Из Хрониките на Тигровия Лунен Стил

[NEVIDIMIQ]

Това е текст написан рамо до рамо с емоциите ми.. целта е повече посетители да вникнат в смисъла на избора, който правим ежедневно и да станат по самоуверени в СЕБЕ си, а не да вярват сляпо в някой идеализъм..

За да вникнете дълбоко в смисъла на този текст, вие трябва първо да го прочетете целия! Всякакви негативни коментари - излишни, но това си е ЛИЧНО ваш избор!

To be someone who can choose his own destiny – something about me that you don’t know …

Започвам да пиша.. в началото имах идея… заглавие … нещо от което да тръгна.. но сега.. мислите ми се изпразниха.. съзнанието ми е чисто.. ще пиша с това, което ме води в момента… ще пиша с емоциите си, защото само така мога да ги изразя най-лесно.. така че през моите писания да видите това което съм.. поне от една част…Не ме интересува за запетайки.. правопис и така нататък .. Правилата са без значение когато някой изразява собствените си емоции .. е нека да започна с основното .. през живота на човек се случват събития .. които по-късно изграждат характера му .. дали ще стане „наркоман” е негов личен избор, с който другите не е нужно да се съобразяват… в случая обаче той вреди на себе си.. ако е човечен към останалите и остане с ясното съзнание за заобикалящата го среда.. ако мисли трезво и предприема трезво .. не е важно какво употребява.. нито как се държи когато е „надрусан” ..Важното е мислите му да изчистени и бистри… да възприема околния свят така както го прави и без страничните фактори които му влияят .. Е тук говорим за човечност.. определено нещо което липсва на повечето човешки индивиди в днешно време.. Да кажем че имаме човек – А и човек – Б … А е с ясното самосъзнание какво точно представлява и какви са му възможностите .. знае че когато изкаже някакво мнение е прав .. От другата страна обаче.. Б знае че има някакви възможности .. знае че когато изкаже някакво мнение ВЕРОЯТНО има истина в това което казва.. но в същото време .. е преживял онези моменти от живота които са го накарали да си каже „ Ей .. живота е в мои ръце.. мога да бъда сигурен в себе си” .. Той знае че винаги има какво ново да се научи .. че всеки ден се случват нови неща покрай него .. всеки ден е една нова промяна заради заобикалящите го фактори и няма константа в живота на даден индивид .. но ето че изневиделица се появява човека В … именно този човек е онзи който подлага всичко което е изречено на съмнение .. този човек е онзи който чувства … за него няма правилно и грешно .. защото зависейки от гледната точка на човек се избира „правилно-неправилно” Именно там е грешката .. да търсиш правилния подход.. верния .. сигурността и истината .. Ако за един човек от група „А” – хората са поели по правилния път.. то за другите не е така .. Според гледната точка на нещата …зависи нашия характер.. по начина по който възприемем даден фактор …по-този начин ние определяме какви да бъдем и се изменяме спрямо събитията които ни заобикалят.. Има много „Учители” по света… те правят едно и също – дисциплинират ни по тяхната система на поведение и морал .. нима това е правилното решение ? Зависи от гледната точка.. тук идва момента в който „В” избира средното между правилно и неправилно .. а именно .. своя собствен избор… според това кое ни харесва наистина и кое не .. според нашите желания и избори ние сътворяваме себе си такъв какъвто пожелаем.. не някой друг а именно НИЕ! Свободата да избереш какво да направиш – това значи да можеш да разграничаваш между „Желая” и „Наредено ми е”.. което ти е наредено .. обмисли дали ти е в полза и след това премисли дали го желаеш спрямо последствията.. ако желанието ти отговаря на тази наредба.. то тогава ТИ правиш избора си … но ако желанието ти е породено от внушение, че ти е приятно да изпълниш дадената наредба само защото искаш да направиш това което по-възрастните и би трябвало да се смята за по-мъдри са ти казали .. то тогава това не е рационален избор.. а рационалния избор.. е именно това не какво ти диктува ума .. а какво ти диктува сърцето .. „Човеко, обичай!” .. Всеки говори за това че сам