Пеене с отворено гърло (шаманизъм)

[B-L-O-T]

МУЗИКАЛЕН "ИНСТРУМЕНТ", УПОТРЕБЯВАН ОТ ШАМАНИТЕ - “ПЕЕНЕ С ОТВОРЕНО ГЪРЛО”

Звука, който човек издава, освен от движението на гласните струни, зависи и от струята на въздуха, и от „резонаторния обем” ....
Изпълнителите на такова пеене напълват дробовете си със колкото се може повече въздух, и постепенно го изпускат, като освен през гърлото, като резонатори се добавя носоглътката (със специални тренировки може да се управлява отварянето и затварянето и) както и обема на белия дроб, както и гълтателното гърло, отварящо достъп до резонатора- стомаха. И докато от дихателното гърло се издават трелите на свирене, като птичките, то от носоглътката се издават ниските и твърде ниските басови тонове. Уникалността на това изкуство се състои в това, че от един човек, СОЛОВО, се изпълняват ЕДНОВРЕМЕННО ДВЕ ноти и то с различна мелодика и ритъм. За пеенето на Тибетските лами също е характерно изпълнението с тези гърлени звуци, но „настройването” на всеки човек е на определена нота, и това е многогласното хорово пеене.
Много хора свързват това пеене с медитация, с мистично настройване на изпълнителя, с транса и шаманизма. В съвременния свят това се свързва с „етно” песните, а също и с авто-хипнозата, тренинга на различните неуправляеми в ежедневието мускули (подобно на йогите)...
Гърленото пеене е уникален вид изкуство, присъщо на народите от Саяно-Алтайския район- Тува, Алтай, Бурятия, части от Монголия, Тибет-част от днешна Индия, както и на европейската територия- Башкирия. Рядко се среща и в изолирани райони на северна Африка.. (За учудване на мнозина, народа на Башкирия се определя като „българи”, а изследователите знаят родствената връзка на изброените народи с днешните българи. За добавка, и в днешна България се практикува многогласното хорово пеене, но не солово двугласно- известните „Бистришки баби”. За Бистришките баби- От две години към ЮНЕСКО освен недвижими и движими паметници на културата се реализира Проект- издирване и документиране на НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, и след съответното съпоставяне, ако са постигнати критериите- ВПИСВА СЕ КАТО СВЕТОВНИ ШЕДЬОВРИ. На 25.11.2005 г в седалището на ЮНЕСКО бе подписан и предаден Протокола, с който „Бистришките баби” са вписани в Световния Регистър на шедьоврите на нематериалното културно наследство. Повече- на www.treasures.eubcc.bg Euro-Bulg-Cult-Centre )......
Най богатото и разнообразно гърлено пеене е в република Тува –хоомей (хоо- гърло, глътка). Там се разграничават основни „стилове”-5 (някой дори и с по няколко „направления” и видове) - каргыраа, хоомей, сыгыт, эзенгилээр, борбаннадыр. Отделно се третира тибетското (монголско) гърлено пеене- с трите стила- "гюке", "дзоке", "гьер".

П- 2 стр -
Същността на многогласното хорово пеене е в това, че тези различни способи на извличане на звукове се разпределят както в нотна партитура по различните “инструменти”-всеки монах поотделно е “настроен” на своя “нотен инструмент” и при хоровото пеене се получава удивителен ефект.
Гърленото пеене е по скоро подражание на природата и общуване с нея.. Обикновено това е мъжка дейност, но се срещат в Алтай и случаи на женско гърлено пеене. При стиловете „езенгилер” и „борбан-надир” мелодията във горния регистър се изпълнява на фона на протяжните звукове в долния регистър. При стиловете „хоомей”, „съгът”, „каргър-аа„ е обратно- на фона на мелодията в долния регистър се приглася със звуци в горния регистър.
При тези стилове, особено при „хоомей” самото звучение е по-важно от поетическия текст (подобно като приспивните люлчини песни). В Тибетската и монголска версии текста е съществен елемент от изпълнението.
Стила „хоомей” е свързан с тежките, бръмчащи, ниски и свръх-ниски тонове, звукоподражателни на звуци от природата. Названието е от „хоо” – „гърло” „носоглътка”.
Термина „каргър-аа” е от съответния глагол, означаващ „хъркане” или „клокочене като при варене”. Счита се, че е присъщ на пастирите с камили, и е подражание на гласа на женската камила.
Термина „съгът” е от съществителното „свирене”. Но с този термин се определя и „оплакване” и е свързан с погребалните обреди
Термина “езингилер” произлиза от “езенги” –стремена (бълг-тюрк- “дзингини”). По време на конен преход “сребърната “ юзда, прикрепена към седлото, ритмично се поклаща и чука по металните стремена.
Термина “борабан-надир” е от глагола “борабан-нат” търкалям нещо кръгло, с характерните ритмични форми на мелодията.

Гърленото пеене е резултат от музикално-поетичното мислене на Тувимците и безграничната им любов към природата. Затова основна мярка за ценност и красота е максималното подражание на природата и нейните звуци. В Тувимската Република гърленото пеене се счита за национална ценност. Не е необходимо да се провеждат специални школи, защото то се предава от поколение на поколение, от уста на уста.. Статистически е установено, че всеки пети тувинец може да пее по този начин, и то множество песни..!! Репертуара не е много богат, но богатството е в неповторимата интерпретация на всеки изпълнител Гърленото пеене се изучава в редица научни институти по света, правени са ендоскопски изследвания, ултра-звукови три-дименсионални наблюдения на носоглътката и спектрограми на звуците ( ! до и под границата на чуваемостта с обикновено човешко ухо! ).

П - 3 стр -
Това може би обяснява магията на въвеждането на изпълнителя в транс и така- въздействието чрез подсъзнанието на временните разстройства в организма, и от тук- лечебния ефект на изпълняващия такова пеене..
В Тува гърленото пеене е неизменна част от битовите обреди, празници и ритуали. Майсторите-изпълнители са на особена почин сред всичките социални слоеве и групи от населението. Мнозина от известните изпълнители практически са постоянно на концерти, демонстрации, учебни занятия в чужбина – Сайнхо Нямчалак- сега в Австрия, Хуун-Хуур-Ту, Ят-Ха, и нашия гост Николай Ооржак. (В течение на тази 2006 г. е гост на международни конференции, концерт-презентации и семинари в Москва, Таиланд -концерти и семинари, Екатеринбург, Киев, Харков, Одеса, С.Петербург / юли Швеция-No Mind Festival (концерти и семинари )/ юли 21- 25 Гърция-Участие във фестивала на етническата музика Samothraki (концерти и семинари) /... / Ноември Участие в Норвегия (концерти и семинари)

Предвижда се за средата на м.октомври гостуване в България на НИКОЛАЙ ООРЖАК с концерти и семинари

Трудно и сложно ли е да се научат основите на такова пеене- не особено сложно, ако е под ръководството на опитен учител.. какво освен това е необходимо- главно- търпение и упоритост ( а може и търпеливи съседи ?) .. За колко време се усвояват началата.. за времето на един курс от 12 часа -2 или 3 дни след работа, до уикенд сред природата- 2 дни х 8 часа. Цената- на цената на уроците за подготовка за кандидат-студентски изпити- по 10 лв на час. Цената на целия курс е като цената на една доза добро лекарство от аптеката. А въобще защо е нужно .. Мнозина практикуват по-късно това като средство за премахване на стреса, и на другите неприятности от ежедневието..
Практикуващите по целия свят са единодушни, че слушането или изпълнението .. ДЕЙСТВУВАТ БЕЗОТКАЗНО !!..