ЛУТАНЕ

[dy79]

Един водовъртеж ни носи,
глътка въздух просим.
Изплуваш и огледаш се- мираж,
куп тела и мокрия паваж.
Обърнеш се и виждаш локви кал;
Но ти си още цял!!!
Ти си още жив,
макар светът да не е тъй красив.
Вървиш напред и виждаш рай,
усещаш- тук е твоя край.
Страхуваш се- това е необятно
и бързо връщаш се обратно,
обикаляш, докато не проумееш,
че винаги не можеш да живееш.
И тръгваш пак да търсиш край,
да търсиш своя рай.
Достигаш го, но няма как-
това в действителност,
е твоя “ад”.

[Звездичка]

Браво, стихотворението ти е наситено с изключотелно силни емоции, които лесно се предават на четящия и го карат да чувства същото, което си изпитвал може би ти, когато си го писал. Същото се отнася и за другите две, които си публикувал.

[NAT]

Браво Прекрасно е И другите също са много хубави

[Arian Star]

Браво! Хареса ми много твоето стихотворение!
Има толкова наситена емоция и това лутане
самата аз толкова пъти съм го изпитвала!
Благодаря ти!