избира какво да направи .. но надали всеки наистина го прави… Ще ви дам един чист и прост пример.. Мама иска да купиш хляб.. но на теб не ти нямаш това желание и си поел ангажимент който те изпълва с радост и носи у теб красотата на творчеството .. било то и на разрухата … красота изпълваща сърцето ти по най-невинния начин .. И какво става когато изпълниш това което ти казва Мама .. само защото така са те научили .. че трябва да слушаш мама и татко .. ти се лишаваш от свободния си избор.. именно когато знаеш последствията от избора си и въпреки това го правиш защото така ЧУВСТВАШ че ще е по-добре за теб.. именно тогава ще се почувстваш пълноценна единица в този свят… Ние сами пишем историята си взимайки своите решения .. А какво става когато оставим някой друг да вземе решение вместо нас.. лишаваме се от избора си ..оставаме някой който смятаме за по-мъдър да реши от нас .. но когато след време съзрем истината .. относно това че възгледите на този който е решил вместо нас не съвпадат с нашите .. ние съжаляваме за това че сме решили той да направи избора вместо нас… тогава не него трябва да обвиняваме .. ние можем да се допитаме до него за съвет но не и да го оставим да ни взима избора… Когато прозреш че няма нещо което то командва .. няма подобна стихия .. тогава чувството за свобода се отприщва и в теб влиза една нова светлина … чувство за просто .. чувство за ИЗБОР… зависи от намерението на човек този избор може да е за лошо .. може да е за добро .. но е твоя ЛИЧЕН избор.. Това което неможе да проумее съвременния човек е че ако има сила която ни контролира то това е единствено и само „собствените ни спирачки и въздържане” …Много от хората смятат че немогат да се променят а истината е че не искат.. или ако искат то тогава не опитват ..дори не си правят труда.. след това започват извиненията… много от хората са сигурни в себе си и в това което мислят.. всички те са сигурни в това което казват на 100 % ако не на 99% .. но всички те са ослепели за възможностите на избора.. а и именно факта че няма нищо сигурно ни навежда на мисълта че в момента в който си кажем че сме АБСОЛЮТНО сигурни .. в този момент ние вече сме заблудени … Нека сега разкажа моята история.. и се надявам както вече казах през тези писания да видите един различен свят.. светът в който аз живея и в който всичко което става.. става защото съм направил своя избор да стане така както е .. е нека започна.. малко хора знаят за мен .. така съм избрал… като начало аз съм ЧОВЕК .. и като такъв имам разум и чувства.. следователно мога да мисля и усещам … но имам и нещо което хората необичат явно да показват .. може би го имат за слабост .. което е пълна простотия .. защото това е чистота .. светлина и надежда в едно … нарича се съобразителност и разбиране… лесно е да влезнеш в положение на някой друг .. трудно е да го разбереш как се чувства и да се съобразиш с състоянието му внимавайки да не го нараниш още повече – ако е бил наранен .. защо е трудно ли .. защото това хората го имат за слабост.. Хората са безпощадни един към друг ..защото това е идеалният им образ за „властния” човек … през Фараона ми е, за хората които се гневят за дреболии .. това което те правят е единствено да тровят собствените си нерви и здраве .. В такъв случай аз игнорирам човек .. но не винаги … но има един случай в който немога да игнорирам човек .. било то и най-големия ми враг.. когато преживее голяма болка човек се научава да обича по – силно , да бъде по-справедлив .. ако този ми враг преживее същата голяма болка която и на мен ми е позната.. аз ще го разбера и съчувствам .. защото „така му се пада” … е просто едно изказване на човек който не е бил в неговото положение .. или просто се преструва че тази работа е дреболия …но самия той е минал през това тежко бреме и знае че не е .. заради Егото си той се изявява като че ли е от камък и такива неща не го притесняват .. омразата и ненавистта ми няма да изчезнат.. но в такива моменти човек не е какъвто се прави че е .. а именно себе си .. онзи човечния и добър човек .. усмихнат към живота и искайки да го стисне силно .. да няма нищо което го наранява.. именно към тази болка съм съпричастен .. към огромната… именно живота ми е изпълнен с такава болка .. и аз немога да кажа на никой „Не мисли за проблема, няма да го оправиш, неможеш” … Именно в ТОЗИ МОМЕНТ аз ще повярвам че човек става достатъчно силен и самоуверен да поеме нещата в свои ръце.. защото не може да търпи подобна болка.. не е ли разочарованието от близък човек ужасно нещо ? Да така е .. някой който не го е изпитал неможе да даде адекватно мнение по въпроса.. защото нито го е почувствал .. нито е бил на неговото място… да му влезеш в положение не е начина да разбереш някого напълно … влизаш в положение за минута .. но твоят живот е ОКЕЙ!.. неговия не е .. и може би не е бил .. такъв е моят живот .. изпълнен с трагедия .. нещастие и именно БОЛКА! Но аз не се оплаквам с тези редове .. а пиша за незнаещите това което наистина се случва .. така може би малко ще разберат, че живота на другите отстрани е лесен .. когато човек изпадне в беда .. или в депресия .. нужните думи е да чуе от човек който го подкрепя наистина „Е-е .. съжалявам, че така се е случило.. но не се притеснявай .. АЗ СЪМ ДО ТЕБ! ;) „. Минах през много препятствия в живота си .. макар и не много възрастен аз съм наясно с заобикалящите ме фактори .. знам точно как въздействат на човек… и за това .. учейки се от грешките на другите се подготвям за да мога да предотвратя бъдещи мои .. лесно е да четеш тези редове ..но да ми влезеш в положение ..не очаквам.. малцина са тези които наистина познават болката ми .. болката на човек .. който не е сам .. сякаш има някой до него.. и в същото време да се чувства толкова самотен .. Защото никой не го разбира.. всеки може да му каже „Стегни се” Но не всеки ще му каже .. „Ще ти помогна, защото и аз бях в твоето положение и знам колко гадно е” Дори когато знам отговора на въпросите си .. аз го задавам .. защото „Няма нищо сигурно, освен това, че няма нищо сигурно, ама и това не е сигурно.” Ако човек не търси отговор на въпросите които го измъчват и ги пренебрегва .. в един момент този човек вече ще е личност на факторите около него .. неговата самодисциплина ще изчезне и мисленето му ще стане както на останалите .. плоско .. повърхностно .. мислене което по-скоро изказват другите а той само предава думите им защото звучат мъдро… Всеки говори за това как е щастлив.. А когато ме питат мен .. аз мога да кажа само за това как съм нещастен .. естествено това е отблъскващо .. но като нямам какво друго да кажа ? Като нямам онези моменти от живота които така весело ви изпълват … Като нямам възможността да разгърна потенциала който имам?!?!? Ето аз ви задавам въпросите които задавам на себе си .. но за разлика от тези които се отказват да търсят отговора ..защото са намерили универсален „Така е устроен света!”.. Аз намирам конкретния отговор .. а може би не отговор но решение на „Така е устроен света!” а именно „Света е устроен иначе.. ние направихме избора си да бъдем такива.. ние можем да направим избора си да бъдем инакви.. въпросът вече е КАК?” Аз не съм типа хора които се отказват .. аз съм човек който държи на принципите си и като такъв ги следвам безусловно … Докато дишам ще правя своя избор.. и моят избор ще тежи както поискам аз … както собствено-волно съм решил … Потенциала който имам ще го разгърна по-определен начин .. един или друг .. възможността ще си я набавя .. по един или друг начин .. въпроса е че избирам да продължа.. да стана от земята и да продължа да търся това което ми принадлежи .. Предавайки се не постигам нищо освен поражение .. а поражението е равностойно на унижение пред собствените ми принципи .. пред това че съм човек който е способен и граници на възможностите не съществуват.. доказал съм си го хиляди пъти ..това не ме спира да си го докажа още веднъж и още веднъж .. не заради някой друг .. а заради МЕН .. Защото .. мога да се радвам, но това не значи, че съм щастлив… „Когато живота ни повали .. ние МОЖЕМ да ИЗБИРАМЕ дали да се изправим .. или да останем долу.. !!!”


[TSK] Krustonoseca – A.k.a Shodaime – Из хрониките на Тигровия Лунен Стил.