Фрагменти от едно знание

[Lord Voldemor]

Бях на 6 години.Събиране на рожден ден на роднини.Сестра ми забелязва,че когато се допирам до металните лъжици,че залепват по ръцете ми.Тогава за пръв път чух нещо като лекция,относно потенциалните мегнетични(магически)способности,които крие човешкато тяло в следствие на духовният опит.
Първата ми среща със съюзник ме отправи в понически бяг(16-годишен насред гората.).Тогава осъзнах,че наистина не сме единственият разумен вид на тази планета.Това решително ме мотивира да задълбоча изследванията си.
Имах само един страх-доколко бе правилно разбирането ми относно инфорнацията и събитията,кое е продукт на въображението,и кое е реално познание.
Бързото преминаване през 1-а и 2-а Рейки степени взриви психоцензорът ми.Две седмици в самоизолация(получих нетърпимост спрямо материалностното потребление на реалността)ме изправиха пред съвършено нова парадигма,приемането на която завинаги променяше нещата.Почувствах се изгубен...но щастлив.
Последва обучение от няколко Учители,което затвърди вярата ми в себе си.
Непосредственото преживяване на реалността е истинската саможертва по пътя на Посвещението.
Захвърляне на всички инициации на съзнанието предхождащи способността на разсъсъчния принцип.