти дадох?Как смееш да унищожаваш тази частица от Моето сърце,което Аз ти дадох,за да живееш….
В очите на човека…нямало нищо.Той се обърнал към Божествения с думите:
-Защо ми е това сърце,от което аз не виждам нищо друго ,освен болка?Защо ми е това сърце,от което аз нямам никаква полза?Ако искаш да знаеш,Аз се чувствам много …..по-добре без тази твоя частица!
Бащата мълчаливо продължил да гледа човека….
-И кое е по-добре сега??Че около теб няма нищо,че около теб всичко е мъртво?Ти си сам,ти си глупак.
Човекът трепнал и изведнъж започнал да трепери целия.Спрял се и погледнал наоколо-обкръжаващата го разтуха,причинена от собствените му ръце.
-Заради една „болка” ,Ти разруши всичко.Заради една „болка” сега Ти ще изпиташ истинска болка-да бъдеш между двата свята-нито жив,нито мъртъв,нито да живееш на светло,нито на тъмно.Нито да можеш денем да живееш,нито нощем.
Така и станало.И до ден днешен тази осъдена душа,броди,но къде-никой не може да каже…
Мисъл и Памет продължават да съблюдават хората и да донасят вести на Великия Баща.
Сърцето ,което Имаш ,е дар от Боговете и не трябва да го убиваш заради една болка,причинена от Този,който е като Теб.
Този ,който причинява болка на другите,причинява на себе си разруха,за която не Боговете,а самият Той се осъжда.
Човекът е част от Божественото и не трябва да забравя това,защото това,което е Горе,го има и Долу.
Край.
